Тази година се навършват 70 години от рождението на Атанас Ванчев дьо Траси, доктор хонорис кауза на ВТУ Св. св. Кирил и Методий, носител на почетния знак на СВУБИТ и почетен гражданин на Хасково.

Кой всъщност е Атанас Ванчев ?

Роден 1940 г. в град Хасково. През 1965 г. е завършил френска филология в Софийския университет "Св. св. Климент Охридски", като успоредно с първата специалност овладява руски, старогръцки и латински. През 1966 г. се установява в Париж и продължава образованието си в Сорбоната (френска литература, старогръцка, латинска поезия и философия), защитава магистърска степен с труда си "Поетика и метафизика в творчеството на Достоевски" и докторат на тема "Символика на светлината в поезията на Пол Верлен". Задълбочено изучава английска и италианска поезия. Прониква дълбоко в културата на арабския свят до такава степен, че превежда арабска поезия на френски език и пише трудове по исторически и културни проблеми на арабистиката.

От 1973 г. е основател и председател на руския клуб "Пушкин" в Париж, с 1500 редовни члена. В него многократно гостуват Вл. Висоцки, Булат Охуджава, Юлиан Симеонов и мн. др.

В превод от Атанас Ванчев на френски език излизат сборници със стихове на Пастернак и Ахматова, на Нормак Ходжис (от Великобритания) и четири арабски поети.

През 1980 г. Атанас Ванчев основава в Париж дружеството "Иван Вазов" на българите живеещи в чужбина и като председател на това дружество организира многобройни изяви на български дейци на културата: концерти, множество изложби на талантливи художници, творчески срещи и др.

През 1981 г. съдейства за основаването на българска православна църква в Париж, а кметът на Париж Жак Ширак предоставя сграда за българската църква и е изпратен български свещеник. Името на Атанас Ванчев дьо Траси е известно в България преди всичко с неговите преводи на френски език на едни от най-значимите класици, каквито са Христо Ботев и Н. Вапцаров.

Талантът и майсторството на дьо Траси са оценени по достойнство във Франция. Той е носител на „Златната роза” на френската поезия; награда на Френската Академия; наградата "Стендал" на Министерството на външните работи; наградата за поезия на XVI район на Париж; наградата на културния институт "Солензара"; носител е на "Сребърният орден за поезия на името на Франсуа Коне" 2001 г.

Негов е превода на творчеството на академик Георги Джагаров, който получи наградата на Френската Академия. Негов е превода на Димитър Методиев, който получи наградата на културния институт "Солензара", както и на Радко Радков е два пъти носител на същата награда. Превел е Иван Тодоров, Николай Колев и много др.

И всичко това се осъществява на фона на една интензивна поетическа дейност, в резултат на която той публикува 28 сборника с авторска поезия на френски език.

Атанас Ванчев дьо Траси е дарител на четири картини от руски класици на Националната Художествена Галерия, на 30 безценни книги на Националната Библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а един от най-старите Корани в света е дарен от него на музея в гр. Хасково.

Едно по-обстойно запознаване с богатото и разнообразно творчество и дело на Атанас Ванчев дьо Траси ще ни позволи да се уверим, че авторът има несъмнен принос за утвърждаване и популяризиране на българската литература и култура не само във Франция, но и в Европа и по света, и за развитието на Френско-Българските културни отношения.