29 октомври 2008 г.
Когато мислите за преподавателите си от университета, едва ли се сещате, че някога и те са били студенти. Едва ли си ги представяте - надянали китарите да свирят по студентски вечеринки и да забавляват колегите си със съчинени текстове по въпросите на българската история или Витгенщайн. Може би затова на 29 октомври вечерта новата театрална зала на Софийския университет беше препълнена с хора, привлечени от имената на Ангел Ангелов-Джендема, Огнян Минчев, Доротея Табакова, Александър Кьосев, но с едно “доцент” или “асистент” отпред. В музикалния джемсешън “Преподаватели unplugged, студенти unplugged” те оставиха отвън академичните звания (защото гардеробна нямаше) и жиците (защото инструментите бяха само акустични) и показаха скритите си заложби.
Ако пък публиката беше дошла да слуша изпълненията на студентите, то тяхната слава им беше отнета от преподавателите без голямо усилие. Има какво да се каже за годините на социализма, когато, ако искаш да слушаш музика, сядаш и си я пишеш сам. Това без съмнение е допринесло за раждането на такива хитове като “Оптимистична теория за българската история” (текст, музика и изпълнение: Огнян Минчев) и “Стоп за Харманли” (лирики, китара и дрезгав глас: Доротея Табакова). Рокдинозаврите от Pavement Stones Forever, повлечени от тенденциите на времето и стремеж към обезсмъртяване в световната музика и философия, са композирали рок-опера за Витгенщайн. Не че Александър Кьосев и Христо Хинков са били още отначало Pavement Stones Forever, не, те са минали през Pavement Stones Revival и Pavement Stones Late Revival преди да осъзнаят непреходността на своето начинание. И сега рок-операта, отлежала с годините, звучи също толкова добре, колкото и философията на Витгенщайн.
А студентите, макар и отлично въоръжени с музикален слух, добри гласове и сръчни пръсти, се задоволиха с това да свирят кавъри на Red Hot Chilli Peppers, Guns’N’Roses и Evanescence. Авторските им песни бяха малко и дори тогава на английски – може би в резултат на творчески търсения по широкия свят. Присъстващите бяха великодушно бурни в своето одобрение към студентите, но преподавателите ги изненадаха и съответно бяха аплодирани с ентусиазъм, и то преди чашата вино, с която вечерта завърши подобаващо.
В обобщение: май има какво да се научи от преподавателите ни и то не само в аудиториите, а за творчеството и за това как да бъдеш себе си.
|
|
С разрешението на автора публикуваме този текст от албума на Доротея Табакова “Леко сърце” (всички права запазени):
ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ
Пак имам кого да наричам “Ти”,
пак имам си “Той” със главна буква,
но май че на него - Боже, прости -
за главните букви хич не му пука.
Е, не казвам, че и за мен не му пука -
без съмнение той ми мисли доброто
и понеже се знае какъв е труден /какво е чудо
ме спасява от себе си доброволно.
Припев:
Леко сърце във деня ми труден,
Слънчице в мойта делова програма…
Няма никога /няма няма няма/ да те изгубя,
защото изобщо те нямам.
Често рискуваш - това ми харесва;
често си груб - но това ти отива.
Заглеждам перчема ти прошарен, несресан -
нищо, че няма тъкмо аз да го милвам.
Не разчиташ на мене - нали си пораснал,
не търсиш опора в жени покорени…
Ти си свободен - това е прекрасно,
дори и да си свободен от мене.
Припев… Защото по принцип те нямам.
Имам си вятър, слязъл от юга,
имам и буен южняк във главата.
Имам си вещи и монети изгубени -
ти си причината, ти си вината.
Имам безсъние и сърцебиене,
имам си пролетни тревоги вълшебни,
Имам небе пощуряло и синьо -
голямо чудо, че нямам тебе!
Припев… Защото - поне засега - те нямам!