Начало / Новини / Новини и събития / Международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“

   
Международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“

В Заседателна зала 1 в Ректората започна Първата международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“. Научният форум, който е посветен на две исторически български общности зад граница, чиито език, памет и идентичност се съхраняват и днес, ще продължи до 25 октомври 2026 г.

Организатори на събитието са Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН и Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Конференцията се провежда по проект „Бесарабски и банатски българи: език, идентичност и културна памет извън националните граници“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-М 100/1 от 10.12.2025 г.) с ръководител гл. ас. д-р Татяна Брага от Института за български език – БАН.

2

На официалното откриване на събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Елиза Стефанова, министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев, секретарят на президента на Република България по култура, образование и връзки с българите зад граница д-р Милена Димитрова, посланикът на Украйна у нас Олеся Илашчук, посланикът на Република България Украйна Златин Кръстев, проф. д-р Диана Благоева, заместник-директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, проф. д-р Андрей Бояджиев, ръководител на катедрата по кирилометодиевистика, преподаватели, изследователи, студенти.

1

Гл. ас. д-р Татяна Брага отбеляза, че бесарабските и банатските българи са две общности, разделени със стотици километри, изучавани поотделно от различни учени от различни държави. Тази конференция за първи път ги събира заедно, защото въпросите, които вълнуват учените, са едни и същи – как езикът се запазва без държава зад него, как се опазва паметта. „Тези дни ще чуем над 50 изследователи от седем държави, които ще се опитат да отговорят на тези въпроси“, каза д-р Татяна Брага и благодари на всички, направили конференцията възможна.

3

В своя поздрав ректорът на Софийския университет проф. Елиза Стефанова изрази задоволството си да приветства всички в залата и благодари за това, че Алма матер е дом на тази първа конференция. „Историята е направила така, че е разделила тези общности, но ни свързват езикът, културата и ние по този начин преминаваме границите, събираме се отново заедно“, каза проф. Стефанова и благодари на всички учени, които обединяват усилия, за да видят какво можем да направим днес, за да бъдем отново заедно. Ректорът подчерта, че в рамките на конференцията те ще поставят не само нови въпроси, но вероятно ще намерят и отговорите, които вълнуват всички нас.

4

Проф. Стефанова изказа благодарност за положените усилия да се проведе научния форум и подчерта, че тук, в Софийския университет са едни от колегите, които работят усилено, за да бъде запазена българската културна идентичност и българската памет. Тя пожела на всички успешен форум и да бъде първи от многото следващи.

7

Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев посочи в поздрава си, че в съвременния свят е изключително важно как различни диаспори съществуват, интегрират се в други държави и културни действителности, без да губят своята идентичност. По думите му дължим много на тези общности, защото банатските българи са наследници на онези българи, които през XVII век са направили видими за европейския свят държавата и българското общество, макар и в рамките на Османската империя. Това културно избухване дълго време е било подценявано в българската хуманитаристика, посочи проф. Вълчев и изрази радостта си, че то вече заема своето достойно място в изследователския фокус на съвременните поколения учени.

8

По думите му трябва да отдадем почитта и признанието към бесарабските българи, които също имат неоценим културен принос за развитието на съвременна България през многобройните възпитаници на Болградската гимназия, които след Освобождението полагат основите на модерната българска държава. Сред тях е и първият ректор на Софийския университет Александър Балан.

9

Изключително сложни са проблемите и в съвременността – как една общност запазва своята идентичност, вписвайки се интегрално в държавата, в която живее, работейки за нейния просперитет, но незабравяйки спомена за прародината, откъдето са тръгнали прадедите им, каза проф. Георги Вълчев.

Министър Вълчев изрази надеждата си конференцията да допринесе за изясняване на всички тези механизми, които поддържат една културна идентичност и да покажат пътищата, по които съвременният свят може да се развива без конфликти.

10

Секретарят на президента на Република България по култура, образование и връзки с българите зад граница г-жа Милена Димитрова отправи поздрав от името на г-жа Илияна Йотова и прочете поздравителен адрес от нея. В него държавният глава посочва, че цени високо научната дейност, свързана с изследването на родовата памет на банатските и бесарабските българи. По думите й тази дейност допринася за по-точното разбиране на връзката между скалата и откъртения камък.

16

„Идеята за завръщането към корените и тяхното преоткриване помага да се затвърждават връзките между българите от Банат и Бесарабия, а наблюденията върху езиковото богатство на общностите са поредното доказателство за общия ни генетичен код“, се казва още в поздравителния адрес. Илияна Йотова пожелава на всички вдъхновяващи дискусии, конструктивен обмен на идеи и ползотворни резултати.

DSC_2143

В официалното откриване се включиха и посланиците Олеся Илашчук и Златин Кръстев, които също отправиха приветствия към участниците в научния форум.

13

Поздрав бе поднесен и от проф. д-р Диана Благоева, заместник-директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“.

15

По повод научната конференция бяха прочетени и поздравителни адреси от различни институции и учени.

Научната програма на форума включва 37 доклада в 10 тематични секции, представени от 46 автори и съавтори от над 20 институции в България, Украйна, Румъния, Молдова, Унгария и Италия.

6

Конференцията събра лингвисти, историци, етнолози и изследователи от сродни области. Темите обхващат история и книжнина, миграции и общностна идентичност, традиции, религия и културна памет, образование и езикови политики, ономастика, топонимия и лексика, език, литература и медии.

Важен акцент е участието на младите изследователи. Сред докладчиците са студенти от специалност „Българска филология“ на Софийския университет и докторанти.

17

В рамките на първата Международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“ бе представена и монографията на Татяна Брага „Имената на българите в Болградско (Южна Бесарабия). Част I. Идентичността на бесарабските българи между езика, историята и миграцията“. Книгата е посветена на идентичността на бесарабските българи през призмата на антропонимията. Изданието бе представено от доц. д-р Мая Влахова-Ангелова (научен редактор), проф. д-р Андрей Бояджиев и проф. д-р Маргарет Димитрова.

19

Съпътстващо събитие на научния форум е изложбата „Завръщане“ на банатски и бесарабски художници от България, Румъния и Молдова, подготвена от Иван Василчин. Изложбата бе официално открита на 23 октомври от 18.00 ч. и е разположена в Централното фоайе в Ректората и пресъздава чрез багри и образи спомена за родните места и приемствеността между поколенията на двете общности.

18
23

Програма