На 4 май 2023 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” се проведе конференцията „Свободата като концепция в испаноезичната култура и свободата на медиите днес”, която бе под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.
Организатори бяха Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и Катедра „Испанистика” в Софийския университет. Форумът бе посветен на Световния ден на свободата на печата, отбелязвана 3 май, на 20-годишнината от основаването на СИЖБ и на 135-годишнината от създаването на Софийския университет. Събитието се проведе в сътрудничество с посолството на Испания.
Присъстваха зам.-ректорът на Софийския университет проф. Васил Маринов, посланиците на Испания и на Куба – Н. Пр. Алехандро Поланко и Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан, почетните консули на Гватемала, Еквадор и Мексико – Веселин Симов, Захари Кушев и Пенчо Ралчев, директорът на Институт „Сервантес” Мария Луиса Сантос, председателят на Съюз на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, представители на президентството, на министерствата на външните работи и на образованието, много журналисти, университетски преподаватели, студенти.
Водещи на конференцията бяха председателят на СИЖБ, известният радиоводеш Георги Митов, и проф. Петър Моллов от Катедра „Испанистика”, които откриха събитието с встъпителни думи.
Заместник-ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Васил Маринов прочете приветствие към участниците в конференцията от ректора проф. Анастас Герджиков. Отправяйки поздрав към организаторите на форума, ректорът посочва:
„Радвам се, че тази конференция, посветена на 20-годишнината от основаването на СИЖБ и на Световния ден на свободата на печата, е представително събитие и за 135-годишнината от създаването н Алма Матер, където свободният академичен дух на научното развитие, образованието и културата винаги е бил наш приоритет.” Ректорът отправи в приветствието си и благодарности към посолствата на всички испаноезични страни, които „последователно, активно и ангажирано дълги години подкрепят академичната испанистика”.
Вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж протече форумът, бе възпрепятствана да участва лично поради ангажимент извън България, но изпрати приветствие. То бе прочетено от Милена Димитрова, главен експерт в екипа на вицепрезидента Йотова и председател на Обществения съвет на БНР. В приветствието се припомнят вестникарски свидетелства за България на испански журналисти от края на 19-ти и началото на 20-ти век и се отбелязва, че организаторите на конференцията „впечатляващо точно” са обединили в темата ѝ „концепцията за свободата в испаноезичната култура като общочовешки порив с онова чувство, което е особено важно да присъства и в журналистиката.”
Свои приветствия към форума поднесоха и посланиците на Испания и на Куба – Н. Пр. Алехандро Поланко и Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан, директорката на Институт „Сервантес” Мария Луиса Сантос, председателката на СБЖ Снежана Тодорова.
Силен интерес събудиха изказванията на участниците в конференцията.
Евродепутатката и известна журналистка Елена Йончева изтъкна, че работата по лансирания от нея Европейски акт за свобода на медиите цели да се създадат правила за финансирането на медиите, които да осигурят тяхната независимост, да ограничат намесата на политици, да гарантират правата на журналистите и техните източници. Тя също така обърна внимание на феномена „патриотична журналистика”, зародил се още по време на войната в Ирак като разновидност на пропагандата, а днес разраснал се и до „европейска патриотична журналистика”.
Изказването на председателя на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова бе посветено на свободата в БНР и на заветите на първия Главен уредник на Радиото Сирак Скитник – псевдоним на художника, писателя, драматурга Панайот Тодоров Христов. Тази година се отбелязват 140 г. от рождението му и 80 г. от смъртта му.
Радиото е най-одухотворената обществена медия и гостоприемен дом за свободата в журналистиката, именно защото при създаването му стои толкова крупна, бликаща от таланти и интелект фигура като Сирак Скитник, изтъкна Милена Димитрова. Тя отбеляза: „Сирака слага ценности в основата на радиото като: бързина и безпристрастност на осведомяването, полифония, плурализъм, автентична музика, човешки глас, архив и памет. Съвкупността от тях е Свобода. Точно Свободата, която се чува от ефира. Вярно е да се каже и че Сирак Скитник настройва медията на честотите на свободата и плурализма.” Милена Димитрова приведе и интересни свидетелства по темата си от Златния фонд на БНР, цитирайки мнения на много известни личности за работата и заветите на Сирак Скитник.
Последвалото изказване на медийния експерт и бивш председател на СЕМ проф. Маргарита Пешева бе на особено актуална тема: „Изкуственият интелект и медиите: Какво бъдеще ни очаква?” Бяха приведени впечатляващи данни за драстично по-високата производствена ефективност на ИИ в сравнение с човешките възможности, включително в областта на медиите. Проф. Пешева заостри вниманието и към ролята на ИИ в измамната онлайн журналистика, фабрикуваща неверни новини. А също и към социалния ефект от настъплението на ИИ – все повече хора ще губят работата си, замествани от несравнимо по-ефективните и по-икономични алгоритми/роботи.
Проф. Пешева акцентира и върху предупрежденията на големи учени, че ИИ е първата технология в света, способна сама да взема решения, без участието на човека. Но какво ще стане с демокрациите при тази перспектива?
Проф. Пешева запозна аудиторията и с регулациите в сферата на ИИ, включително и интелектуалната собственост, които вече се обсъждат в Европейската комисия и Европейския парламент. Същевременно цитира и следното мнение на аса в дипломацията Хенри Кисинджър: „Изкуственият интелект е по-голямо предизвикателство от ядреното оръжие”.
Изказване на конференцията направи и едно от най-популярните телевизионни лица в България – водещият на предаването „Панорама” по БНТ Бойко Василев, който владее и испански наред доста други езици и е член на СИЖБ. Неговата тема бе за свидетелската журналистика – изчезва ли в съвременните условия, или търпи промени, изискващи промени и у журналистите? Бойко Василев застъпи втората теза, споделяйки и личен репортерски опит от отразяването на войните в Босна и Косово. Той изтъкна, че днес, при настъплението на технологиите, най-важната задача на журналиста става дешифрирането на заливащите ни отвсякъде образи, много от тях заснети от пристрастни и технологично опитни хора с пропагандна цел. Професионалното задължение на журналиста е да се съмнява във всичко и да търси истината, подчерта Бойко Василев.
Обзор за 20-годишната дейност на Сдружението на испаноговорещите журналисти (СИЖБ) направи в изказването си дългогодишната му председателка и днешна зам.-председателка Къдринка Къдринова, която представи и обновения сайт на СИЖБ. Тя изброи имената на участвали в учредяването му и допринасящи за развитието му журналисти и испанисти. Изтъкнато бе, че в памет на двама рано отишли си съучредители и бивши кореспонденти на испанската информационна агенция ЕФЕ – Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес, СИЖБ от 2013 г. ежегодно организира журналистическия конкурс „Светове и цветове”.
Припомнени бяха и поредица конференции, провеждани през годините от СИЖБ в БТА и в Софийския университет и спомагали за сближаването с Испания и с Латинска Америка.
От името на СИЖБ бе изразено категорично осъждане на всякакви посегателства срещу медийната свобода и правата на журналистите и у нас, и по света, включително и срещу съдебни „дела бухалки”. Отправен бе апел за освобождаване на разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж и бе привлечено вниманието към случая с арестувания в Полша по обвинение в шпионаж репортер на три испански медии Пабло Гонсалес, който е с двойно гражданство – испанско и руско. Той е в удължаван неколкократно полски предварителен арест от края на февруари м. г., а още няма проведен процес, за което алармират испански и международни журналистически организации.
Къдринова каза още: „Изразявам нашата обща болка за всички загинали журналисти и други жертви на драматично разцепилата света война в Украйна. В тези обстоятелства журналистиката като медиатор по същността си е призвана да съдейства чрез обективно информиране и анализиране за по-бързо намиране на дипломатическо решение, което да спре войната и гибелта на хора. Мисля, че няма нищо по-важно от това за всеки хуманист.”
Конференцията продължи с изказванията на преподаватели от Катедра „Испанистика” на Софийския университет.
Пръв сред тях взе думата д-р Красимир Тасев, който говори по темата „Два погледа върху свободата и диктатурите в Латинска Америка през ХХ век: Хорхе Едуардс Хулио Кортасар”. Бе представена съпоставка между политическото позициониране на двамата изтъкнати писатели, родом от страни, преживели жестоки диктатури през 70-те и 80-те години на ХХ век – чилиеца Хорхе Едуардс и аржентинеца Хулио Кортасар. Акцентът бе поставен върху тяхното отношение към Куба и Кубинската революция, което в Латинска Америка е вододел между ляво и дясно.
Д-р Теодора Цанкова от Катедра „Испанистика” направи изказване на тема „Свобода и достойнство в „Дон Кихот””. Тя изтъкна, че свободата в най-различните ѝ измерения е в основата на романа на Мигел де Сервантес, отбелязвайки като емблематичен фактът, че прочутият пасаж, започващ със „Свободата, Санчо...” само по време на тази конференция е споменаван поне 3-4 пъти.
Теодора Цанкова открои либералното отношение на разказвача към читателите на творбата. Сервантес насърчава множество гледни точки и множество интерпретации. Свободата е отстоявана в целия роман и е представена като определяща за човешкия род. Дон Кихот многократно заявява, че всеки човек е рожба на собствените си дела, тоест, че на онова, което прави сам, по силата на собствената си свободна воля.
Връщайки се към прочутия пасаж за свободата в романа, Теодора Цанкова подчерта, че рядко се цитира втората му част, в която Дон Кихот припомня на Санчо пиршествата в замъка на губернатора и посочва, че не им се е наслаждавал. Защото: „Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен”. Именно зависимостите водят до корупция, напомни Теодора Цанкова, като обобщи: „Романът поставя всички ни пред множество избори. От нас зависи какво ще изберем. Свободата е предпоставка да направим избора”.
Д-р Вера Киркова се спря в изказването си на творчеството и на разбирането за свободата на португалския нобелист Жозе Сарамаго, чийто роман „Слепота” е превела. Вера Киркова разказа и за скандал, предизвикан от португалското издание на списание „Плейбой” чрез шокиращи снимки в брой, отразяващ кончината на писателя през 2010 г. В края на изказването си Вера Киркова се върна към романа „Слепота”, изтъквайки, че Сарамаго чрез него ни показва колко дълбоко може да е дъното, ако не се опомним навреме и ако не завием към всеобщо пробуждане.
Последното изказване на конференцията бе на д-р Лиляна Табакова под надслова „Никарагуа: Размисли за едно голямо разочарование”. То бе посветено на политическата обстановка в Никарагуа, където през 2018 г. избухват значителни протести срещу управлението на президента Даниел Ортега. Той е на власт от 2007 г., през 2021 г. спечели пореден мандат, докато 7 кандидат-президенти са хвърлени в затвора. Разказвайки за арестите и за прогонването в принудително изгнание на противници на управлението, които при това са лишени от гражданство и от собственост, Лиляна Табакова изрази съжаление, че в нашите медии тези събития не намират подобаващо отразяване, вероятно защото Никарагуа изглежда далечна и неразбираема. „Но ние създаваме едно нечувствително към болките на другите общество. Ролята на медиите е много важна, ако искаме да се пробудят човешките струни в нашето съзнание,” изтъкна Лиляна Табакова.
Закривайки конференцията, Георги Митов и проф. Петър Моллов отправиха своите благодарности към всички участници и към проявилата интерес към обсъжданите теми публика. „Отправихме посланията си към вас, поставихме теми, върху които да се замислим. Нека е жива свободата в испаноезичната култура, нека защитаваме свободата в медиите, нека не заспива гражданската ни съвест,” призова в заключение Георги Митов.
