Конферентна зала, Ректорат
Културният център на Софийския университет организира разговор върху книгите „Похищението на България“ на Ани Илков (2014) и „Бакърена фабрика“ на Владимир Сабоурин (2015) - Как да говорим за политическото след закриването политическите права на възвишеното?
С участието на: Ани Илков, Владимир Сабоурин, Александър Кьосев, Кирил Василев, Венцислав Арнаудов.
Сърцето на политическата публицистика на Ани Илков е утопично и радикално: той говори за българската политическа действителност чрез език, който най-малко бихме очаквали – езика на възвишеното. И чрез него мери мизерността на родния преход с най-високата възможна мяра, без да спестява нищо за „помътняването на живота“, за бездарието и комплексарството при превръщането на българските политически мечти в чалга-действителност.
Подобна е и поезията на Владимир Сабоурин, шокираща и радикална. В нея има „енергетика на еротическото“, но едновременно политическа и теологическа мощ (Ани Илков). Провокативният й, понякога скандално обсценен, език е утопичен инструмент – зад него има други, високи търсения. Също като текстовете на Илков, стихотворенията на Сабоурин поставят въпрос: какво става с нас, какво става с мисълта, с чувствата и дори с думите ни, когато не сме готови да направим нито един компромис.
Съкровеното желание и на двамата автори е ботевско: ни повече и ни по-малко от това да изкарат българите „от Розовата долина на овчедушната глупост“. Те не се интересуват от политиката като „изкуство на възможното“, а мислят за нея като поети, т.е. невъзможно – развълнувани са от това кой би могъл да завърши българският епико-политически роман (не вулгарното четиво, с което вече свикваме) според собствената му висока копнежна мяра.
