Аула, Ректорат
На тържествена церемония, която ще се състои на 26 ноември 2019 г. от 17.00 ч. в Аулата в Ректората, френският философ и общественик проф. Люк Фери ще бъде удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Философския факултет.
Проф. Люк Фери ще произнесе академично слово на тема: „Три главни черти на нашето време“ (Three main features of present times).
Проф. Люк Фери е изтъкнат френски философ, политолог, есеист и общественик, преподавател по философия и бивш министър на младежта, образованието и науката във Франция. Има международно признат принос в съвременната хуманистична философия. Автор е на над 30 философски труда, преведени в над 25 страни, между които книги по естетика, политическа философия, история на идеите, философия на любовта и др.
Завършва философия през 1975 г. и прави докторат по политически науки през 1981 г. След това става професор по политически науки в университета в Лион (1982-1988) като паралелно преподава в Сорбоната, а след това и в университета в Кайен (1989-1996). Той се установява в парижкия университет „Дени Дидро“ (Париж 7), където преподава между 1996-2011 г.
Люк Фери е награждаван с много френски и международни награди, между които Награда за есе „Жан Жак Русо“ и награда „Медисис“. Лауреат е на Ордена на Почетния легион, Рицар e на ордена за изкуствата и литературата. Доктор хонорис кауза е на университета в Шербрук, Канада, лауреат по философия на академията Тилезио-Галилей.
От 1994 до 2002 г. е председател на Националния програмен съвет по образование. Бил е министър на образованието от 2002 до 2004 г. в кабинета на консерваторите, като по това време предлага закон за светския характер на френската република и забрана на религиозните символи в училище.
Заемал е различни постове в медии, издателства и неправителствения сектор.
Проф. Люк Фери е представител на т.нар. светски хуманизъм и е критик на транс-хуманистичните технологични утопии. За него философията е нещо повече от теоретичен дискурс на идеите, тя е опит да се отговори на проблеми, които вълнуват хората по всяко време и на всяко място. Той разглежда философията като естествен опонент на религията, но не и като неин враг, а светският му хуманизъм се базира на размисъл върху болни въпроси на пост-Просвещенската философия: ницшеанската критика на ценностите, проблемът за смъртта на любимия човек при отсъствие на спасение, при какви условия можем да се откажем от допускането за Бога като сакрализираме човека по съвременен начин, без да прибягваме до метафизичните допускания на стария хуманизъм. Друг въпрос, който устойчиво вълнува проф. Фери, е например как е възможно да се интегрират „мъдростите“q т.е. как е възможно да се постигне едновременно мъдростта на древните, „мъдростта на любовта“ и „мъдростта на модерните“.
Той обръща специално внимание на философията на съвременността, фокусирайки се върху най-наболелите й проблеми. Приема много сериозно предизвикателствата на трансхуманистичните учения, стремящи се към терапия, към увеличение, подобрение или направо преодоляване на ограниченията на човешкото тяло и интелект.
Люк Фери често адресира философските си трудове към широка аудитория, пише на разбираем език и може да се смята за един от най-успешните популяризатори на философската проблематика, иначе сложна и разбираема само за специалисти. В това отношение най-влиятелни са неговите книги „Да се научим да живеем“ и „Красивата история на философията“, преведена на английски като „Кратка история на мисълта“.
Приобщаването на проф. Люк Фери към академичната общност на Софийския университет с присъждането на почетното звание „доктор хонорис кауза“ ще даде тласък на научния обмен между двата университета.
Академичните постижения на проф. Фери са част от концептуалния инструментариум на българската хуманитарна мисъл, особено в сферата на проучванията на съвременността и различните модалности на хуманизма.
От средата на 80-те години на XX век проф. Фери е съавтор и сподвижник на Цветан Тодоров. Наред със съвместни публикации, в които те заедно размишляват върху европейските кризи или върху кръстопътя на културите, имат кореспонденция върху рационализма и модерността. Фери е учен-визионер, който не се страхува да върви срещу общоприетите възгледи, но застава на страната на европейските ценности и демокрацията.
