Начало / Университетът / Факултети / Биологически факултет / Специалности / Магистърски програми / Биологически факултет / Молекулярна биология / Генетика и геномика

   

Ръководител: проф. д-р Роберт Пенчовски
тел.: (02) 8167 340
е-mаil: robert.penchovsky@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: гл. ас. д-р Мартина Трайковска
е-mаil: m_traykovska@biofac.uni-sofia.bg

Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления: Биологически науки, Технически науки (Биотехнологии), Педагогика на обучението по: биология и химия ,география и биология и биология и английски език, Здравеопазване и спорт, Аграрни науки и Ветеринарна медицина и други)

Форма на обучение: редовно (държавна поръчка и платено обучение)
Прием: зимен семестър

За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина:

  • Генетика или Молекулярна генетика – за завършили специалности Молекулярна биология и Биология;
  • Генетика или Въведение в генното инженерство – за завършили специалност Биотехнологии;
  • Генетика – за завършили други специалности и ВУЗ.

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Генетика пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС Бакалавър или ОКС Магистър след средно образование – Добър.

Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.

Основният акцент в обучението е поставен върху изучаването на молекулните основи и механизми на наследствеността и изменчивостта чрез съвременните методи на класическата и молекулярната генетика. Завършилите могат да намерят своята професионална реализация в различните институти на БАН, на други научни звена и университети, които се занимават с фундаментални и приложни изследвания в областта на генетиката, молекулярната биология, медицината, селското стопанство и др.

Теми за събеседване по Генетика

1. Предмет и направления в генетиката. Наследственост и изменчивост. Предпоставки за формирането на генетиката като самостоятелна наука. Концепция за реализация на генетичната информация. Генетика и еволюция. Подходи в генетичните изследвания. Моделни организми в генетиката.

2. Организация на генома при вируси, бактерии, синьо-зелени водорасли, низши и висши еукариоти. Общ преглед и принципни различия;

3. Човешкият геном.Организация на човешкият геном.Видове последователности.Сравнителна хазрактеристика на човешкият геном с геномите на другите бозайници.Митохондриален геном.Други генетини елементи.

4. Цитологични основи на половото размножаване. Мейоза, фази на мейозата. Особености на мейозата и биологично значение. Молекулярен механизъм на конюгация на хромозомите. Синаптонемален комплекс – структура и функция;

5. Хромозоми. Размер и морфология на метафазните хромозоми. Центромерен индекс. Теломери. Ядърцев организатор. Хромонеми и хромомери. Хетерохроматин и еухроматин. Политенни хромозоми. Молекулна организация на хромозомите. Нива на организация на хроматина.

6. Класическа генетика. Принципи на генетичния анализ, въведен от Мендел. Независимо унаследяване на признаците. Закономерности на унаследяването при монохибридно, ди- и полихибридно кръстосване. Първи и втори закон на Мендел. Цитологични основи на независимото унаследяване.

7. Закономерности на унаследяването при взаимодействие на гените. Взаимодействие между алелите на един ген. Междугенни взаимодействия. Комплементарност, епистаз и изменения в съотношенията на разпадането в F2.

8. Скачено с пола унаследяване. Разпадане по пол и роля на хромозомите при определяне на пола. Опити на Морган по унаследяване на скачени с пола признаци. Унаследяване на скачени с пола признаци при херетогаметност на мъжкия или на женския пол. Унаследяване на ограничени и зависими от пола признаци. Балансова и физиологична теории за определяне на пола.

9. Свързано унаследяване. Генетични доказателства за кросинговъра – опити на Морган. Линейно разположение на гените в хромозомата. Единичен, двоен и множествен кросинговър. Съставяне на генетични карти въз основа на рекомбинационните честоти. Интерференция. Коефициент на съвпадение. Цитологични доказателства за кросинговъра. Соматичен кросинговър. Неравен кросинговър. Фактори, влияещи на кросинговъра;

10. Генетична рекомбинация – същност, мейотична рекомбинация, типове гамети и поколения, честота на рекомбинацията. Полигенно унаследяване. Количествени признаци. Полигени (QTLs). Механизми на унаследяване на полигените. Генетични карти. Определяне на групи на скаченост. Кросинговър. Картиране на гени на основата на честотата на рекомбинацията. Рекомбинационен анализ на молекулни маркери. Тетраден анализ.

11. Въведение в генетичния анализ при бактериите. Същност и предимства. Работа с микроорганизми. Конюгация. Същност. F-фактор. Hfr-щамове. Картиране на гени на основата на конюгацията. F’-плазмиди. Трасформация. Същност. Компетентност. Картиране на гени на основата на трансформацията. Генетичентн анализ при бактериофаги. Бактериофаги. Особености на генетичния анализ при бактериофаги. Експерименит на Хърши с фага Т2. Експерименти на Бензер с rII-мутациите при бактериофага Т4. Трансдукция. Същност и откриване. Вирулентни и умерени фаги. Видове трансдукция – механизми и приложение в генетичния анализ.

12. Репликация на ДНК. Доказателства за полуконсервативния механизъм на репликацията – опити на Мезелсън и Стал. Ензимен апарат и етапи на репликацията при прокариоти. Полупрекъснат характер на репликацията. Фрагменти на Оказаки. Тета тип репликация и репликация по типа на търкалящия се кръг;

13. Генна експресия. Транскрипция на белтък-кодиращи гени при прокариоти. Промоторни последователности. Етапи на транскрип­цията. Транскрипция на белтък-кодиращи гени при еукариотии. Получаване на зряла мРНК при еукариоти. Кепиране. Полиаденилиране. Сплайсинг;

14. Регулация на генната експресия. Регулация на транскрипцията при прокариоти. Позитивна и негативна регулация. Оперон. Молекулна организация на lac-оперона при E. сoli и негативна индукция в присъствие на лактоза. Негативна репресия – триптофанов оперон;

15. Регулация на транскрипцията при еукариоти. Транскрипционни фактори, енхансери, алтернативни промотори, алтернативни места за полиаденилиране, алтернативен сплайсинг и контрол на генната експресия;

16. Генетичен код. Генетични доказателства за свойствата на кода. Разшифроване на генетичния код.Транслация. Етапи на транслацията. Белтъчни фактори. Рибозоми;

17.Особености в транскрипцията и транслацията при про- и еукатиоти – сравнителен анализ.

18. Мутации. Класификация на мутациите. Генни мутации. Хромозомни аберации. Геномни мутации. Механизъм на възникване, фенотипен ефект и еволюционно значение.

19. Репарация на мутационните повреди в ДНК – обща характеристика и класификация. Молекулни механизми за поправка на различните видове ДНК повреди.

20. Епигенетика. Ргулация на генната експрсия чрез епигенетични промени в генома – метилиране,деметилиране на ДНК,реорганизация на хроматина, модифициране на хистоновите белтъци.

21.РНК-молекули с каталитична функция – рибозими. Разпростанение в различни биологични видове. Класификация на механизма на тяхната каталитична функция.

22. Рекомбинантни ДНК технологии. Генно инженерство. Рестриктази – видове и значение за генното инженерство. Вектори за клониране. Клониращи вектори. Експресионни вектори. Молекулно клониране и етапи на клонирането. Геномни, хромозомни и кДНК-библиотеки – получаване и идентифициране на клонове в тях.