Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Изложба „искони бѣ слово” в СУ „Св. Климент Охридски“

   
Изложба „искони бѣ слово” в СУ „Св. Климент Охридски“

Днес в Централното фоайе на Ректората в СУ „Св. Климент Охридски“ бе открита уникална по своята визия и съдържание изложба „искони бѣ слово”.

Тя е посветена на 1150-та годишнина от създаването на славянската азбука и e част от съпътстващата програма на Третия международен конгрес по българистика, който Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира. Събитието, което ще се проведе за първи път след 1986 г., е част от програмата, с която най-старото висше училище в България отбелязва през 2013 г. своята 125-та годишнина.

Експозицията на изложбата представя в образ и текст историята на българската книжнина от идването на Кирило-Методиевите ученици в България през 885/6 година до създаването на История славеноболгарская през 1762 и началото на Българското възраждане. Някои от кадрите от средновековни ръкописи се показват за пръв път пред широката публика.

Изложбата откри ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. дин Иван Илчев, който изрази радостта си, че първата инициатива, свързана с 24 май и Третия международен конгрес по българистика е толкова нестандартна и необичайна, както би искал да бъде нестандартен Софийският университет. „Струва ми се, че за първи път българската азбука и българското писмо са почетени по такъв необичаен начин. Спомням си стихотворението на Валери Петров за хвърчащите хора и искам да пожелая на нашата азбука, на нашето слово да хвърчат в небето към бъдещето“ – допълни ректорът и поздрави авторите на изложбата.

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, ръководител катедра Кирилометодиевистика, обясни, че името на изложбата „искони бѣ слово”, изписано на кирилица и на глаголица, ни отвежда към началото на славянската писменост, защото така започва първата книга, преведена от Св. Константин-Кирил на познатото му от ранно детство солунско наречие. „Това е не само началото на Изборното евангелие по първия стих от евангелието на Йоан, но и началото на българската книжовност, чиято история вкратце се опитваме да разкажем днес. Това е и началото на нашата европейска идентичност като част от Християнска Европа“, каза проф. Тотоманова.

В словото си тя припомни, че българите са един от малцината народи, дарени с възможността да славят Бога на родния си език. Проф. Тотоманова подчерта, че развитието на книжовността ни се дължи не само на славянските първоучители, но и на политическата мъдрост и далновидност на българските владетели Борис, Симеон и Петър, които провиждат в християнската книжнина на разбираем език мощно средство за сплотяване на народа и за издигането на авторитета на българската държава.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев напомни за изложбата в Европейския парламент преди около три месеца, също посветена на годишнината от Великоморавската мисия и заяви, че в тежки и критични моменти трябва да се поучаваме от миналото си. Чрез обмен на културни ценности, на писменост, ние можем да преодолеем песимизма си в трудното време, в което живеем сега.

Г-жа Гергина Тончева, доайен на изложбата и бивш директор на НГДЕК, изрази гордостта си от начина, по който е изградена изложбата и благодари за съпричастността към идеята „да знаем, да познаваме, да тачим и да пазим духовния корен, създаден още в края на девети век – златното време на нашето духовно развитие, което роди азбука, роди книжнина, роди книжовност, роди духът, с който ние и до днес създаваме нашите събития, съхраняваме онаследеното и го пренасяме през времето“.

Изложбата „искони бѣ слово” е съвместно дело на катедрата по кирилометодиевистика на СУ „Свети Климент Охридски“, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, НГДЕК „Свети Константин-Кирил Философ“ и КМНЦ при БАН. Тя се осъществява с изключителната финансова подкрепа на СУ „Свети Климент Охридски“ и любезното съдействие на организаторите на Третия международен конгрес по българистика. В организацията й вложиха своя безвъзмезден труд и редица бивши възпитаници на НГДЕК и на СУ.

Визуалната концепция и дизайн на изложбата са дело на авторите Борис Мисирков/ Георги Богданов и Кирил Кузманов, които с иновативния си подход на разполагане на различни типове обекти превърнаха изложбеното пространство в своеобразна машина на времето.

Седемдесет светещи пана, фрагментарно разпределени по теми, изпълват залата и напомнят за комплексната структура на историческото познание. Интерактивният мизансцен се допълва от внушителна хронологична визуализация на съдържанието, съпоставяща събития от европейската и българската история с развитието на славянската писменост. По този начин, оригиналният почерк на Мисирков/Богданов и Кузманов провокира не само любопитството към многообразието на българската история, но и чувство на приемственост и принадлежност.

Организаторите на изложбата изказват своята благодарност към НБ “Св. св. Кирил и Методий“, Националния археологически институт с музей при БАН, Църковно-историческия и архивен институт към Светия Синод на Българската православна църква, Зографската света обител, Рилската света обител, както и към колегите проф. Казимир Попконстантинов, проф. Павел Георгиев, проф. Мария Спасова и проф. Анисава Милтенова, които предоставиха снимки от своите архиви и колекции.

Организационен комитет: Гергина Тончева, проф. А. Тотоманова, проф. Татяна Славова, проф. Светлина Николова, доц. Маргарет Димитрова, доц. Вася Велинова, доц. Александър Николов, д-р Явор Милтенов, д-р Гергана Ганева, Димитър Пеев, Мария Панева.

izlojba5
izlojba3
izlojba4