Заседателна зала 1, Ректорат
На 7 април 2026 г. от 18:00 часа в Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе публична лекция на д-р Велизар Садовски (Австрийска академия на науките), организирана от Катедра „Стара история, тракология и средновековна история“ на Историческия факултет. Лекцията е на тема „Сакрални текстове и ритуални практики: каталозите като структурен компонент в най-древните индоевропейски традиции“.
Предлаганата лекция се състои от три основни части. След кратко въведение относно значението на поетичните списъци, каталози и таксономии като когнитивни и литературни структури в културите на древния Близък Изток – шумерска, еблаитска, вавилонска, арамейска и еврейска, първата част на доклада разглежда ритуалните таксономии като базисна форма на различни индоевропейски традиции на религиозната поезия и прагматика, от древна Индия и Иран, през Гърция и Рим, до германските и келтските брегове. Този раздел дискутира редица свещени текстове и ритуални практики, достигнали до нас в предкласическата (Омир, Хезиод, Пиндар, архаични римски молитви и химни) и класическата гръцка и латинска литература, заедно с по-малко известни представители на (устната и писмената) ритуална и химнична поезия от други древни индоевропейски традиции, като например старинната индийска ритуална поезия и проза от Риг-, Атхарва- и Яджур-Веда, старо- и младоавестийските химни и литургии, старонордските Еди, староирландските триадични химни и „Поемата за нагръдника на Св. Патрик“, арменските лиро-епични песни за раждането на героя, анатолийските списъци на царете и свещените закони и др. – изключително интригуващи разпръснати фрагменти от обширна индоевропейска митопоетична, епическа и ритуална база данни с евристична роля за културната реконструкция и възможността за възстановяване на свещени формули и ритуални контексти с теологична, космологична и антропологична значимост.
Във втората част на доклада анализът ще продължи с теми от теогонията и космогонията, фокусирайки се върху „каталозите на сътворението“ като поетични (мета-)форми на класификация и систематизация на Вселената чрез екфрастичното описание на различните компоненти на сакралния макрокосмос. Ще преминем към генеалогичните списъци като митопоетична форма на представяне на теологични идеи и космологични процеси и към наратива за смяната на поколенията (от хетските версии на мита за Кумарби през „Петте века“ на Хезиод до келтските и германските свидетелства за поколенчески поредици). След това разгледаме каталозите на божествени имена и епитети и списъците, съдържащи хипостатични явявания (аватари) на съответното божество, като екфраза на единството в многообразието на божествената природа. Накрая ще стане реч и за ритуала като посредник между боговете и хората, онагледен от (устно-)литературния жанр на „списъците на части от тялото“ като пример както за култовите описания на божества, така и за ритуалите, свързващи, на нивото на микрокосмоса, каталози на части от тялото на лекувания човек или на жертвеното животно с различни социални и антропологичните измерения на макрокосмоса.
В третия дял ще дискутираме примери за подобни текстови структури с древногръцки, анатолийски, арменски и индоирански (ведически, авестийски и староперсийски) произход, предоставящи уникален поглед върху ценностните системи на поети и жреци от различни древни индоевропейски традиции. Съответните откъси са ексцерпирани от текстове на медицински ритуали, ритуали за гадаене и магически заклинания, както и от други специфични жанрове на ритуалната поезия и перформативните речеви актове. За тези актове се смята, че притежават силата – чрез произнасянето на литанийни мантри и изпълнението на литургични дейности съгласно установените ритуални правила за правилно мислене, говорене и действие – да оказват демиургично, съзидателно и дори пресътворяващо влияние върху Вселената. Настоящата лекция представя примери за подобни литании в съответните езици, от основни до все по-сложни структури, и изследва космологичните таксономии в мита и ритуала като „хиперлинкови“ каталози на Вселената, представяики новооткрити паралели на сакрални каталози от Индия до Средиземноморието, произхождащи от унаследен индоевропейски жанр, характеризиращ се с култовата връзка на групи от макро- и микрокосмични елементи и изричната „ритуална артикулация“ на времепространството (ритуална топография и хронология). Илюстрират ги жертвените формули в заключителната част на старинните литургии от древна Индия (Веда) и Иран (зороастрийски литании от Авеста), както и структурни (и до голяма степен лексикални) паралели и интертекстуални връзки между ритуални химни и практики, останали неописани досега.
Проф. д-р Велизар Садовски (*1972) е старши научен сътрудник Ι степен, Distinguished Research Fellow на Австрийската академия на науките и ръководител на Отдела по иранска лингвистика и ономастика към нейния Институт по иранистика. Специалист по староиндийска и староиранска филология, индоиранска лингвистика, сравнително-историческо индоевропейско езикознание. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури в София (1991), следва в Софийския (1991–92) и Виенския университет (1992–96). Магистър (1996) и доктор (2001) на Виенския университет, и двете степени защитени с пълно отличие (summa cum laude). Докторска дисертация „Сложни думи от типа Entheos-bahuvrīhi и образувани от предложни съчетания композитуми в Ригведа“. Работи в Австрийската академия на науките от 1998 г., съучредител e на нейния Институт по иранистика (2003–). След национална и международна евалуация е избран за постоянен научен сътрудник в Академията (2004). През 2009–11 г. e заместник-директор на Института по иранистика. От 2010 г. е носител на австрийска хабилитация като доцент с квалификация (venia legendi) по индоевропеистика. През 2010 г. е повишен и в звание старши научен сътрудник на Академията.
След академичната кариерна реформа в Австрия от 2021 г. е издигнат (2022) в ранг старши научен сътрудник I степен – най-високото научно звание в Академията, съответстващо на висшето кариерно ниво на водещ изследовател (R4) съгласно Рамката за научни кариери на Европейския съюз. От 2023 г. е носител и на Националната научна хабилитация на Италия, ранг I: Редовен професор (Professore Ordinario), в областта на общото и сравнително-историческото езикознание (Linguistica e Glottologia). Изследователските области, в които работи, включват индоиранска филология, лингвистика и поетика; древни индоирански езици и литератури (ведически санскрит, авестийски, староперсийски); сравнително-историческо индоевропейско езикознание: словообразуване (деривация, композиция); старогръцка, византийска и славянска филология; индоирански синтаксис, стилистика и прагматика; индоевропейска поезия, митология, ритуали и религия.
Гост-професор на университетите в Болоня, Рим („Ла Сапиенца“), Неапол („Л’Ориентале“), Верона, Витербо (Италия), Лайден (Холандия), Залцбург (Австрия), Бохум, Кьолн, Мюнхен (Германия). Носител на стипендията на Фондация „Гонда“ към Нидерландската кралска академия на науките. Старши изследовател в Норвежкия институт по филология, Норвегия. Старши гост-учен и носител на стипендия „Меркатор“, Бохумски университет, Германия. Водещ редактор на поредиците: „Речник на личните имена в иранските езици“, „Grammatica Iranica“, „Публикации по иранистика“ (том 32–70), „Иранска ономастика“ (Виена), „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (том 1–17), „Индоевропейска лингвистика на текста, поетика и стилистика“ (Хамбург), „Indo-Iranica et Orientalia“ (Милано), „Ритуални текстове и контексти“ (Осло). Гост-лекции по покана на научни институции в Атина, Базел, Бергамо, Берлин, Болоня, Бон, Бохум, Букурещ, Бърно, Венеция, Верона, Виена, Витербо, Вроцлав, Вюрцбург, Грац, Делхи, Душанбе, Ерланген, Залцбург, Йена, Каляри, Кеймбридж, Киото, Копенхаген, Краков, Кьолн, Лайден, Лиеж, Лозана, Лондон, Марбург, Милано (Католически университет; Милански държавен университет), Модена, Мюнстер, Мюнхен, Неапол („Л’Ориентале“, „Фридрих II“), Нюкасъл, Осло, Палермо, Париж, Познан, Равена, Рим („Ла Сапиенца“, „Рома Тре“), Саламанка, Сан Марино, Санкт Петербург, София, Страсбург, Тарту, Ташкент, Упсала, Флоренция, Фрайбург, Хале, Хамбург, Цюрих.
For English, press HERE .
