Начало / Новини / Новини и събития / Научно изследване очертава причините за наводнението в Струмяни и мерките за превенция на поройни наводнения

   
Научно изследване очертава причините за наводнението в Струмяни и мерките за превенция на поройни наводнения

Проучване на Софийския университет установява ключовите фактори за бедствието и предлага комплекс от природосъобразни и инженерни решения. МОСВ ще надгради подхода за оценка на риска с фокус върху малките водосбори и превенцията на поройните наводнения.

“Не можем да разчитаме само на реакция след бедствията. Необходимо е рисковете предварително да бъдат идентифицирани, за да се планират мерки за предотвратяване на наводненията, ограничаване на последиците от тях и защита на населението и инфраструктурата”. Това каза министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова на работна среща в МОСВ на 22 октомври 2026 г., на която бяха представени резултатите от геопространствено изследване на водосбора на река Шашка при село Струмяни.

1-111

Изследването, извършено от научен екип на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ под ръководството на проф. д-р Стелиян Димитров, е възложено от МОСВ след разрушителното наводнение през август 2026 г., причинило щети по жилищни сгради и инфраструктура, евакуация на жители и прекъсване на водоснабдяването. То съчетава теренни обходи и обследвания, въздушно лазерно сканиране, въздушна фотограметрия и ГИС базирано моделиране за изясняване на причините за бедствието и оценка на последиците. Теренните изследвания и проверката на резултатите на място са извършени в сътрудничество с техни колеги от Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Какво показа научният анализ?

Наводнението е резултат от съчетанието и взаимодействието на няколко фактора: интензивния валеж, стръмния релеф и особености на водосбора, които са благоприятствали бързото концентриране на водата и формирането на мощен отток към Струмяни. Изследваният водосбор е с площ около 50,6 кв. км и денивелация над 2000 метра. Според анализа, за тежестта на бедствието са допринесли и редица допълнителни фактори като ерозията, преносът на камъни, наноси и дървесни материали, както и запушванията и ограниченият капацитет на отделни речни участъци. Отчетено е и възможното влияние на промените в растителната покривка след пожара през 2025 г. Особено значение имат тесните участъци на речната долина и мостовите съоръжения, при които натрупването на наноси и дървесни отломки е затруднило преминаването на водата.

Основният извод е, че оценката на риска не може да се ограничава само до състоянието на речните корита и мостовете. Необходимо е да се изследват процесите в целия водосбор - от горните части на склоновете до населените места.

Какви мерки препоръчват учените?

Екипът предлага комплекс от взаимно допълващи се природосъобразни и инженерни решения, насочени към ограничаване на разрушителната сила на водата още преди достигането ѝ до населените места:

  • Възстановяване на растителността в опожарените територии и запазване на крайречните ивици за ограничаване на ерозията.
  • Регулярно обследване на терените и целенасочено отстраняване на опасната мъртва дървесина.
  • Изграждане на подходящи съоръжения за задържане на наноси и стабилизиране на уязвими склонове.
  • Поддържане на проводимостта на критичните речни участъци и мостовете, така че да се намали рискът от препятствия и локално задържане на водата.
  • Проучване на пространства за контролирано разливане и временно задържане на водата преди достигането й до населените места.

Подборът на мерките следва да бъде съобразен с конкретните характеристики на терена, растителната покривка и очакваното поведение на водата при интензивни валежи. Не една универсална мярка, а цялостна система от решения може да ограничи риска от поройни наводнения.

Нов подход за оценка на риска

Изследването предлага и прототип на методика за бърза геопространствена оценка, чрез която да се идентифицират потенциално опасни малки водосбори и подробните обследвания да се насочват към най-рисковите участъци.

На срещата беше обсъдена необходимостта методиката да бъде надградена, тествана в пилотни водосбори и приложена и към територии с площ под 50 кв. км, които също могат да представляват опасност за населените места. Предвижда се и разработване на инструмент за избор на подходящи мерки според характеристиките на конкретния водосбор. Този подход ще подпомогне МОСВ, басейновите дирекции и местните власти при определянето на приоритетите и планирането на превантивни действия за намаляване на риска.

Акцент бе поставен и върху ефективното ангажиране на научната общност, така че научните знания, съвременните технологии и експертният потенциал да бъдат използвани при оценката на заплахите и вземането на решения за по-целенасочено планиране на превантивните действия и за по-добра защита на населението и инфраструктурата.

Презентацията на проф. д-р Стелиян Димитров на изследването в екип с гл. ас. д-р инж. Стефан Петров, гл. ас. д-р Мирослав Иванов, докт. Кристиян Георгиев и Владислав Тренкин можете да видите тук.