Софийски университет "Св. Климент Охридски"

На тържествена церемония в Аулата днес проф. Улрих Бек беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Церемонията откри деканът на Факултета по философия проф. д-р Димитър Денков. Той накратко припомни биографията на проф. Улрих Бек, както и неговите забележителни постижения в областта на социологията. „Бек учи първо право във Фрайбург, учи социология, философия, психология и политология в Мюнхен. Нормално за немските стандарти, той поема рано професура - през 1979 година в университета в Мюнстер. Тук той пише основния си труд „Рисковото общество“ и преосмисля политическите категории на социалните науки. Тези категории – нация, класов произход, вероизповедание, прослойки, семейство и други са неспособни вече да обхванат глобалните процеси, преоформящи и преместващи хората , социалните им роли, променливите настроения, в разноликите начини на живот“.

Проф. Денков подчерта, че проф. Бек следва просветителската заръка на Кант – ученият е длъжен да се обръща в своите мисли към широката публика, да споделя вижданията си за разумно устройство на света.

Международната социологическа асоциация (ISA) класира „Рисковото общество“ сред 20-те най-влиятелни социологически произведения на XX век.

Сред станалите вече образцови концепции, изработени от Улрих Бек, могат да се посочат още „институционализираната индивидуализация”, „космополитизацията и възникването на космополитни рискови общности”. Сред типично свързваните с името му области са освен модернизационната теория и социологията на риска също така и трансформационните процеси в сферата на труда и социалните неравенства.

От 1986 г., когато излиза „Рисковото общество“, до късната есен на 2012 г., когато излиза свръхактуалната му книга „Германска Европа: новите властови пейзажи под знака на кризата“ (публикувана на български език едновременно с германоезичния оригинал), Бек не престава да провокира социалните учени, както и политиците, с критическите си анализи и да ги предизвиква да се отворят рефлексивно и практически към предизвикателствата на късната модерност.

Улрих Бек е един от най-често цитираните социални учени в света. Според Международната банка за цитати (Social Science Citation Index, 2000-2011) през първото десетилетие на XXI век той е един от петимата най-често цитирани социални учени в световен мащаб. Книгите му са преведени на повече от 35 езика. На български език са налице 5 от тях, 6-тата предстои да бъде издадена. Това, наред с безспорната значимост и вече „класичност” на идеите му, допълнително благоприятства станалото вече традиционно присъствие на теориите на Улрих Бек в много от преподаваните в Софийския университет социологически дисциплини.

Социологическите диагнози и критичните анализи на Улрих Бек стават достояние на по-широката публичност и благодарение на факта, че той постоянно публикува статии и коментари в най-големите и престижни европейски вестници: Der Spiegel, Die Zeit, Sueddeutsche Zeitung, Frankfurter Rundschau, La Repubblica, El Pais, Le Monde, The Guardian и др.

През последните години Улрих Бек се ангажира с различни граждански активности, свързани със запазването и преосмислянето на обединена Европа и „европейския проект” като цивилизационно постижение. През 2012 г., заедно с друг социолог - Даниел Кон-Бендит, Бек инициира Манифест за преизграждането на Европа отдолу, наречен „Европа – това сме ние!”.

Проф. Денков заяви, че книгите, анализите и научните трудове на Бек са в задължителните списъци с литература на студентите на Софийския университет, учещи специалностите социология, политически науки, европеистика, философия, културология. „От опит знаем, че най-добрите наши студенти са чели тези книги“ – каза още деканът на Философския факултет.

Улрих Бек е носител на множество награди и отличия, сред които почетната награда за култура на град Мюнхен, която се връчва за особени културни и научни постижения с международно влияние, наградата за ораторско майсторство „Цицерон”, наградата на Германско-британския форум за особен принос в развитието на германско-британските отношения. През 2004 г. е удостоен с наградата на Германското социологическо дружество за изключителни постижения и принос за публичното влияние на социологията.

През 2005 г. получава наградата на фондация „Шадер“, която е най-високо дотираното отличие за социални учени в Германия.

Улрих Бек е почетен доктор на шест европейски университета.

Проф. Улрих Бек се обърна към всички присъстващи в Аулата с дълбока благодарност за честта, оказана му и от Софийския университет „Св. Климент Охридски“: „Приемам това като изключителна оценка за моите трудни и експериментални опити в рамките на социалните науки“ – заяви той.

Темата на академичното слово на проф. Улрих Бек беше „Кризата на Европа“. В нея той подчерта, че Европейският съюз е най-значимото и оригинално изобретение на политическото формиране на институциите от изобретяването на националната държава с Вестфалския мирен договор от 1648 година. Европейският съюз е отговорът на моралното и материалното опустошение на Европа в резултат от Втората световна война и холокоста. „ Днес светът преживява краха на Европейския съюз. Но не само на Европейския съюз, но и бързата глобална трансформация на глобалния рисков капитализъм, който с победоносния си ход заплашва демократичните основи на националната държава“ изтъкна проф. Бек и добави: „Това, което преди с чиста съвест наричахме „революция“, се е превърнало с обективна природа на социалните отношения. Не би било пресилено, ако кажем, че днес преживяваме една световна революция на страничните последици, докато политиката и мисленето стоят на едно място. Най-ясно непропорционалността на промяната личи в упадъка на езика, на ключовите понятия, които повече нищо не разкриват. Изберете каквото искате: противопоставянето ляво-дясно на политическите партии, разграничението между дом и чужбина, природата, която се разграничава от обществото, семейството, първият и третият свят, център и периферия, Европейският съюз – навсякъде изпразнени от съдържание езикови форми, разрушени координати, изтърбушени институции. Всичко това може да бъде наблюдавано като събирателна лупа върху примера на Европа“.

Според проф. Бек застрашената Европа и кризата на политическото са доказателство за това, че живеем в световно рисково общество. Той обоснова тази теза с теорията на световното рисково общество, която може съвсем ясно да ни покаже защо като следствие от модерността светът за нас е станал непредставим: „Ако вземем за пример събития и тенденции от последните десетилетия – атомните катастрофи в Чернобил и Фукушима, разпадането на Съветския съюз, климатичните промени, терористичните нападения на 11 септември, финансовата криза, кризата на еврото, прави впечатление, че те имат два общи белега. На първо място, преди да настъпят, те са били непредставими. На второ място, по своя характер и последици те са глобални. В противоположност на това теорията на рисковото общество съзнателно поставя в центъра на вниманието заплахите за модерността и въпроса как с оглед на застрашаващите катастрофи националният ред става крехък и как се променя разбирането за властта, социалното неравенство и за политическото.“ Проф. Бек разгледа тази перспектива като антитеза от една страна на мейнстрийм теориите за обществото и политиката, които се фокусират върху възпроизвеждането на социалния и политически ред с поглед върху класовата система (Пиер Бурдийо), системата на властта (Мишел Фуко), бюрокрацията (Макс Вебер) или автопоетичните системи (Никлас Луман). От друга страна, теорията за световното рисково общество е в антитеза и на марксистката парадигма и на критическата теория на Юрген Хабермас, които по различни пътища изхождат от това, че социалните и политически трансформации могат да бъдат предизвикани само чрез кризи, революции или поне чрез политически сблъсъци. Има съществена разлика между това, което той нарича първа модерност и в този смисъл това е разлика по отношение на класиците, които се опират на основните понятия бедност и разпределение на финансовите ресурси.

„За разлика от това рисковото общество се основава на тезата, че новото състояние на обществото е резултат от успеха на модернизационните процеси. Не провалът на модернизацията, а успехите в хода на модернизацията са довели до рисковото общество. Той обърна внимание на още едно много значимо разграничение между понятията „риск“ и „катастрофа“, които много често се бъркат. „Рисковото общество не е самата катастрофа. Рисковото общество е предугаждането на катастрофата, което включва невероятни мобилизиращи сили и дава шанс да се действа. Както пише Хьодерлин, там където има риск, има надежда“. Рисковото общество и понятието за риск в контекста на рисковото общество е понятие, което съдържа в себе си оптимизъм противно на нашето очакване, че рискът е нещо страшно. Страшно е, когато катастрофата е настъпила. Докато не е настъпила и сме в състояние на риск, все още има шанс да се действа“, изтъкна проф. Бек.

Според проф. Бек няма отговор на икономическата криза, ако не сме отговорили преди това на въпроса в какво се състои привлекателната сила на магията на ЕС през 21 век. Според него Европа в момента прилича на едно семейство, което е достигнало състояние да се раздели, но предпочита да не го прави, защото раздялата предизвиква по-голям страх от оставането заедно. „Трябва да намерим кураж в себе си, за да поставим отново големите въпроси. Всъщност трябва да си зададем въпроса защо точно Европа, защо не светът? Какъв е смисълът и целта на Европейския съюз през 21-и век? Изобщо има ли Европейският съюз смисъл?“, каза проф. Улрих Бек.

Проф. Бек накратко изложи посоките, в които търси отговор: “ Първият смисъл на ЕС се ражда от бунт срещу историята на насилие на Европа. Ако искаме да преувеличим, можем да кажем, че Европейският съюз сложи край на тази история на насилие и това прилича на чудо. Чудото е, че враговете се превърнаха в съседи. Смисълът на Европа е отговор на глобализацията. Европа е една застрахователна полица, която гарантира европейските нации да не изпадат в черната дупка на безсмислието и на липсата на значение. Преди всичко бъдещето на Европа е в търсенето на отговор на световните рискове. Моделът на националнодържавна индустиално-капиталистическа модерност, който Европа и Западът са наложили върху цялото земно кълбо, се оказва самоубийствен.“

Бек илюстрира твърдението си с метафора, като сравни ситуацията в Европа с тази на автомобилен концерн, който установява, че спирачките на върховите му модели отказват и газовете въглероден диоксид отравят шофьора и неговия спътник. В такъв случай концернът изтегля продукта си от пазара. Според проф. Бек Европа трябва да изтегли своя модел на самоубийствена модерност в сервиза за поправка. Това означава преосмисляне и изпробване на политическия модел по нов начин.