Защо Софийският университет е кръстен на свети Климент Охридски, щом всенародните обичаи почитат повече светите братя Кирил и Методий?
Този въпрос може да намери отговора си в биографията на свети Климент. Учител, писател, духовник, учен – идеалът за ренесансова личност далеч преди Ренесанса, носител на Българското възраждане, той е човек, посветил живота и делото си на развитието на българската култура, заедно с двама от най-значимите царе на България – Борис и Симеон.
Резултат от творчеството на свети Климент е книгата „Свети Климент Охридски. Слова и служби”, издадена от Факултета по славянски филологии и катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет. В интегралното издание с 531 страници факсимилетата на старобългарски език от Х в. са разположени редом с новобългарския превод. Преводачите от катедрата по кирилометодиевистика са прекарали дълго време над ръкописите, търсейки точно съответствие на всяка дума, за да пресъздадат усещането за красивия образен език, използван от свети Климент. Той се смята за създател на старобългарския книжовен език, а неговите литературни произведения са разнообразни и словесно богати. Според преподавателите от Факултета по славянски филологии няма друга славянска държава, която може да покаже подобен ръкопис.
Откриването на 17-те служби и 27-те слова става постепенно през вековете, за да се стигне до публикуването на това издание. Поводът е 120-годишнината на Софийския университет. Някои изследователи на българската история и култура твърдят, че основаната от свети Климент книжовна школа в Охрид, на която се дължи голяма част от бурното развитие на българската култура през Златния век, е първият славянски университет. Независимо дали е така, Софийският университет е приемник на мисията на свети Климент Охридски за образоване на българите и за развитие на българската духовност.