Конферентна зала, Ректорат
Събитието се организира от Културния център на Софийския университет.
Водещ броя: Филип Стоилов
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Представящи броя: доц. Весела Генова
От края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век наратологията присъства вездесъщо в почти всяка една хуманитарна дисциплина, превръщайки се в своего рода съпътстваща наука спрямо отделните хуманитарни сфери. Това обстоятелство е следствие от бързата и широкообхватна еволюция на наратологичното знание, което далеч не се изчерпва с откритията на неговите пионери. Отвъд началните структуралистични изследвания върху разказа като предимно литературна и фолклорна форма и праструктура на човешката културна логика, отвъд строгите и постоянно прецизирани терминологии, отвъд своята фиксираност върху единия и веднъж завинаги установен метод на изследване, наратологията навлиза в нов етап от развитието си с промяната в научната перспектива, извършена още през 1970-те – разказът не е нещо в и за себе си, той е по същество комуникативна ситуация, оперира в глобален план и може да действа като съвкупност от променящи се функции, като дискурс, нагаждащ се към спецификите на променящите се културните форми или ситуации. Науката за разказите се разгръща по линиите на онова, което в едно от своите теоретични изследвания френският философ Пол Рикьор назовава „повествователен разум“ – всеобща конфигурираща активност, пресичаща вербални и невербални, жанрови и метажанрови практики на репрезентация и служеща като най-обща форма за представяне и осмисляне на човешкия културен опит в неговата темпорална динамика. Обектът на наратологията, разказът, се явява като най-обща форма на репрезентация, осъществявана с различни средства (media) – телевизия, театър, кино, музика, танци, видеоигри и т.н.; в различни теоретични и практически контексти – наука, изкуство, политика.
В съвременната ситуация на глобални дигитални медии и разколебани граници между отделните културни области моделите на разказване претърпяват значителна промяна, изменят се формите на основните категории на разказването. Авторът-изпращач не е задължително човешки субект: съобразно алгоритъма на една компютърна игра нишката на разказа се продуцира на произволен и вероятностен принцип; от друга страна, читателят-получател вече не просто чете и слуша разказите: той наблюдава и манипулира тяхното продуциране и ги потребява под различни форми и с различни средства.
С оглед на тези мащабни процеси в хуманитарното знание и различните културните области академичното електронно списание „Пирон” си задава един подобен мащабен проект – да проследи някои от траекториите на променящото се наратологично знание във всички значими хуманитарни дисциплини, правейки една първа и амбициозна крачка в практически неизбродимото поле на съвременните наратологични изследвания. Целта на това начинание е многостранна – от една страна, да се представят някои нерефлектирани и малко познати насоки в традиционната наратология, а от друга, да се отчетат особените фигури на трансформация в наратологичното знание, специфичните му проявления спрямо многообразието от практики и контексти в съвременната култура.
Електронно списание за изкуства и култура „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” / ISSN 2367-7031 / Броят „Нова наратология” е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
Съдържание на брой 15: