Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Събитието се организира от Културния център на Софийския университет.

Участват музикантите:
Емил Вълев /електронен бекграунд, китара/

Сибила Серафим /вокални импровизации, аналогов синт/

Поетите:
Кристин Димитрова, Поли Муканова, Бойко Ламбовски и Владимир Левчев

Вжод свободен.

Ad usum delphini е съвместен аудиовизуален проект на Сибила Серафим (вокални импровизации, аналогов синт) и Емил Вълев (електронен бекграунд, китара), стартирал през 2012 год.

Сибила Серафим завършва експериментален театър в НБУ при Възкресия Вихърова, специализира различни вокални техники и пиано. Част от алтернативната културна сцена у нас през 90-те с групата си „Пърформанс”, а днес е позната и на по-широка аудитория музикални ценители извън пределите на България с композициите от двата албума на „Les animaux sauvages” – общ музикален проект с Иво Стоядинов-Чарли и Насо Русков от Babyface Clan.

Емил Вълев е художник, автор и изпълнител на футуристичен рок и експериментални аудиовизуални композиции. Като музикант има голям принос за развитието на българската ъндърграунд ню уейв сцена от края на 80-те и средата на 90-те год. Основател и солист в дарк ню уейв / пост пънк / индъстриал групите „Виолетов генерал“ (1898 – 1994) и „Охолен живот“. През 2012 год. Емил, отново под името „Виолетов генерал“, участва в концерта „Улица Нов живот“, посветен на Димитър Воев. През последните години се включва в нови музикални проекти – заедно със Сибила Серафим изнася концерти в рамките на Water Tower Art Fest, Sofia Underground и др., а през 2012 и 2015 год. бе включен и програмата на Културния център на СУ с мултимедийните пърформанси – „Практики на относителността“ (в съавторство и изпълнение на композитора Михаил Големинов) и „Скок във вечността“ (с участието на младите музиканти Георги Стрезов и Бояна Желязкова).

Специални гост-участници в събитието са поетите:

Кристин Димитрова е автор на единадесет книги с поезия и три с белетристика, както и на два киносценария в съавторство с режисьорите им. Най-новата й стихосбирка е „Градината на очакванията и отсрещната врата“ (2012). „На гости у часовникаря“ в превод на Грегъри О’Донъхю е издадена в Ирландия (2005), а „Моят живот на квадрати“ (2010) в Англия. Романът й „Сабазий“, преведен на руски и румънски, печели конкурс за българско участие в проекта „Митовете“, както и наградата „Христо Г. Данов“ за художествена литература (2008). Нейни стихове и разкази са публикувани в антологии и периодични издания в 35 държави на 27 езика. Кристин Димитрова е завършила английска филология. Доктор е по обществени комуникации и информационни науки. Носител е на пет награди за поезия, три за проза, две за превод на поезия и една за журналистическо представяне на издадените в България книги.

Поли Муканова е родена в София. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (Алтера, 2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга „Амоr fati: фрагменти“. Поетичната й книга „Мидите имат две страни“ (2016) е наградена от Националния конкурс „Помощ за книгата“ към Министерство на културата. Поезията й е превеждана на английски, немски, испански, албански, румънски и македонски език. Участвала е в международни поетични фестивали. Редактор е в сайта „Сборище на трубадури“ и преподавател в УниБИТ. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта „Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет към СУ.

Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Автор е на 12 книги, от които голямата част с поезия. Превеждан е на много езици, председател е на българския ПЕН Център, а самият той е и преводач от френски, руски и английски език. Пише още публицистика и есета. Работи във вестник „Сега“. Стихотворението му „Каменоделство“ участва във фестивал на поезията в Брюксел и бе окачено по спирки и метростанции, преведено на три езика.

Владимир Левчев (р. 1957, София) завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство Народна култура (1982-1990), както и на забраненото независимо списание за литература и политика „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество. В началото на 90-те год. заминава за САЩ, където завършва MFA програма по Творческо писане. След 1996 г. преподава в University of Maryland (Балтимор), George Washington University, American University (Вашингтон) и др. Автор е на книгите: „Аритмии“ (1977), „Кой сънува моя живот?“ (1983), „София под луната“ (1991), „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003), „Крали Марко. Балканският принц“ (2006), „2084-та“ (2009) и мн. други. Стихове на Владимир Левчев са преведени и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания, сред най-авторитетните от които е "Child of Europe: Penguin's Anthology of Eastern-European Poetry" (1990). Превежда от английски и руски език.