В зала „София“ на Гранд Хотел София се проведе тридневната Годишна работна среща ЕАТРИС-България 2024 с Научна конференция на тема „Иновации в транслационната медицина“, организирани от Националното представителство ЕАТРИС-България към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се провежда под патронажа на Националната инфраструктура „Клетъчни технологии в биомедицината- ИНФРААКТ” от Националната пътна карта на изследователски инфраструктури с подкрепата на Министерството на образованието и науката.
Събитието бе открито от проф. Росица Конакчиева – Координатор на ИНФРААКТ и Национален Директор на ЕАТРИС - България, която благодари на всички участници за интереса им към научния форум. Тя посочи, че конференцията ще насочи вниманието си към актуални теми и иновации в областта на персонализираната медицина, като перспективите пред приложението на стволови клетки.
Проф. Конакчиева отбеляза, че фокусът на конференцията е върху иновационните изследвания в областта на клетъчното репрограмиране и иновационни клетъчни модели разработени на български научни колективи наред с изследванията на утвърдени учени в тази област от цял свят. Конференцията поставя специален фокус и върху разработките на млади учени с цел стимулиране на техния интерес и създаване на устойчивост в развитието на тази научна област в България.
Събитието беше открито и от почетните председатели на конференцията - академик Атанас Атанасов и академик Румен Панков, които отправиха приветствия към присъстващите.
Акад. Атанас Атанасов посочи, че за него ЕАТРИС означава наука, която ни обединява. Презентациите на учените в различни области и специалности, участващи в настоящата конференция, предоставят много добра платформа и основа за развитие на още много по-специфични дейности и ще позволи изследователите да бъдат още по-добре разпознати не само в България, но и извън. Акцент в изказването на акад. Атанасов бе значението на силните международни връзки и отношения между изследователите в науката. Той разказа за работата си през годините с проф. Конакчиева и други изследователи в тази област у нас и посочи, че е щастлив, че заедно са започнали работа по изграждането на научна инфраструктура в областта на новите клетъчни технологии. Акад. Атанасов проследи в изказването си въпроса за прогреса в живота и науката, предизвикателствата и новите възможности, които те предоставят.
Академик Румен Панков отбеляза, че живеем в необикновени времена, които променят нашето мислене за потенциала на биомедицината и наблюдаваме забележителен напредък в полето на клетъчните технологии, които преди са смятани за научна фантастика. Те отварят невероятни перспективи, но подчерта, че всички, занимаващи се с наука, знаят, че внедряването на тези открития в реални продукти и технологии, които могат да бъдат използвани в биомедицината, не е никак лесна задача, а изисква много усилия. Акад. Панков изрази радостта си, че първите такива резултати в транслационната медицина вече са направени и даде пример с използването на индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS клетки ) при невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и др. По думите му няма съмнение, че нови възможности очакват да бъдат открити и изрази надеждата си форумът да стимулира изследователите, да инициира много полезни дискусии и може би ще бъде началото на нови успешни сътрудничества.
Проф. Таня Топузова-Христова – заместник-декан на Биологическия факултет на Софийския университет, прочете поздравителен адреси от името на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, в който се посочва, че такива събития са от решаващо значение за насърчаване на обмена на идеи и знания между експерти, изследователи и професионалисти в различни области, които се стремят да подобрят живота чрез напредък в биомедицината. „Повод за гордост е, че България стана част от европейската инфраструктура на EATRIS благодарение на дългогодишните усилия и постижения на колегите ни от Биологическия факултет. Българската наука има нужда да бъде разпозната и интегрирана на европейско ниво и съм убеден, че с членуването ни в EATRIS това се случва на практика“, отбелязва още проф. Вълчев. По думите му по този начин българските изследователи имат изключителната възможност да участват активно в развитието на знанията и технологиите в областта на транслационните изследвания, разработването на лекарства, иновативните стратегии и подходи за превенция, диагностика и медицинското лечение.
„Сигурен съм, че научната конференция „Иновации в транслационната медицина“ ще предостави платформа за обсъждане на възможностите за научно и технологично сътрудничество в областта на персонализираната транслационна медицина. В следващите три дни ще имаме възможност да чуем за последните постижения в различни аспекти на транслационната медицина, а дискусиите несъмнено ще вдъхновят нови сътрудничества и партньорства, проправяйки пътя за още по-значими иновации в бъдеще“, посочва проф. Георги Вълчев в своя поздравителен адрес и благодари сърдечно на организаторите за положените усилия, както и на всички участници за активното им участие.
Проф. Таня Топузова-Христова прочете поздравителен адрес и от името на декана на Биологическия факултет доцент Любен Загорчев, в който се изтъква ролята на ЕАТРИС в развитието и достиженията на транслационната медицина. По думите му създаването на нови лаборатории дава възможност и за развитието на младите учени, които в момента навлизат в полето на транслационната биомедицина. Доц. Загорчев изказва своята благодарност към проф. Росица Конакчиева за усилията за организирането на научния форум, който ще предостави информация за най-новите световни достижения и напредъка на българските изследователски екипи в това научно поле. Събитието е значимо за обмена на научни идеи и идентифицирането на приоритети и за още по-успешната европейска интеграция в областта, отбелязва още доц. Загорчев в своя поздравителен адрес.
Събитието продължи с уводна сесия на проф. Конакчиева и проф. Сорен Хайрабедян, директор на Института по биология и имунология на БАН на тема „Представяне на Научна инфраструктура клетъчни технологии в биомедицината (ИНФРААКТ) от Националната пътна карта за изследователски инфраструктури – технологичен капацитет и изследователски платформи за транслационна медицина“.
През следващите дни на конференцията в пленарните сесии бяха представени научни изследвания и обсъдени теми в областта на клетъчното препрограмиране и перспективите за използване на стволови клетки и техни продукти в третирането на социално значими заболявания; иновационни клетъчни технологии като биопринтиране и 3D експериментални модели; използването на биотехнологии, геномно профилиране и биомаркери в транслационните изследвания.
Етични, правни и социални аспекти, свързани с биобанкирането на продукти от човешки произход и тяхното използване за целите на транслационната медицина бяха обсъдени в съвместна сесия на българските филиали на BBMRI-BG Node и EATRIS-Bulgaria на 9 ноември. Бяха представени най-новите Регламенти на ЕС за съхранение и използване на продукти от човешки произход, криоконсервация и биобанкиране на човешки стволови клетки в България и други.
Повече информация за събитието и проведените научни дискусии може да бъде намерена на страницата на конференцията на адрес: https://infraact.eu/eatris-bulgaria-annual-conference-2024/