В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет започна ХII-та теоретична конференция на специалност „Архивистика и документалистика“ на тема „Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история“.
Конференцията се провежда по повод официалното отбелязване Деня на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет в рамките на традиционните Университетски четения по архивистика и се организира съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Алма матер.
Деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев поздрави присъстващите и откри конференцията. Той изрази своята благодарност към организаторите и отбеляза, че архивистите до голяма степен осигуряват труда на историците и са хора, които пазят паметта.
Деканът изрази радостта си от все по-задълбочаващото се сътрудничество с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и посочи, че са добър партньор не само по отношение на запазване на архивното дело и неговото развитие, но и партньор, който колегиално се отнася към онова, което прави факултета и ги подпомага с отворена душа във всички техни действия. Доц. Попнеделев отправи своето пожелание конференцията да бъде от полза на всички присъстващи.
Заместник-ректорът на Софийския университет доц. Георги Вълчев посочи, че се радва да приветства всички с „Добре дошли!“ на научния форум и подчерта, че отдавна в цивилизования свят архивите са се превърнали в мерило на осъзнаване на отношението към миналото и към културното ни наследство. Доц. Вълчев добави, че 2018 г. е юбилейна за Алма матер и цялата академична общност ще положи усиля да покаже голямото разнообразие и силата ни като Университет. „Защото през тези 130 години Алма матер е удържала своята научна тежест и се опитва да развива в класическия смисъл на думата универсалното познание в неговия пълен, завършен обем“, посочи доц. Вълчев.
Той изрази надеждата си заедно да успеем да покажем публично, че освен научна и образователна организация университетът е и огромен културен институт, който притежава прекрасни колекции и посочи, че в края на годината ще може да се види една представителна изложба от колекциите на Софийския университет – редките и ценни ръкописи, старите издания, живописта и всичко останало, което притежаваме като колекции. „За да стане ясно не само на обществото, но и на хората, които определят политиките във висшето образование, че тази памет е част от националната, европейската и общочовешката културна памет“, каза в заключение заместник-ректорът и пожела успешна работа на конференцията и да не забравят, че отдавна хората са перифразирали старата фраза и днес тя звучи така: „По архивите им ще ги познаете“.
Проф. д.и.н. Татяна Хорхордина прочете поздравителен адрес от името на ректора на Руския държавен хуманитарен университет проф. д.и.н. Александър Безбородов. В него той поздравява участниците и посочва, че тази забележителна конференция вече е станала традиционна и е събитие в научния живот. Той благодари на организаторите й, на проф. Нейкова, на доц. Попнеделев и посочва, че българската архивистика е съчетание от традиции и новаторство, а сътрудничеството между българската и руската архивна школа има многогодишна история. Затова е обяснима голямата близост между българската и руската методика на работа с архивните документи. Научно-образователните отношения между двата университета имат големи перспективи, се посочва в адреса. В края на приветствието си ректорът на РГГУ пожелава нови постижения и спорна работа по време на конференцията.
Директорът на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев благодари за поканата да присъства на форума. По думите му, Андриана Нейкова заслужава благодарност, защото е успяла с много усилия, воля и характер да събере архивната общност и конференцията се е превърнала в един влиятелен професионален форум. Според него събитието позволява да се направи задълбочен професионален дебат по архивистика, по специалните исторически дисциплини, по детайли на архивната работа, които познават именно специалистите с дългогодишна работа в архивите. Едно от големите достойнства на конференцията според доц. Груев е, че е успяла да обедини академичната мисъл с практиката. Той изрази надеждата си научният форум да придобие характер на международна авторитетна архивистична проява и пожела това да е следващата стъпка в нейното развитие.
Доц. Груев обърна внимание и на сборника с резултатите от конференцията и подчерта, че той се е превърнал в годишник на българската архивистика и е едно от малкото печатни издания, които помагат и в практическата работа.
Проф. д-р Андриана Нейкова представи том VI от поредицата „Университетски четения по архивистика”, в който са публикувани материалите от предходната конференция. Тя отбеляза, че изданието може да бъде намерено не само като книжно тяло, но и в електронен вариант в електронната библиотека.
„Тази поредица не само е емблема на специалност „Архивистика и документалистика“ в Софийския университет, но тя се превърна през годините в трибуна на българската архивна мисъл и то архивна мисъл творческа, университетска, за да можем ние днес да говорим за постиженията на българската университетска архивистика като образователен модел“, каза проф. Нейкова.
Представяйки сборника, тя посочи, че той е изключително интересен и припомни, че във всеки том има публикувана програма на конференцията, за да може всеки да направи сравнение с темите.
Темата на националния научен форум е: „Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история“. Не само наименованията, но и техният методически инструментариум с оглед приложението му в архивната работа се разглеждат детайлно в Лекциите по архивистика на проф. Иван Дуйчев, патрон на специалност „Архивистика и документалистика“.
Целта на конференцията е да привлече вниманието на ръководствата и експертите в образователните институции и архивите, както и на университетските преподаватели и изследователи, към проблема за присъствието на специалните исторически дисциплини, сред които изворознание, херменевтика, палеография, дипломатика, сфрагистика, хералдика, кодикология, археография, генеалогия и други, в учебните планове на различните хуманитарни специалности, в частност и специалност „Архивистика и документалистика“ в Исторически факултет на Софийския университет.
Mетодическият инструментариум на специалните исторически дисциплини има своето приложение и в изследванията по история. Ето защо визираните дисциплини представляват интерес от гледна точка съвременното хуманитарно университетско образование като цяло.