Начало / Новини / Календар / Кръжок по астрономия: Праисторическа астрономия: поглед между небето и камъка

Зала А205 или А207, Физически факултет, бул. "Джеймс Баучър" 5

Лектор ще бъде доц. д-р Алексей Стоев, директор на Филиала на Института за космически изследвания и технологии при БАН в Стара Загора. Научните му интереси са концентрирани в областта на хелиофизиката и археоастрономията. Откривател и изследовател на повече от 10 древни обсерватории, разположени на територията на България и Балканския полуостров.

В периода 2000–2008 г. е изследвал ориентацията, наблюдателните и проективни възможности на почти всички скално-пещерни светилища и подмогилни храмови съоръжения, открити по българските земи. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на на слънчевата корона по време на 8 слънчеви затъмнения в Русия, България, Китай, Турция, Австралия, Шпицберген и САЩ. Спелеолог, занимаващ се професионално с изследвания на термодинамиката на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Ръководител и участник в множество изследователски пещерни експедиции в България, Русия, Словакия, Куба, Полша, Гърция, Турция и др.
Автор и съавтор на множество научни публикации в областта на хелиофизиката и археоастрономията, както и много популярни статии и есета, фотоизложби и филми.В лекцията ще бъдат споделени факти, свързани с наблюденията на небесни явления и обекти като хронометрични маркери за неолитните и енеолитните цивилизации, както и особеностите на древните слънчеви обсерватории и акумулация на наблюдателните данни, получени от тях. Ще бъдат показани съвременни аспекти на проучванията на наблюдателните и прогностични възможности на ориентираните каменни ансамбли с методите и средствата на науката Археоастрономия.Ще бъдат демонстрирани и основните цивилизационни предпоставки за развитието на астрономията и астрономическите практики в праисторическа Тракия, както и научни резултати от изследването на археологически паметници, мегалитни съоръжения и пещерни светилища, служили за наблюдения на Слънцето, съпътствани с календарни записи в пещерни рисунки. Изследователските тези са подкрепени с научни резултати и автентични снимки от осем мегалитни паметника: Белинташ, Харман Кая, Бузовград, Тангардък Кая, Кабиле, Марков Камък, п. Магура и Татичев камен (Македония). Със средствата на фотографията се показват астрономически пасажи и светлинните ефекти по време на екстремни изгреви и кулминации на Слънцето през зрителните отвори и в астрономическите вектори на съоръженията, както и интересни моменти от работата на археоастрономите по време на изследователски експедиции.

Anons_Alexey_Stoev_29.03

Организатор/координатор: Ивайло Станев - istanev@phys.uni-sofia.bg

През втората част на учебната 2017/2018 г. основните лекционни сбирки на кръжока по астрономия към катедра Астрономия продължават от 1 февруари до месец юни. Ежеседмичната програма за февруари-март 2018 г. е достъпна тук и включва разнообразни теми, като например - съвременните изследвания на Земята от Космоса, сеизмичната активност на нашия спътник, различните лица на Слънцето, астрономическите изследвания в дълбока древност, екзотични и силно актуални теми, като гравитационните вълни и най-ярките и променливи обекти във Вселената – блазарите. По време на двете сбирки (22.02, 22.03) в Астрономическата обсерватория на СУ, освен участието в наблюдения с телескоп и разговори за актуални астрономически явления, посетителите ще имат възможност да се запознаят с всички важни астрономически събития през 2018 г., както и с вече успешно стартиралата „Космическа академия за деца“, дело на Тихомир Димитров, магистър по „Астрономия и популяризация на астрономията“.

Успоредно с лекционните сбирки, продължава и допълнителната практическа част на кръжока, която се провежда в сряда от 19:30 ч., през седмица, в Астрономическата обсерватория на СУ. Повече информация за кръжока, включително и цялата програма за практическите сбирки за учебната 2017/2018 г., може да намерените тук.

Krujok_programa_2018_I_2

Кръжокът по Астрономия към катедра Астрономия се провежда от над 100 години. Негов основател е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, първият доктор по астрономия в България.