Заседателна зала 1
Събитието се организира от Катедра "Логика, Етика, Естетика" при Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Български Хайку Съюз.
Конференцията ще се проведе на 31 май 2016 г. в Зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски” от 9.30 – 18.00 ч. Моля изпращайте своите заявки за участие до 25. май 2016 на e-mail: pet27@abv.bg (гл.ас. д-р Петър Пламенов).
За мото на конференцията е избран стих от класическия японския поет от ХVІІ-ти век Како, останал в историята на жанра само с това свое хайку.
Носач на вятъра е
продавачът на ветрила.
Жарко е.
Како (ХVІІ в.)
Кои са съществените философски и естетически основания, които лежат зад неочакваната експресивност, мисловна плътност, идейна лекота и световна популярност на най-кратия литературен жанр – японската поетична форма хайку, състояща се само от 17 срички (5-7-5)?!
Форма, превърнала се от емблема на традиционното японско светоусещане в парадоксален израз на възможно-невъзможното глобално световно модерно и постмодерно личиреско преживяване. Защо поети като Стефан Маларме, Хуан Рамон Хименес, Александър Гинзбърг или Кенет Уайт се вдъхновяват от лапидарния му блясък, а мислители като Ролан Барт, разсъждават върху неговата поетика?!
На какво се дължи лекотата, силата и магнетичността му, защо думите в хайку дишат толкова свободно, а мисълта се преобразява толкова лесно?!
Нека се опитаме заедно да намерим някаква пролука в плетеницата от въпроси, противоречия, факти и теории, с които е обгърната тази поетична форма.
Защото хайку е поезия на недоизказаното, тишината, деликатността и намека. Всяко грубо усещане, обобщения на едро или широки мазки дразнят сетивата в хайку – тази пределно кратка и филигранна форма на лирическата миниатюра. Драматургичната игра в хайку е привличането и взаимооттласкването между безкрайно-малкото и незначимото и безкрайно-голямото и общовалидното. Само когато стихът постигне тяхната сдвоеност то се превръща напълно хайку.
Затова и не се понасят в хайку сложни думи, резки неологизми, разпознаваеми езикови игри, словесни логаритми, жаргонни думи или термини, а се търси езиковата непринуденост, пределна изчистеност и лекота.
Деликатност и нюанс преди всичко, ново в онова, което се вижда всеки ден, необикновеността на обикновеното - изключителното в повторимото, на фона на космическата несъизмеримост и дълбокото съзвучие пронизващо всичко. В хайку деликатността е търсенето на съзвучие, на хармония, дори ако това означава да не се мисли в обичайните мери или може би тъкмо, защото не се мисли в обичайното е възможно да се разпознае изключителността на наглед неизключителното.
В хайку всичко следва да е като диханието - живително, просто, естествено, лесно, непринудено, но най-вече като че непринудено, но крайно съществено.
Независимо на какъв език се твори хайку поезията е жанр на живия дъх, на задъханото прозрение на мига, на осъзнатото сега. Именно затова и творци от четирите краища на света всяка година се срещат на различни места, за да обменят вдъхновение, опит и да споделят общата си страст към лаконичното изкуство на хайку поезията. Този древен японски жанр отдавна се е превърнал в поле на всеобщи художествени търсения.
Хайку поезията сякаш приучава светивата да преоткриват света, да забелязва в обикновеното изключителното, да дочува съзвучието, което пронизва мирозданието и свързва в едно неимоверно малкото с неизмеримо голямото.
Откровението на истината доловена ей тъй, между случайното, споделено с искрената наивност на детското опознаване на законите на съществуването и мъдростта на състраданието са в основата на философията на хайку майсторството. Именно свежестта на споделеното, искреността и непосредствеността на преживяването се превръщат в специфики на хайку стиха, онази искреност, която Сергей Рахманинов определя като „Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.“