Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Академичен състав / Проф. д-р Георги Н. Николов – История на средновековна България

   

Приемно време:
вторник 14.00-16.00 в каб. 285

 

Телефон: (02) 9308/ 305

E-mail: gnnikolov@uni-sofia.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

вариант 1

 

Cursus honorum

  • 1973–1975 – Завършва средно образование в 23 гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, София
  • 1977–1981 – Завършва висше образование в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност – история, втора специалност – българска филология.
  • 1986–1989 – Аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“.
  • 1990–1994 – Асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет.
  • 1994–1997 – Старши асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет.
  • 1997–2011 – Главен асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет.
  • 2001 – защитава дисертация за присъждане на обра­зователна и научна степен „доктор“ по история.
  • 2011–2022 – Доцент в катедра „История на България“ в Исторически факултет.
  • От 2022 – Професор в катедра „История на България“ в Исторически факултет.

Административни длъжности

  • 2015–2019 – Заместник-декан на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Специализации

  • 1998 – Солун (Гърция)
  • 1996 – Лайпциг (Германия)
  • 2002–2003 – Краков (Полша)
  • 2003– Кьолн (Германия)

Лекционни курсове и отделни лекции

  • в Исторически и в Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ от 1990 г.;
  • в специалност изкуствознание на Национална художествена академия „Николай Павлович“ (1998–2008);
  • в Университета в град Лудж (Полша) (октомври 2003);
  • в Сеул (Южна Корея), в Hankuk University of Foreign Studies (май 2018);
  • в Неапол (Италия), в Università degli Studi di Napoli “L'Orientale”, Dipartimento di Studi Letterari, Linguistici e Comparati (май 2019; ноември 2019).

Членство в научни организации

  • Член (учредител) на Асоциациацията на византинистите и медиевистите в България (от 1992 г.).
  • Член (учредител) на Международния Advisory Board of the Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum (Łódź, Polska) (от 13 юни 2011 г.)
  • Член на Македонския научен институт (от 22 януари 2014 г.); член на Научния съвет на Македонския научен институт (от април 2014 г.); заместник-председател на Управителния съвет на Македонския научен институт (22 март 2017 – 29 юли 2020 г.); председател на Управителния съвет на Македонския научен институт (от 29 юли 2020 г.).
  • Член Научния съвет на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ (от 4 март 2014 г.).
  • Член (учредител) на Международната асоциация по българистика (от 23 април 2014 г.).
  • Член Комисията за историческа география и пространствен анализ на Византия към Международната асоциация за византийски изследвания – Виена (Commission for the Historical Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) (от септември 2016 г.).
  • Член (учредител) на историческо сдружение „Мост през вековете“ (от юли 2020 г.).

Членство в редколегии

  • Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70–годишнината на проф. Василка Тъпкова–Заимова. София, 1997 (член на редколегията).
  • Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006 (член на редколегията, съвместно с Милияна Каймакамова, Христо Темелски, Илия Илиев, Лиляна Симеонова).
  • Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013 (отговорен редактор и съставител).
  • Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015 (научна редакция, съвместно с Васил Гюзелев).
  • История и цивилизации. 6 клас. „Институт за образователни политики Архимед и Диоген“. София, 2017 (научен редактор съвместно с Красимир Сашков Кръстев).
  • ΑΓΓΕΛΟΣ. Сборник в памет на акад. Димитър Ангелов (1917–1996). Том ІІ. Спомени от и за Димитър Ангелов. София, 2018 (отговорен редактор).
  • Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018 (член на редколегията, съвместно със Светлана Куюмджиева, Анна-Мария Тотоманова, Вася Велинова, Светлина Николова, Славия Бърлиева).
  • Природа и общество. Интердисциплинарни четения 1. София, 2019 (научна редакция, съвместно с Никола Ботушаров и Веселин Тончев).
  • Води и биоразнообразие. Интердисциплинарни четения 2. София, 2021 (научна редакция, съвместно с Никола Ботушаров, Нели Христова, Любомир Кендеров, Милен Замфиров, Георги Петрунов и Николай Янев).
  • Кракра 1. София – Перник, 2020 (научен редактор, съвместно с Венцислава Крумова).
  • Явор Митов. Средновековната църква „Св. Георги“ в град Кюстендил и рисунките графити по живописта на храма. София, 2022 (научен редактор).
  • Списание Минало (член-учредител на редколегията от 1994 г.).
  • Списание Palaeobulgarica (член на редколегията от 2011 г.).
  • Списание Инициjал. Часопис за средњовековне студиjе (член-учредител на редколегията от 2012 г.).
  • Списание Македонски преглед (член на редколегията от 9 юли 2014 г.; главен редактор от 16 септември 2020 г.).
  • Списание Дриновски сборник/ Дриновськи збірник (член на редколегията от 2019 г.).
  • Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Т. 103 (2018); Т. 104 (2019). (отговорен редактор).

Научни проекти

  • Проект „Е-Medievalia (Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика)“ (ВG 051РО001-4.3.04-0004/2012) от договор за безвъзмездна финансова помощ между МОМН на Р България и СУ „Св. Климент Охридски”/ завършен през 2014 г.
  • Научен проект на NCN решение № DEC-2014/14/M/HS3/00758. 2015–2018. Grant Narodowego Centrum Nauki (program Harmonia 6, panel HS) pt. “Państwo bułgarskie w latach 927–969. Epoka cara Piotra I Pobożnego”, realizowany w Centrum Ceraneum przez zespół pod kierunkiem dr. hab. prof. UŁ M. Leszki we współpracy z Uniwersytetem Sofijskim (Bułgaria) = „Българското царство в периода 927–969. Епохата на цар Петър I Благочестиви“. Полски Национален научен център (Narodowe Centrum Nauki)/ завършен през 2018 г.
  • Проект „ДокЦент“ № BG05M2OP001-2.009-0013 „Докторантски център „Св. Климент Охридски“ /завършен през 2019 г.

 

Избрани публикации

Монографии:
  • Из историята на Самуилова България. София, 2022: Македонски научен институт. 319 с. ISBN 978-619-7377-25-5 (мека подвързия); ISBN 978-619-7377-26-2 (твърда подвързия); ISBN978-619-7377-27-9 (pdf).
  • Samuilo. Car i samodržac bugarski. Novi Sad, 2022: Akademska knijga. ISBN 978-86-6263-399-6.
  • Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2020) (Македонска библиотека № 54). София, 2020: Македонски научен институт, 135 с.+5 ил. ISBN 978-619-7377-16-3 (съавтор Силвия Аризанова).
  • Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София, 2011: ИК Гутенберг, 255 с.+18 ил. ISBN 978-954-617-114-6
  • Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005: Академично издателство „Марин Дринов“, 232 с. ISBN 954-430-787-7
Съставителство:
  • Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013 (съставител, съвместно с Ангел Николов).
  • Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6–8 октомври 2014 г. София, 2015 (Съставител, съвместно с Васил Гюзелев).
  • Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София, 2016 (съставител, съвместно с Милияна Каймакамова).
Статии:
  • Тексткритичното издание на строителния надпис от Битоля (1016 г.) и неговото значение за историческата наука. – В: Й. Заимов. Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български. Старобългарски паметник от 1015/1016 година. В. Заимова. Иван Владислав и неговият надпис. Фототипно допълнено издание. София, 2021, с. ХІІ–ХVІ.
  • Ролята на река Дунав в българо-византийската война (971–1018/19). – Във: Води и биоразнообразие (= Интердисциплинарни четения 2). София, 2021, с. 37–45.
  • Цар Самуил в оценките на българската медиевистика. – В: Георги Н. Николов, Силвия Аризанова. Самуилова България в българската историопис (1945–2020) (Македонска библиотека № 54). София, 2020, с. 125 –135.
  • Съдбата на българския цар Роман-Симеон († 997). – В: Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (= Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, Tomus I.). Велико Търново, 2020, с. 564–576.
  • Самуилова България в изследванията на проф. Василка Тъпкова-Заимова. – В: Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съставителство и редакция проф. д. и. н. Рая Заимова. (= Studia Balcanica 34). София, 2020, с. 123–130.
  • Периодизация на българската средновековна история. – История, 28/2 (2020), с. 111–133.
  • Маски, магии и други чудесии от ранносредновековна България. – В: Делниците и маските. Сборник с доклади от научната конференция, проведена в рамките на ХХVІІІ Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник 2019. Перник, 2020, с. 29–36.
  • Кракра – защитникът на Перник и неговата роля в българската история в началото на ХІ в. – В: Кракра 1. София – Перник, 2020, с. 9–25.
  • «Nus sont les peoples dépourvus de livres»: L’écriture slave et les Bulgares. – Zora. Le magazine bulgare. Strasbourg, automne (2019), p. 7–12.
  • From Khanat to Tsardom. The titles and appelatives of the Bulgarian rulers during the Early Middle Ages (7th–11th c.) according to historical sources. – In: State and Empire. Proceedings of the 6th International Symposium “Days of Justinian I”, Ohrid, Resen, 23–24 November, 2018. Edited by Mitko B. Panov. Skopje, 2019/ Држава и империjа. Зборник на трудови од Шестиот меѓународен симпозиум „Денови на Jустиниjан I”, Охрид, Ресен, 23–24. 11. 2018. Уредник Митко Б. Панов. Скопиjе, 2019, p. 26–40.
  • Die Farbe der Frösche. Beispiele aus der Geschichte von Niketas Choniates. – In: Byzantina et Slavica. Studies in Honour of Professor Maciej Salamon. Krakow, 2019, S. 283–291.
  • Цар Самуил († 1014) в историческата памет на българите през ХІІІ–ХІV в. – В: Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 (2018). София 2019, с. 29–43.
  • Сведения о Грузии и грузинах в древнеболгарской литературе. – В: ლიტერატურათმცოდნეობის თანამედროვე პრობლემები Contemporary Issues of Literary Criticism. XIII. XX საუკუნის 80–90-იანი წლების პოლიტიკური მოვლენები და ლიტერატურული დისკურსი საერთაშორისო სიმპოზიუმის მასალები. Political Events of 1980–1990s and Literary Discourse Proceedings of International Symposium. ნაწილი II. Part II. Tbilisi, 2019, с. 363–371.
  • „Винаги това, което е минало, е по-добро!“ Подбрани извори за стопанския подем в българските земи през ХІІ в. – В: Интердисциплинарни четения 1. Природа и общество. София, 2019, с. 125–141.
  • State organisation and power hierarchy in the Bulgarian Empire (927–969). – In: The Bulgarian state in 927–969. The epoch of Tsar Peter (Byzantina Lodziensia XXXIV). Łódź – Kraków, 2018, p. 257–268.
  • Самуилова България в светлината на нови извори и исторически изследвания. – В: Югозападна България – нови изследвания и проучвания. Сборник с доклади от научна конференция. Регионален исторически музей – Благоевград, 28–29 септември 2017. Благоевград, 2018, с. 36–56.
  • Мечтата на българите за завладяването на Цариград през Средновековието. – Плиска – Преслав. Т. 13. В памет на професор Тотю Тотев (1930–2015). София, 2018, с. 517–529.
  • Византийско коварство и българско предателство, 1015–1018 г. – В: Коварство и предателство в историята [= Кюстендилски четения 22 (2016)]. София, 2018, с. 71–88.
  • Битката при р. Ахелой (20 август 917 г.) в историческите извори и историографската традиция. – В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. ІІ. Велико Търново, 2018, с. 13–32.
  • Бдин, 1002 г. – В: Изследвания и материали за Видин и региона. Том ІІ. София, 2018, с. 289–294.
  • 1018 г. – последната година от историята на ранносредновековното Българско царство. – Македонски преглед, 41/2 (2018), с. 27–44.
  • Смъртта на българския цар Борис ІІ (969–971, † 978). – В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–2012). София, 2017, с. 250–257.
  • Българите в Средна Европа и на Долния Дунав през Ранното Средновековие (ІV–ІХ в.) според писмените исторически извори. – В: Златното съкровище от Надсентмиклош. София 2017, с. 58–76 [Същото на английски език: Bulgars in Central Europe and along the Lower Danube in the early middle ages (4th–9th c.) according to written historical sources. – In: The Nagyszentmiklós gold treasure. Sofia, 2017, p. 58–76.].
  • Ex fontibus ad veritatem. Vassil Gjuzelev’s contribution to Slavic and Balkan Medieaval studies. – Studia Slavica et Balcanica Petropolitana /Петербургские славянские и балканские исследования, (2016), № 2 (20), с. 193–197 (Съавтор: Dmitry Polyvyanny).
  • Теодор-Петър, Асен-Белгун и Йоаница-Калоян – обновители на Българското царство (1185–1207). – Във: Великите Асеневци. Сборник с доклади от конференция, посветена на 830 години от въстанието на братята Петър и Асен, началото на Второто българско царство и обявяването на Търново за столица на България и 780 години от легитимното възобновяване на Българската патриаршия. Велико Търново, 2016, с. 34–46+ 2 ил.
  • Смерть болгарских владетелей в византийских источниках. – In: Proceeding of the 23rd International Congress of Byzantine Studies, Belgrade, 22–27 August 2016. Thematic sessions of free communications. Editors Dejan Dželebdžić, Stanoje Bojanin. Belgrade, 2016. p. 730.
  • Убийството на българския цар Гаврил-Роман Радомир (1014–1015). – Епохи, 23/2 (2015), с. 321–329.
  • (Пра)българската държавна традиция в Самуилова България (краят на Х – началото на ХІ в.). – В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015, с. 107–121.
  • Überlegungen zur Ergänzung der Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). [Bd. 1–7] Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Beate Zielke, unter Mitarbeit von Harald Bichlmeier, Bettina Krönung, Daniel Föller, sowie Alexander Beihammer, Günter Prinzing. 1. Bd.: A..i... (# 20001) – Christophoros (# 21 278). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016666-8; 2. Bd.: Christophoros (# 21 279) – Ignatios (# 22712). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 771 S. ISBN 978-3-11-016667-5; 3. Bd.: Ignatios (# 227123) – Lampudios (# 24268). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 772 S. ISBN 978-3-11-016668-2; 4. Bd.: Landenolfus (#24269) – Niketas (# 25701). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016669-9; 5. Bd.: Niketas (# 25702) – Sinapes (# 27088). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016670-5; 6. Bd.: Sinko (# 27089) – Zuhayr (#28522). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-020635-7; 7. Bd.: Anonyma (# 30001) – Anonymus (# 32071). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 810 S. ISBN 978-3-11-027020-4; 8. Bd.: Nachwort, Abkürzungen und Indices von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Beate Zielke. Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. XVII+677 S. ISBN 978-3-11-027547-6. – Scripta & e-Scripta 13 (2014), S. 253–285.
  • За датата на покръстването на кан Борис І Михаил. – В: България в европейската култура, наука, образование, религия. Част 1. Материали от Четвъртата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 14–16. 05. 2014 година. Шумен, 2015, с. 11–22.
  • Гибелта на българския цар Йоан-Владислав (1015–1018). – Bulgaria Mediaevalis, 6 (2015) (= Studies in honour of Professor Iliya G. Iliev), c. 331–338.
  • Българският цар Гаврил-Роман Радомир (1014–1015). – Македонски преглед, 38/3 (2015), с. 35–62.
  • Сведения за стопанския напредък на българите през ХІІ в. – In: Realia Byzantino-Balcanica. Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov. Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов. София, 2014, с. 351–360.
  • Последният поход на византийски император срещу столицата на Българското царство – Търново (1190 г.). – Bulgaria Mediaevalis, 4–5 (2013–2014), с. 439–451.
  • Печено на въглища в Перник (ХІ в.). – В: Средновековният човек и неговия свят. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, с. 669–671.
  • Епохата на великия български цар Самуил. – Македонски преглед, 37/3 (2014), с. 7–28.
  • Българският цар Самуил и неговото време. – В: Цар Самуил († 1014) в битка за България. София, 2014, с. 7–28 [Същото на английски език: Bulgarian Tsar Samuil and His Time. – In: Tsar Samuil († 1014) in battle for Bulgaria. Sofia, 2014, p. 7–28].
  • Българската идея за завладяването на Цариград през Средновековието. – В: Трети Международен конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г. Кръгла маса „Златният век на цар Симеон: политика, религия и култура“. София, 2014, с. 80–102.
  • Vorwärts nach Konstantinopel! Die Entstehung der Idee über die Eroberung der byzantinischen Hauptstadt durch die Bulgaren. – Зборник радова Византолошког института, 50 (2013), S. 113–122.
  • Образът на трима сепаратисти в произведенията на Никита Хониат. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013, с. 249–262.
  • Едно испанско сведение за езика на българите от 1243 г. – В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013, с. 61–65.
  • Die Lateiner in Konstantinopel und der bulgarische Despot Aleksij Slav. – Bulgaria Mediaevalis, 3 (2012), S. 417–429.
  • Die Christianisierung der Bulgaren und das Mönchtum in der Familie des Khans Boris I. Michail im 9.–10. Jahrhundert. – In: Rome, Constantinople and Newly–Converted Europe. Archaeological and Historical Evidence. Vol. I. Kraków – Leipzig – Rzeszów – Warszawa, 2012, S. 91–100.
  • Византийската империя и сепаратизмът в Българското царство (края на ХІІ–края на ХІV в.). – In: Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies. Sofia, 22–27 August 2011. Vol. III. Abstracts of free communications. Sofia, 2011, p. 251–252.
  • “Greek” fire and the Bulgarians in the Early Middle Ages. – Bulgaria Mediaevalis, 1 (2010), p. 51–57.
  • Вътрешнополитическото развитие на възобновеното Българско царство (края на ХІІ – края на ХІІІ век): фактори и проблеми. – Зборник радова Византолошког института, 46 (2009), с. 167–176.
  • За появата на средновековните власи и днешните аромъни. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева. Част І. Миналото – исторически ракурси. Съставител доц. д–р Светлана Иванова. София, 2008, с. 71–76.
  • Bułgarzy i ogień grecki (VІІ–ХІ w.). – In: Byzantina Europea. Księga jubileuszowa ofiarowana profesorowi Waldemarowi Ceranowi, red. M. Kokoszko, M. J. Leszka. Łódź, 2007 [Byzantina Lodziensia XI], s. 449–455.
  • Appearance and Initial Development of Appanages in the Bulgarian Tsardom (late 12th – mid 13th century). – In: Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzanino–Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century (=Byzantina et Slavica Cracoviensia, V). Ed. By M. Kaimakamova, M. Salamon, M. Smorąg Różycka. Cracow, 2007, p. 259–265.
  • Бележки за появата и началното развитие на апанажни владения в Българското царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). – В: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция „История“. Сборник материали от научна конференция проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на 27–30 октомври 2005 г. София, 2007, с. 17–22.
  • Observations on Separatism in Bulgarian Lands (end of 12th–mid 15th c.). – Bulgaria Pontica Medii Aevii IV–V2 (2006), p. 413–459.
  • Войните на средновековната българска държава (VІІ–ХІV в.). – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа (=Кюстендилски четения 2005 г.). Кюстендил, 2006, с. 34–42.
  • Българите и Византийската империя (август–ноември 1185 г.). – В: Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 597–617.
  • Carstwo Bułgarskie a zdobycie Konstantynopola w 1204 r. – In: IV Krucjata. Historia, reperkusje, konsekwencje. Praca zbiorowa pod redakcją Zdzisława J. Kijasa OFMConv i Macieja Salamona. Kraków, 2005, s. 139–147.
  • Сепаратизмът в Българския северозапад и Сръбското кралство в края на ХІІІ в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската ци­ви­ли­за­ция. Сборник статии от българо–сръбски симпозиум, 14–16 септември 2003, София. София, 2005, с. 101–110.
  • Родова организация на властта в Българското ханство. – История, 13/4 (2005), с. 7–12.
  • Етапи на сепаратизма в Българското царство (краят на ХІІ–началото на ХІV в.). – В: Българските земи през Средновековието (VІІ–ХVІІІ в.). Меж­дународна конференция в чест на 70–годишнината на проф. Алек­сан­дър Кузев. Варна, 12–14 септември 2002 г. (=Acta Musei Varnaensis ІІІ–1). Варна, 2005, с. 71–78.
  • Български царици от Средновековието в „ангелски образ“. – Годишник на Софийския университет. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 93/12 (2003) (= Международна научна конференция „Манастирската култура на Балканите“ по случай 230–годишнината от основаването на Девическия манастир „Покров Богородичен“ в град Самоков. Самоков, Боровец, 29 септември – 1 октомври 2002 г.). София, 2005, с. 299–315.
  • Българска принцеса в цариградска тъмница. – Palaeobulgarica, 29/2 (2005), с. 65–84.
  • Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и браковете на цар Иван Шишман. – В: Образ и слово. ΕΙΚΟΝΑ ΚΑΙ ΛΟΓΟΣ. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. Аксиния Джурова. София, 2004, с. 285–288.
  • Едно сведение за българската история: Ioannes Scylitzes (cod. Ambr. C. 279). – В: CIVITAS DIVINO–HUMANA. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, с. 335–338.
  • Хан и кавхан в България през VІІІ в. – В: Българи и унгарци – 1000 години заедно. Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt. Будапеща, 2002, с. 38–46.
  • The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Empire (971–1019). – In: Byzantina et Slavica Cracoviensia III. Byzantium and East Central Europe. Cracow, 2001, p. 141–158.
  • Властта на сепаратистите в България през втората половина на ХІІІ в. – Годишник на Софийския университет. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 90/9 (2000), с. 219–228.
  • Българин родом…“. – В: Светогорска обител Зограф ІІІ. София, 1999, с. 72–82.
  • Средновековни реликти сред днешните армъни. – В: Армъните в Бъл­га­рия. Историко–етнографско изследване. София, 1998, с. 89–94.
  • Власите в средновековна България. – В: Армъните в България. Ис­то­ри­ко–етнографско изследване. София, 1998, с. 68–88.
  • История и етнически облик на Западните Родопи през Средно­ве­ко­вие­то (ІV–ХІV в.). – В: Армъните в България. Историко–етнографско из­след­ване. София, 1998, с. 50–67.
  • Българите завладяват новата си родина: Европа. – Минало 5/1 (1998), с. 90–92.
  • Historical notes about a Bulgarian princess in Constantinople in the 14th century. – Études balkaniques, 33/1–2 (1997), p. 183–199.
  • „Die vielen Bulgaren“ in den Inschriften aus der ersten Hälfte des 9. Jahrhunderts. – Études balkaniques, 33/3–4 (1997), S. 138–143.
  • ΤΟΝ ΠΟΛΩΝ ΒΟΥΛΓΑΡΟΝ. – В: Проблеми на прабългарската история и култура.Т. 3. Четвърта среща по прабългарска археология и история. Шумен, 17–19 септември 1996 г. Шумен, 1997, с. 67–75.
  • Концепцията на Петър Мутафчиев за сепаратизма в Българското царство през Средновековието. – В: Професор Петър Мутафчиев познат и непознат. София, 1997, с. 57–67.
  • Испанско сведение за Света гора от началото на ХV в. – В: Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70–годишнината на проф. Василка Тъпкова–Заимова. София, 1997, с. 221–225.
  • Един средновековен мотив в поезията на Андрей Германов. – В: Човек и време. Сборник в памет на Сабина Беляева. София, 1997, с. 295–303.
  • Прабългарската традиция в християнския двор на средновековна България /ІХ–ХІ в./. Владетел и престолонаследие. – В: Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, с. 124–130.
  • Жени на Света гора през Средновековието. – В: Светогорска обител Зограф ІІ. София, 1996, с. 25–44.
  • Имперската алтернатива в политическия живот на Българското царство през ХІІІ–ХІV в. – В: Личността в историческото раз­­витие. Алтернативата в историята. София, 1995, с. 104–129.
  • Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках. – In: Byzance et ses voisins. Mélanges à la mémoire de Gyula Moravcsik à l’occasion du centième anniversaire de sa naissance. Acta Universitatis de Attila József nominatae. Opuscula byzantina IX. Generalia. Szeged, 1994, c. 77–85.
  • Политико–административно и църковно развитие на град Ниш /IV–VI век/. – Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 1 (1987), с. 181–197.
  • Военнополитическа история на средновековния град Боруй. – Военноисторически сборник, 50/3 (1981), с. 34–44.