Начало / Новини / Новини и събития / "Новите седмочисленици" - изложба, посветена на 130-годишнината от основаването на Алма матер

   
"Новите седмочисленици" - изложба, посветена на 130-годишнината от основаването на Алма матер

В централното фоайе на Университетската библиотека бе открита изложбата „Новите седмочисленици“. Експозицията по повод 130-годишнината от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е посветена на Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Йосиф Ковачев, Никола Михайловски и Иван Данев, преподаватели в първата година на Висшия педагогически курс.

Градителите на Висшето училище четат лекции по българска и славянска филология, политическа и културна история, философия и педагогика, както и класически и нови езици. Част от научното им наследство е показано в изложбените витрини. Информация за живота и дейността им и оценка за техния принос в науката е представена чрез мултимедия. Посетителите ще имат възможност да видят и документи и снимки, съхранявани в Музея на Софийския университет.

На откриването на изложбата присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет доц. Георги Вълчев, деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. Анна Ангелова, директорът на Музея на Софийския университет д-р Симеон Хинковски.

14

Директорът на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова отбеляза, че с настоящата изложба се поставя началото на поредицата инициативи, организирани по повод 130-годишнината на Алма матер.

В експозицията се преплитат няколко сюжетни линии. Първата от тях разглежда научните постижения на първите седем преподаватели – лекциите на първия ректор Александър Теодоров-Балан, ръкописът на Станимир Станимиров на книгата му за Бачковския манастир и други. Втората тематична линия представя документи и материали от Музея на Софийския университет, също посветени на началото и първите преподаватели и възпитаници. Третата тематична линия връща към поредица от юбилеи, защото тази година наред с честването на 130-годишнината на Алма матер, четирима от първите седем преподаватели имат лични юбилеи. Заслужена почит се отдава към делото на всеки един от тях, защото освен основоположници на университетското образование, те са и основоположници и на определени научни области.

1

Създателите на изложбата отделят внимание на 155-годишнината от рождението на проф. Любомир Милетич и за първи път показват книги от неговата лична библиотека с автографи и дарствени надписи.

4

Обединяваща изложбата нишка е връзката между началото на Алма матер и Университетската библиотека. През 1888 г., когато се изграждат основите на българското Висше училище, основният камък, който е положен в градежа му, е Университетската библиотека. Именно първият ректор Александър Теодоров-Балан е основоположник на Университетската библиотека, а неин първи библиотекар е проф. Любомир Милетич.

1-w

Тясно с делата на библиотеката са се занимавали Йосиф Ковачев и Иван Георгов. Тази първа плеяда университетски преподаватели са тясно свързани с полагането на основите и развитието на Университетската библиотека, изтъкна доц. Ангелова и благодари на колегите си, работили за създаването на изложбата.

Деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев не скри вълнението си от откриването на изложбата и припомни, че предците ни с уважение са казвали „Университетът“ и той е бил единствен. „На тези, които са създали това, което България е очаквала и се е надявала и се е уповавала, трябва да окажем поклон“, каза доц. Попнеделев и благодари на колегите си, направили изложбата като уважение и преклонение пред делото на основателите.

13

„Това са хора с желанието за градеж на едно общество, с желанието да се развива България и българската наука, да утвърдят принципите, заложени в Търновската конституция за независимост на обществото ни във всички сфери“, изтъкна доц. Попнеделев и добави, че за разлика от много от другите балкански държави, у нас се тръгва към създаването на университет с национална ценност. Той отбеляза, че първите преподаватели са българи, завършили в чужбина, но осъществяват идеята на тогавашната управляваща Народнолиберална партия да се изгради национална държава и са имали съзнанието за градеж. „Това, което са влагали хората тогава, сега ние черпим с пълни шепи“, каза доц. Попнеделев и добави, че е благодарен за това, че съвременният ни университет има последователи на идеите на хората, които са го създали.

Директорът на Музея на Софийския университет д-р Симеон Хинковски изрази съжалението си, че не са запазени голяма част от вещите на първите седмочисленици. Той отбеляза, че в изложбата е представена малка част от експонатите на Музея, свързани основно с проф. Александър Теодоров - Балан. Симеон Хинковски обърна внимание на едно писмо от Константин Иречек, както и на изложения портрет на първия випуск на Университета – „първосвършивши“, както сами са се нарекли. Това е едно от малкото места, на което всички седем преподаватели са се снимали заедно със своите студенти.

16

Заместник-ректорът на Университета доц. Вълчев също поздрави колегите си за изложбата и подчерта, че с нея се припомня, че Университетът - това са поколения служители и преподаватели, които са го градили, цялата огромна колегия, която през годините е давала всичко от себе си, за да бъде той действително Университетът на България.

Доц. Вълчев заяви още, че това време е време на градеж и първооснователите са били изправени пред големи препятствия. Той припомни, че за силата на тази идея – да бъда създаден Национален университет, говори една програмна статия на Иван Шишманов, в която той я обосновава и защитава.

Във всяко време трябва да се намерят хора, които залагат на градежа, а не на вайканията и на оплакването от трудностите, които стоят пред всеки един от нас“, каза още доц. Вълчев.

В рамките на откриването на изложбата заместник-ректорът на Софийския университет представи дарението от съпругата на вече покойния скулптор Йордан Гаврилов. Това е оригиналната гипсова отливка, по която е отлят бронзов бюст, експониран в родното село на Балан.

12

В 130-та годишнина на нашия университет този оригинален бюст намери своя естествен дом – библиотеката, сърцето на Софийския университет и дори поставен така, той е близо и до своя собствен дом“, каза доц. Вълчев и изрази надеждата си благодарение на такива жестове 130-годишнината действително да привлече обществения интерес върху Университета, да покажем колко важен е той за страната ни, за модернизацията, за напредъка ни, за развитието на обществото ни.

Да създадеш няколко години след края на войната, когато си излязъл от пепелищата, национален университет, на първо място се иска изключително много прозорливост, изключителен кураж и да убедиш политиците, че нужният за това ресурс трябва да бъде отделен, каза още доц. Вълчев и благодари на всички за усилията.

 

2_Balan

Александър Стоянов Теодоров-Балан е роден на 27.10.1859 г. село Кубей, Бесарабия, днес Украйна. Следва в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат на тема „За звука ь в новобългарския език“. След завръщането си в София работи в Министерството на народното просвещение от 1884 до 1888 г. След това преподава славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище.

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29.01.1889 г. и преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900, 1904 – 1905). От 1893 г. е професор. Преподава български език и литература в Софийския университет почти половин век, като негови ученици са следващите поколения университетски професори филолози. Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Пенсионира се през 1934 г. на 75 годишна възраст, но и след това не прекъсва научната си дейност и университетските си връзки. Един от основателите на БАН, 75 години е неин редовен член. Александър Балан умира в София на 12.02.1959 г.

3_Miletich

Любомир Милетич завършва Загребската класическа гимназия, следва славянска филология в Загреб и Прага. Доктор по философия и славянска филология на Загребския университет през юли 1889 год. Декан на историко-филологическия факултет през учебната 1903/1904 год. Ректор на Университета през учебните 1900/1901 и 1921/1922 год.; действителен член на Българската академия на науките от 1898 год. (председател на БАН от 1926 год. до смъртта му). Председател на Македонския научен институт от 1927 год. до смъртта му. Почетен доктор (honoris causa) по славянска филология на Харковския университет в Русия. Дописен член на Руската академия на науките в Петроград, на Руското историческо общество, на Полската академия на науките в Краков, на Чешката академия на науките в Прага, на Югославянската академия на науките в Загреб, на Чешкото научно дружество и на Чешкото етнографско дружество в Прага, на Научното дружество "Шевченко" в Лвов, на Маджарското етнографско дружество в Будапеща и на Руския археологически институт в Цариград. Почетен член на Италианския институт за Източна Европа в Рим.

Избран от Съвета на преподавателите за библиотекар в заседанието на 11.09.1889 г. и останал на тази длъжност до 1896 г. Под ръководството на Любомир Милетич книжният фонд бързо се обогатява и нараства, открива се и читалня за студентите.

georgov

Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 г. във Велес. Завършва Гражданското училище, както и Учителската семинария във Виена. Учи философия в Йенския университет в Германия и Женевския университет в Швейцария. През 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След дипломирането си е извънреден преподавател по философия и педагогика във Висшето училище, след това и редовен професор и титуляр на катедрата по история на философията. В университета работи до пенсионирането си през 1934 г. Основоположник на философското образование в България.

kovachev

Йосиф Ковачев произхожда от Щип. През 1863 г. завършва Белградската семинария, след което става учител в скопското село Гиляни. По-късно заминава за Киев, където продължава образованието си в духовната академия. След завършването на академията е учител в Габрово, а после в Щип, Кюстендил и Прилеп.

След Освобождението Й. Ковачев се включва активно в изграждането на новата образователна система. През 1878 г. става началник на отделение в отдела за народното просвещение в Пловдив, а през следващата година – губернски училищен инспектор в София. Като народен представител взема участие в работата на учредителното Велико народно събрание в Търново.

Разработва различни методически ръководства, помагала и учебници свързани предимно с въвеждането в българското училище на т. н. “звучна метода”: „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи", „Буквар по нагледна и гласна метода", през 1875 г. излиза и „Български буквар по звучната метода за народните школи", претърпял 5 издания до 1885 г.

Й. Ковачев е извънреден преподавател по педагогика във Висшето педагогическо училище от основаването му през 1888 г. до смъртта си.

stanimirov

Станимир Станимиров е роден е на 26 октомври 1858 г. в Габрово. Учи в Габровското мъжко училище (Априловската гимназия), завършва Киевската Духовна семинария, с научна степен по богословие.

През 1883 се завръща в Габрово, където една година е учител в Априловската гимназия, а по-късно и неин директор.

Бил е директор и на I Софийска държавна класическа гимназия. Станимиров е един от инициаторите за откриването през 1888 г. на Висш педагогически курс към гимназията, който от 1889 г. става първото в България висше училище, днес Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Във висшия курс Станимиров преподава История на старите източни народи и Всеобща история. През 1894 г. по лично настояване на Екзарх Йосиф I отново заминава за Цариград, където става ректор на новоучредената Българската духовна семинария.

Nikola_Mihaylovski_1

Никола Михайловски е книжовник и обществен деец, почетен член на Българското книжовно дружество. Роден е в гр. Елена. Завършва гимназия в Атина и следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, като го завършва с докторат. Работи като учител в родния си град, в Търново и Сливен.

През 1863 заминава за Цариград, а след Освобождението се завръща в България и е член на Върховния касационен съд и подпредседател на Държавния съвет. През 1888–1889 е извънреден преподавател във Висшето училище по старогръцки език и история на гръцката литература.

Иван Данев е роден в Русе. Завършва русенското класно училище и гимназията в Табор (Чехия). От 1873 г. до 1877 г. е учител и театрален деец в Русе. Временен сътрудник на сп. „Читалище” (1874-1875 ), „Периодическо списание” (1874, 1876), сп. „Ден” (1875 ). Автор на „Ангел и Миланка или братя неприятели : Трагедия в пет действия” (1875 ).

Участник в руско-турската освободителна война (1877-1878). След първите свободни избори за градски общински съвет става кмет на Русе. Народен представител в Учредителното събрание.

Дипломира се през 1881 г. във Франция като специалист по право и административни науки. Окръжен управител в Търново, служител в Министерството на правосъдието. Дописен (1881) и редовен (1884) член на българското книжовно дружество. Блестящ франкофон, Ив. Данев е извънреден преподавател по френски език през първата учебна година във Висшето училище. След това напуска университета и на следващата учебна година 1889/1890 г. като преподавател по френски език е наследен от швейцарския лектор Алфред Оден.

18
3
17