Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Събитието бе открито от д-р Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека. "Казаното отлита, а написаното остава", каза д-р Ангелова и припомни, че надали има по-подходящ момент за представянето на трудовете на преподаватели от СУ от времето на равносметка в края на годината. "Всяка книга има своя съдба и от днес тези книги ще поемат своя път към читателите, към днешните читатели. Останалите, подредени на университетската лавица във библиотеката, ще чакат своите бъдещи читатели", отбеляза д-р Ангелова.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дин Иван Илчев не скри радостта си, че една от последните инициативи за 125-годишнината на СУ обединява две институции в Университета, които той дълбоко уважава и подкрепя през годините - Университетската библиотека - втората по големина библиотека в страната, и Университетското издателство - най-голямото научно издателство в България.

Проф. Илчев отбеляза напредъка на издателството през последните няколко години и му пожела в бъдеще повече фантазия, повече изобретателност при намиране на автори и заглавия, повече изпреварване на събитията. "Бих искал тези, които говорят, че духовността в България запада, да дойдат и да видят за какво всъщност става въпрос", каза още ректорът.

Доц. Георги Вълчев, заместник-председател на Организационния комитет за честването на 125-годишнината на СУ, заяви, че събитието бележи края на програмата за отбелязване на годишнината на Университета. "Юбилей се получава тогава, когато има общност, когато цялата колегия присърце приеме, че образованието и Университетът са кауза, за която си струва да се работи", каза доц. Вълчев и добави, че освен представените книги „Сборник за почетните доктори на СУ“ и „Сборник спомени за историята на СУ“ ще има и трето енциклопедично издание, което предстои да бъде издадено – „Университетът и неговите 125 години - случки, събития, факти и личности“. Той благодари на съставителите на сборника със спомени за историята на СУ Амелия Личева, Дария Карапеткова, Даниела Колева и Ваня Еленкова, както и на всички възпитаници и преподаватели, предоставили своите спомени и представи за този сборник.

"Едно издателство всъщност, са единствено неговите автори. Университетско издателство за това е най-голямото издателство в България. Ние имаме щастието да разполагаме с най-добрата авторска колегия в България", каза директорът на Университетското издателство Димитър Радичков. Той изказа радостта си, че при срещите си с хората из страната се говори с уважение и респект за висотата и качеството на книгите на Университетско издателство.

"За съжаление, там, където не можем да пробием, е академичната общност в страната, която се страхува от авторите на преподавателите от Софийския уиверситет. Не допускат книги на автори от СУ в техните висши учебни заведения. Страхуват се. Благодаря на всички автори. Нека всички да се страхуват от вас, ние ще пробием рано или късно и чакам световния пазар".

Юбилейното двуезично издание за почетните доктори на СУ представи доц. Цвета Тодорова, автор на книгата, която разказа, че идеята за създаването на албума е възникнала още при създаването на Музея на Софийския университет. Тя припомни, че до 1939 г. Университетът носи името на двамата братя дарители Евлоги и Христо Георгиеви.

Акцент в изданието попада върху университетската Аула Магна, където се осъществяват академичните ритуали, включително и на почетните титли. Tримата първи почетни доктори на СУ са Екзарх Йосиф, Иван Вазов и цар Борис III. Разгледани са подробно и знаците на ректорското достойнство - огърлицата, жезълът и тогата. Доц. Тодорова обърна внимание още и на мястото на 50-годишния юбилей на СУ в тогавашния български и европейски академичен свят.

Втората книга, бележеща 125-годишнината на СУ „Университетът. Спомени на възпитаници“, със съставители Дария Карапеткова и Амелия Личева бе представена в читалнята на Университетската библиотека, в която се събраха възпитаници на университета от различни години, преподаватели и гости.

Дария Карапеткова заяви, че сборникът може да се нарече калейдоскопичен, защото в него присъстват много разнопосочни съставки. „Може например да откриете в книгата Платон, Оруел, Набоков, Хемингуей, Умберто Еко, Якобсон, Цветан Тодоров, Владислав Граматик, Хубавата Елена… Можете да откриете над 150 високоурожайни сортове бадеми. Можете да намерите закона за приемане на декларация за признаването на задължителната юрисдикция на Международния съд, много хумор, доста рок, джаз, Леа Иванова, Доорс, Пинк Флойд, Моби, .. доста качествена музика, папийонки и пуловери, боза и банички, яхния, мента, анасон и бира, кафе и водка с лунен сок, известно количество секс и страшно много любов“.

Един от доайените на тази книга е Серафим Серафимов от випуск 1948 г. на Стопанския факултет, който пристигна със съпругата си специално от Черноморието, за да присъства на представянето на сборника и сподели пред присъстващите „инженери на ковачницата на знанието“ част от своите спомени.

Серафимов разказа, че вълнението му е почти толкова силно, колкото при прекрачването на прага на СУ в задочния отдел на Стопанския факултет преди 74 години. Разказа още как липсата на достатъчно средства му е попречила да учи редовно и как той и неговите състуденти са се борили за залъка си и за възможността да учат.

„След войната се озовах в Агрономо-лесовъдния факултет. Дали поради преломното време, засипано с ентусиазъм и мечти, за творческа и съзидателна дейност, за възстановяване на разрушеното ни от немската окупация стопанство, наука и образование, дали от неразрушимата ни вътрешна нужда за повече знание, поглъщахме упорито лекция след лекция, упражнение след упражнение. Може би затова намерих сили да завърша 8-те семестъра за три години. Като войник Републиката ми подари една година и трябваше да изпълня своето войнишко обещание да завърша за тези три години.

Без шляене, без пиянски партита, печахме си картофи и праз лук ... През лятната ваканция бяхме на нивата или в работилницата. Многодетното семейство например на моята изгора тогава и сегашна докрай Радка Петрова Пешева – се издържаше с малка дърводелска работилница. Трябваше да се заработва пари за издръжка, квартира, циклостилни записки. Не стигаха пари за учебници.“

Серафим Серафимов разказа още как в неговите студентски години всичко се е записвало в тетрадки, илюстрирани с цветни рисунки и скици. Нещо повече – той пази тетрадката си от 120 страници по ентомология – за спомен. „А може би тази тетрадка трябва да дойде в библиотечния архив на университета като документ за онова време. Помогна ми умението и ерудицията, ентусиазмът на самите преподаватели, увлечени от нашия ентусиазъм. Този стил на работа пренесохме и на полето, в заводите, в институциите, в които попаднахме. Мравките градяха дружно новото стопанство, новия дом. Не без спорове, понякога и с крамоли. Както петте пръста на едната ръка не са еднакви, така и всеки човек е индивидуален. Всяка глава е като един хард диск, пълен с какви ли не файлове, програмиран предимно от средата, от обществото. За съжаление, хардискът е голяма попивателна. И трябва да полагаме неистови усилия, за да го защитим от вируси и Троянски коне.

Нека ентусиазмът гладът за наука и знания да разширява кръга на моженето. Нека не секва желанието и настойчивостта на ваятелите на знанието и моженето – блестящите български професори и учени за издигане образованието в България на все по-осезаема висота. Въпреки неуморимите ретрогади. Да пребъде съвременното дело на следовниците на Охридското дело на Свети Климент – професорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На добър път и попътни ветрове на всички – стари и млади.“

Спомени за своите студентски години е написала и г-жа Весела Пелова от Враца. Тя е завършила Историческия факултет през 1992 г. и в момента работи в сферата на Държавните архиви. Тя изрази удоволствието си да види материализиран сборника от спомени. „Давам си сметка, че ние си тръгваме от университета, но за някои от нас важи твърдението, че университетът не си тръгва от нас. Дипломирах се 1992 г – също в едни такива бурни времена. Сега се намираме почти в същата ситуация и имам чувството, че съм се върнала назад във времето“.

Г-жа Пелова разказа за годините, когато за прием във висше училище е имало привилегировани хора, които имали предимство. Пред присъстващите в читалнята тя показа училищния албум на учителите от ОУ „Христо Ботев“ село Мраморен, Врачанско, в който се вижда една уникална личност – акад. Дуйчев. Той е бил възпитаник на Ломското педагогическо училище, след това учител. В албума от 1924 г. се вижда неговия подпис. Там той пише: „Животът и работата като учител не ме задоволяват и поради това през тази учебна година напуснах, за да продължа образованието си и да получа онова, което би ме задоволило по-точно“. Така той е открил своя път към университета.

Сред участниците в съставянето на сборника е и Анита Николова, която е завършила бакалавърската си степен тази година и в момента учи магистратура. „Няма да бъде пресилено, ако кажа, че университетът е не просто едно висше училище , където получаваме знание. Университетът е храм. В този храм са част както преподавателите, така и студентите. Включвам студентите, защото смятам, че преподаването е един двустранен процес. Пожелавам си да се съберем отново след 25 години – и тогава отново да разкажем за преживяванията и спомените си тук. Те ще бъдат поизбледнели може би, но ще бъдат истински.“

Ректорът на Софийския университет проф. дин Илчев поздрави създателите на сборника, както и всички възпитаници на Университета. „Университетът е място, в което се пази традицията да се създава бъдещето. Неслучайно сме тук, в тази зала. Предполагам, че доста от вас са прекарали немалко часове, наведени над тези маси. И привечер са запалвали тези лампи, които са същите, които са били през 30-те години.“

Проф Илчев припомни, че това не е първият сборник със спомени на възпитаници на Софийския университет, но той е различен. „Аз съм професионален историк. И години наред съм се възмущавал от нашата неспособност да покажем живата история, да не я мумифицираме, да не я вкарваме в канони, да не я блъскаме в чекмеджета, да я класифицираме, а да я покажем такава, каквато е била - жива, ароматна, понякога отблъскваща, много по-често привлекателна, вкусна, ако може така да се изразя. И това беше амбицията ми, когато говорехме с екипа, да създадат една книга с по-различни спомени. Спомени, насочени към това какво е било да бъдеш студент на СУ.“

Ректорът изказа съжалението си, че все още няма издадена история на Университета такава, каквато би искал да има - история, която да проследява не коя катедра кога е създадена, кой кога е бил назначен и каква книга е издал и изрази надеждата си, че този сборник ще подтикне изследователи с по-нестандартно мислене да се опитат да влязат в живота на университета.

В края на словото си проф. Илчев заяви, че не е религиозен човек, но че неговата религия винаги е била Софийският университет. И пожела на всички да пазят жив спомена за университета в душите си, защото университетът винаги ще бъде жив.