Начало / Новини / Новини и събития / Двама учени от Софийския университет получиха награди „Питагор“ за утвърдени учени в областта на природните инженерни науки

   
Двама учени от Софийския университет получиха награди „Питагор“ за утвърдени учени в областта на природните инженерни науки

Проф. дхн Тодор Дудев и проф. дхн инж. Иво Грабчев са тазгодишните победители в категорията за утвърден учен в областта на природните инженерни науки. Проф. Дудев е ръководител на катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“ във Факултета по химия и фармация, а проф. Грабчев – на катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ в Медицинския факултет на Софийския университет.

Церемонията по връчването на наградите „Питагор“ за 2017 г. се състоя в Централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2009 г. Министерството на образованието и науката връчва ежегодни награди за наука "Питагор" на български учени и научни колективи със съществен принос за развитието на науката.

Официални гости на събитието бяха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов, заместник-ректор на Софийския университет, чл.-кор. Костадин Хаджииванов, зам.-председател на БАН, доц. Милен Михов, зам.-председател на Комисията по образование и наука в 44-тото Народно събрание, Емил Караниколов, министър на икономиката, проф. Диана Петкова, председател на Съюза на учените в България, ректори, предишни министри, представители на Фонд „Научни изследвания“, партньори от бизнеса и научните организации.

1

Водещи на церемонията бяха Златина Карова, директор на Дирекция „Наука“ в МОН и д-р Владимир Божилов, преподавател в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет.

2

Председател на журитo e акад. проф. дфзн Петър Кралчевски, декан на Факултета по химия и фармация на Софийския университет, носител на голямата награда „Питагор 2016“ за цялостен принос в развитието на науката. Членове са гл. ас. д-р Антония Тончева от Института по полимери към БАН, носител на голямата награда „Питагор 2016“ за млад учен; проф. дхн инж. Владимир Божинов от Химикотехнологичен и металургичен университет, София, носител на „Питагор 2016“ за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки; проф. Ивайло Търнев от Медицинския университет в София, Носител на „Питагор 2016“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки”; проф. Ирини Дойчиновa от Медицинския университет в София, Носител на „Питагор 2016“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки”; проф. д-р Веселин Петров от Института за изследване на обществото и знание към БАН, носител на „Питагор 2016“ за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки; доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН с награда „Потагор 2016“ за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати и проф. Теньо Веселинов Попминчев, носител на специалната награда за значим принос на български учен, работещ в чужбина.

3

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев изрази радостта си да бъде сред най-изтъкнатите български учени и отбеляза, че България може да изглежда малка, но е концентрирала огромен научен и академичен потенциал през годините. По думите му, призванието ни е да съхраним и развием този потенциал. Министър Вълчев отбеляза, че на заседание на Министерския съвет е била приета предложената от МОН Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Сега предстои да бъде разгледана от Народното събрание. Министърът подчерта, че това е документът, с който заявяваме, че споделяме и ще споделяме европейската цел за развитие, базирано на науката и иновациите. По думите му, той и екипът му са горди с всяко образователно и научно постижение и ще направят всичко възможно дейностите в тази стратегия да бъдат постигнати.

4

„За държавата ни е стратегически важно да се създадат условия да се привлекат отново младите учени. Те са бъдещият ни научен потенциал“, заяви министър Вълчев и добави, че заедно с академичните среди трябва да се аргументира и обясни пред обществото защо е толкова важна науката за бъдещото развитие на България. Той изказа убедеността си, че заедно ще успеят и ще постигнат заложените цели. Красимир Вълчев отправи специални поздрави към номинираните за съществен принос в науката и отбеляза, че те са тези, които ги мотивират да продължат да работят в тази посока, а пред самите учени стои още по-голямата отговорност да мотивират младите хора да се включат в науката.

5

По време на церемонията бе прочетен и поздравителен адрес от президента на Република България Румен Радев. В него се посочва, че отличията „Питагор“ са се утвърдили като инструмент, с чиято помощ учените показват пред обществото своите достижения и резултати и ги разпространяват сред научната общност. Според президента наградените показват за пореден път, че нашата наука е на световно ниво и в България се развиват и работят талантливи, амбициозни и можещи млади хора. В поздравителния адрес Румен Радев пожелава на учените да продължават да работят на ръба на познатото, със същия ентусиазъм и да не спират да опитват. „Свидетели сме как научните пробиви в един дял на науката дават решение на глобални предизвикателства в различни сектори и направления и откриват нови, изключителни възможности за създаване на върхови технологии“, се казва още в адреса.

6

Акад. Кралчевски приветства присъстващите на церемонията и представи работата на журито по отношение на постъпилите предложения през тази година.

Всички свои решения журито взе единодушно с консенсус, за което благодаря на колегите“, каза акад. Кралчевски и отбеляза, че връчването на наградите „Питагор“ представлява своеобразен преглед на постиженията на българските учени и на това до каква степен те са готови да посрещнат предизвикателствата на новото време. Той уточни, че според световния интелектуален елит от началото на XXI век светът е навлязъл в нова, четвърта поред индустриална революция – времето на мобилните комуникации, изкуствения интелект и пр. Акад. Кралчевски добави още, че тази индустриална революция се характеризира с размиването на границата между реалния физически и биологически свят от една страна и от друга страна виртуалния свят, който все повече и повече започва да става реален.

7

Акад. Кралчевски зададе въпроса къде е мястото на България в този динамично променящ се свят и подчерта, че у нас трябва да се развиват тези технологии, за които страната ни има висококвалифицирани кадри.

Церемонията продължи с връчването на престижните отличия. Общо десет български учени получиха наградите за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката. Носителите на приза бяха избрани сред 41 постъпили предложения в категориите: за млад учен, за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки, за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки, за успешен ръководител на международни проекти, за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати, за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, както и за значим принос на български учен, работещ в чужбина. Тази година журито реши да не присъжда наградите за цялостен принос в развитието на науката и за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки. В първата категория са постъпили три предложения, които не покриват изискванията за получаване на отличието, а във втората няма номинации.

8

Проф. Тодор Минков Дудев, доктор на химическите науки, е ръководител катедра „Фармацевтична и приложна органична химия" при Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Систематично изследва влиянието на различни фактори върху процесите на метална селективност и свързване в металопротеини и йонни канали. За пръв път са определени и систематизирани ключовите детерминанти, контролиращи процесите на конкуренция между различни по природа и степен на окисление метални катиони в изследваните системи. Установените закономерности имат потенциала да бъдат използвани като ръководни принципи при създаването на нови металопротеини със зададени характеристики, а също така и при проектирането на нови лекарствени продукти. През периода 2014-2016 г. проф. Дудев е публикувал 15 научни статии, които са цитирани 85 пъти. Публикуваните статии са в изключително престижни чуждестранни издания с много висок импакт фактор (IF); една от тях е в списанието Chemical Reviews (IF = 37.4); друга в Accounts for Chemical Research (IF = 22.0) и още две в Journal of the American Chemical Society (IF = 13.04). Върху цялата научната продукция на проф. Дудев през същия период са забелязани 427 цитата. Част от резултатите си е обобщил през 2016 г. в глава от книгата на Springer International, The Alkali Metal Ions: Their Role for Life. Ръководи и участва в 2 проекта, финансирани от Фонд Научни изследвания и от Софийски университет „Св. Климент Охридски". Рецензент е на редица чуждестранни научни издания. Член е на редакционните колегии на 3 международни научни списания.

9

Проф. инж. Иво Коцев Грабчев, доктор на химическите науки, е ръководител катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология" при Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са насочени главно към проектиране на нафталимидни флуоресцентни съединения на базата на фотоиндуциран електронен трансфер и тяхното приложение като молекулни сензори. За първи път е осъществена флуоресцентна модификация на полимери и дендримери при конструиране на молекулни устройства с антенен ефект и като сензори за откриване на метални йони и протони в околната среда. За първи път на тази основа са създадени интелигентни текстилни материали със сензорни свойства и метал-дендримерни комплекси с висока антибактериална и противогъбична активност. За периода 2014-2016 г. проф. Грабчев е публикувал 18 научни статии в чуждестранни научни издания с висок импакт фактор, които са цитирани 48 пъти. Цялостната научна продукция на проф. Грабчев от 2014 г. до 2016 г. е цитирана общо 514 пъти. През последните 3 години е начело на 5 проекта с национално и международно значение. Член е на управителните съвети на 5 COST-акции. Рецензирал 22 научни статии за престижни международни списания. Отличен е през 2015 г. със Сертификат от Journal of Photochemistry and Photobiology A: Chemistry за принос към развитието на списанието. Член е на редакционните колегии на 2 международни научни списания.

Голямата награда „Питагор“ за млад учен беше присъдена на гл. ас. д-р Теодора Чамова и д-р ас. Кирил Христов. Гл. ас. Чамова е специалист по нервни болести към Клиниката по нервни болести в Университетска болница „Александровска“ и главен асистент към Медицински университет-София. Д-р Христов е асистент в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН. Журито присъди и поощрителна награда за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки на гл. ас. д-р Благовеста Николова.

Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки беше присъдена на доц. д-р Андрей Чорбанов, който работи в областта на експерименталната и приложната имунология. Доц. Чорбанов е първият български учен, който получава тази награда за втори път. Отличието за успешен ръководител на международни проекти отиде при доц. Д-р Цанко Гечев - директор на новосъздадения по програмата „Хоризонт 2020“ Център за растителна системна биология и биотехнология в Пловдив. Отличието „Питагор“ за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати беше присъдено на колектива от Института по механика на БАН с ръководител проф. д-р Костадин Костадинов, а наградата за значим принос на български учен, работещ в чужбина, взе проф. дфзн Сергей Петков от Висшата международна школа за авангардни изследвания в италианския град Триест.

С наградата за фирма с най-много инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност беше отличена фирма ЕООД „АЛЕКС - 1977“. Президент на предприятието е д-р инж. Александър Долашки, главен асистент в Института по органична химия с център по фитохимия на БАН.