Как се създават данни, на които можем да вярваме? Как науката става по-видима, по-достъпна и по-полезна за обществото? Каква е ролята на етиката, изкуствения интелект и гражданите в съвременните научни изследвания? Това бяха само част от въпросите, които събраха десетки докторанти и водещи експерти от академичната общност от цялата страна по време на Второто национално докторантско училище по отворена наука 2026, което се проведе в периода 12-14 юни 2026 в Центъра за върхови постижения УНИТе на Софийския университет.
С много позитивна енергия Националното докторантско училище за отворена наука 2026 беше официално открито от проф. Сеня Терзиева-Желязкова, заместник-министър на образованието и науката, акад. проф. дхн Тони Спасов, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мая Стоянова – декан на Факултета по математика и информатика към Софийския университет и проф. Ана Пройкова.
Тяхното участие подчерта значението на отворената наука като институционален приоритет и обща посока за развитие на научните изследвания, както и ангажимента на академичната общност и държавните институции към изграждането на прозрачна, свързана и устойчива научна среда.
В продължение на три дни участници от различни научни области и региони в България разработиха различни аспекти на отворената наука – от управлението на изследователски данни и FAIR принципите до научната етика, отворения достъп, гражданската наука, научната видимост и приложението на изкуствения интелект в изследователската дейност. В свят, в който изкуственият интелект драстично променя начина, по който създаваме и използваме знание, младите учени получиха умения и инструменти, с които могат да навигират сред данните, публикациите, технологиите, а научните общности се свързват общи мрежи.
Сред лекторите бяха утвърдени експерти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – УНИТе, Института по математика и информатика при БАН, Националния център за информация и документация, както и граждански активисти на Wikipedia. Д-р Никола Тулечки от Института по математика и информатика при БАН представи FAIR принципите и възможностите на Wikidata за изграждане на свързано и повторно използваемо знание. Проф. Петър Станчев, също от ИМИ-БАН насочи вниманието към един от най-важните въпроси за всеки изследовател – „Какво да правя с моите данни?“.
Особен интерес предизвика презентацията на ключовия лектор: Магдалена Шуфлита-Журавска от полския EOSC Node, която показа как се изграждат качествени Планове за управление на данни и как FAIR и CARE принципите се превръщат в основа на отговорната научна работа.
Темите за авторските права и отворения достъп бяха разгледани от д-р Ана Лазарова, а доц. д-р Валентина Кънева и доц. д-р Теменужка Зафирова-Малчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ поставиха фокус върху научноизследователската етика, академичната почтеност и новите предизвикателства, свързани с използването на изкуствен интелект.
Как науката достига до по-широка аудитория и увеличава своето въздействие? На този въпрос потърси отговор доц. Валерия Симеонова от Факултета по математика и информатика към СУ чрез темите за препринтите, алтернативните библиометрични източници и научната видимост в дигиталната ера.
Особено вдъхновяващи бяха дискусиите за гражданската наука. Доц. д-р Галина Момчева от ИМИ-БАН представи възможностите за изграждане на отворени научни общности, мрежи и партньорства, а Теодора Гандова от НПО Линкс предизвика участниците с въпроса: „Готови ли сме за гражданска наука?“.
Сред най-дискутираните теми беше и презентацията на д-р Пламен Милтенов – Икономически университет – Варна, който разгледа парадоксите на отвореното знание в ерата на изкуствения интелект. Неговото послание беше ясно: колкото по-важни стават данните за AI системите, толкова по-важна става ролята на библиотеките като пазители на отвореното знание и на метаданните като дигитален паспорт на научните публикации.
Второто национално докторантско училище по отворена наука показа, че бъдещето на науката е отворено, свързано, отговарящо на етични принципи и ориентирано към обществото. Най-ценният резултат от събитието обаче останаха новите идеи, създадените професионални контакти и общността от млади изследователи, готови да развиват науката отвъд границите на дисциплините и институциите.
Националното докторантско училище е част от дейностите на Пилотната програма за отворена наука, финансирани от Министерство на образованието и науката, осъществени от консорциум: Институт по математика и информатика при Българска академия на науките, Център за върхови постижения – УНИТе, Национален център за информация и документация, НПО Линкс.
Снимки: Олег Константинов