Начало / Новини / Новини и събития / Фотоизложбата „Гутенберг и славянският свят“ бе представена в Софийския университет

   
Фотоизложбата „Гутенберг и славянският свят“ бе представена в Софийския университет

В Централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита фотоизложбата „Гутенберг и славянският свят“. Събитието е организирано от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ и Държавния културен институт към Министерство на външните работи на Република България и се провежда в рамките на традиционните Майски дни на културата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Изложбата е посветена на едно от великите човешки открития – изобретяването на книгопечатането преди 560 години от Йохан Гутенберг и неговото значение за славянския свят и може да бъде разгледана до 24 май 2017 г.

Директорът на Центъра за славяно-визнатийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ проф. Вася Велинова откри събитието и отбеляза, че Центърът е подготвил фотоизложба, посветена на другия живот на ръкописите – на печатната книга, която съпътства човешката култура до ден-днешен и на изобретението на Гутенберг, което удължава с много столетия живота на ръкописите. Проф. Велинова изрази радостта си, че изложбата, която в продължение на две години се представя в наши мисии и културни центрове по света, вече може да бъде разгледана в Софийския университет. Успоредно с представянето на изложбата е издадено и библиофилско фототипно издание на книжката на Яков Крайков, автор на което е проф. Аксиния Джурова.

1

Проф. Вася Велинова припомни, че през 2017 г. се честват 110 години от рождението на проф. Иван Дуйчев и по този повод е направено факсимилно издание на личния амулет на професора. Първият амулет бе подарен на директора на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова.

2

Проф. Аксиния Джурова поздрави всички с празника на светите братя Кирил и Методий и представи накратко съдържанието и идеите, заложени в изложбата. Проф. Джурова припомни думите на Лихтенберг, според когото оловото е допринесло за промяната на света много повече отколкото златото – оловото, което не е в куршумите, а в печатните букви. С изобретението на Гутенберг се бележи началото на новото време, предимно за Западна Европа и в по-малка степен за православния Изток, където става трудното разделяне на свикналите с ръкописната книга, писачи, читатели и духовници, подчерта проф. Джурова.

3

Проф. Джурова добави, че заснетите печатни издания са от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив, Националния исторически музей в София, Църковно-историческия и архивен институт в София, Историческия музей в Самоков, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и библиотека „Амброзиана“.

4

Изложбата акцентира върху кирилската, а не върху глаголическата печатна традиция. В нея автори са проф. Вася Велинова и Мария Полимирова, а графичният дизайн е на Светлозар Ангелов.

Целта е да се покаже цялата мрежа от печатници, които в най-ранните векове след Гутенберг се съсредоточават в западната част на Балканите и преди всичко във Венеция.

Изложбата се състои от 24 илюстративни табла, в които се проследяват основните моменти от развитието на кирилското книгопечатане от ХV в. до ХІХ в. като се акцентира на хронологията на българското книгопечатане. Представени са фотоси на редки и ценни книги, запазени в българските фондохранилища. Това са екземпляри от първите печатни кирилски книги от края на ХV в. от Краков и Цетина, венецианските издания на Божидар и Винченцо Вукович от първата половина и средата на XVI в., изданията на първия български печатар Яков Крайков от 1566-1571 г. Показани са кадри на знакови за историческото развитие на българската книжнина печатни книги: „Абагар“ на Филип Станиславов от 1651 г., „Стематографията“ на Христофор Жефарович от 1741 г., „Кириакодромион“ на Софроний Врачански от 1806 г. – първата новобългарска печатна книга.

Посетителите имат възможност да разгледат фотографии на образците на славянското и българското книгопечатане, които трудно могат да се видят в оригинал, експонирани заедно в хронологическата последователност на една изложба. Кратката информация към снимковия материал е с научно-популярен характер, но съдържа и точни указания за местонахождението и сигнатурата на оригинала.