Начало / Новини / Новини и събития / Международна научна конференция "Дарителство и предприемачество на Балканите през ХІХ в. по примера на братята Евлоги и Христо Георгиеви"

   
Международна научна конференция "Дарителство и предприемачество на Балканите през ХІХ в. по примера на братята Евлоги и Христо Георгиеви"

В Конферентната зала в Ректората на Софийския университет се провежда международна научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Евлоги Георгиев (роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово) – дарител на Университета и един от най-изявените български филантропи на своето време.

Научният форум „Дарителство и предприемачество на Балканите през ХІХ в. по примера на братята Евлоги и Христо Георгиеви“ е организиран от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В него участват изявени български и чуждестранни учени, докладите им обхващат различни аспекти от балканската действителност през ХІХ в., разгледани през общата призма на дарителската и предприемаческата деятелност. Наред с братята Евлоги и Христо Георгиеви, във фокуса на научната конференция попадат и други благодетели от епохата на Възраждането, техните дарения, създадените икономически мрежи и осъществените предприемачески инициативи на различни места по Балканите, като се засягат и разнообразни теми от стопанското развитие през ХІХ в. в опит за по-обхватно осмисляне на предприемачеството и дарителството като явления от епохата.

1

Конференцията бе открита от проф. дин Христо Глушков, който приветства участниците и гостите на научния форум с „Добре дошли“ и припомни, че дарителството като ползотворна обществена практика придобива широка популярност в българските земи през епохата на Възраждането. Възприемано като значимо и необходимо средство за утвърждаването на приоритетни национални институции, светски училища и православна църква, то се превръща през следващите десетилетия в благородна и уважавана традиция.

В словото си проф. Глушков подчерта, че хиляди българи с различен социален статус проявяват завидно родолюбие и доброволно предоставят част от средствата си за издръжката на местните училища, за формирането на българската книжовност и за съхраняването на православната вяра. По думите му, българското дарителство утвърждава българското образование като национален приоритет със забележителни постижения в последствие през ХХ век – масова грамотност и завидни успехи на българската наука.

2

В словото си проф. Глушков обърна внимание на ролята на българската емиграция, и особено на търговците, които изграждат материалната основа на интелектуалното възраждане на балканските народи, финансирайки строежа на училища, издаването на учебници и книги, на обществени библиотеки и читални.

„Дарителството не е българско изобретение. Но практикувано от българи в емиграция, то има специфика, поддържана с удивителна последователност. То целенасочено е ориентирано към образованието и църквата, с дарени парични средства е финансирано обучението на български младежи в Русия и в Централна Европа, издаването на учебници и книги, строежи на училищни сгради и църкви“, каза още проф. Глушков и допълни, че се създава култ към образованието в родината ни.

Проф. Глушков обърна внимание, че наличието на училище във всяко българско село до Освобождението, а в градовете - обособено обучение за момчета и момичета силно впечатлява всички чужди дипломати, пътешественици и религиозни мисионери, преминали през българските земи.

Навършват се двеста години от рождението на най-щедрия български дарител – Евлоги Георгиев. Дълбоко съм впечатлен, че двеста години след раждането на Евлоги, тук, в Софийския университет, за който той прави най-голямото дарение, се събираме на научна международна конференция“, каза накрая проф. Глушков и припомни, че Евлоги и Христо Георгиеви още в първите стъпки на своето търговско поприще се ориентират към дарения.

3

Заместник-ректорът на Алма матер доц. д-р Георги Вълчев приветства участниците в научната конференция от името на Софийския университет. Няма как да говорим за делото на Евлоги и Христо Георгиеви без голямото значение на университета в национален мащаб, така както те са го виждали, посочи доц. Вълчев и допълни, че се надява днес да се внесат нови щрихи към тази огромна тема, свързана с дарителството и предприемачеството, да се очертае големия мащаб на процесите, които са протекли точно на тази огромна инициатива и да видим трансформациите на нейните фокуси през годините. Доц. Вълчев пожела на добър час и успех на всички.

4

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов отбеляза, че всички в Карлово са горди, че братята Евлоги и Христо Георгиеви са техни съграждани. Как е било възможно личности като тях, като Левски, Райно Попович, Иван Богоров да се родят и израснат в подбалканския град, попита кметът. „На тези въпроси ние търсим отговори всеки един ден, защото като ги намерим, ще намерим отговора как да запазим силата на българския дух и след нас за поколенията“, отбеляза д-р Кабаиванов. Той посочи, че в рамките на научния форум днес ще се получат отговори за някои от въпросите, ще се запознаем още по-задълбочено с делото на двамата братя. Той призова по този начин да се даде добър пример на хората, които днес могат да даряват. „Защото 200 г. след рождението на Евлоги Георгиев дарителството съществува, но не в този вид и с този дълбок идеален смисъл, който е имал навремето“, посочи д-р Кабаиванов и допълни, че двамата братя са показали, че могат да правят бизнес и пари и са най-значителните предприемачи на България от балкански и европейски мащаб. Но те са показали, че парите са средство, с което да помогнеш на своя народ да стане по-образован и в крайна сметка да допринесеш така, че със съзнанието, че само образованият човек може да извоюва национално освобождение, политическо освобождение, да оставиш своите пари за училища, болници, за бедните хора, за висшето училище на България – Софийския университет, и разбира се да останеш по този начин в историята, добави кметът на Карлово. „Нека повече хора да поискат да останат в историята с такива дела“, призова той и пожела успешна и ползотворна работа на конференцията и благодари на Софийския университет за прекрасната съвместна работа.

5

Доц. д-р Тодор Попнеделев, декан на Историческия факултет, отбеляза, че за него е чест да присъства на събитието и да види толкова уважавани учени. Той подчерта, че на този ден почитаме двама велики братя, две личности, които завинаги ще определят съвременния облик на България. „Вие, карловци, и ние, от университета, дълго ще се опитваме да ги придърпваме едни към други, но те принадлежат на всички нас“, подчерта доц. Попнеделев. Една такава конференция безспорно е научен форум, но трогва душата ни, че има такива личности, каза деканът и допълни: „Те не са светци, не са апостоли, но делото им дълго време ще ражда хора, стремящи се към наука, прогрес, към онова, което всеки човек дълбоко в себе си таи, дадено му от свещения огън“.

В края на изказването си той пожела на добър път на всички и благодари специално на Мария Кипровска, проф. Пламен Митев, на проф. Иван Първев, Мария Баръмова и всички, положили усилие за организирането на събитието.

6

Конференцията продължи с доклад на проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на Софийския университет на тема: „Евлоги и Христо Георгиеви в историческата памет на потомците“. В рамките на научния форум са предвидени доклади на доц. д-р Георги Вълчев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Дарителството като самоорганизация на българското общество през Възраждането“, на доц. д-р Андреас Либератос (Panteion University – Athens) „Дарители и облагодетелствани във Варна през ХІХ в.“, на доц. дин Пенчо Пенчев (Университет за национално и световно стопанство) „Източна Румелия като пропуснат шанс“ и други.

7

В рамките на събитието бе открита и съпътстваща изложба, разположена във фоайето пред Конферентната зала.

9
7