Начало / Университетът / Факултети / Биологически факултет / Катедри и самостоятелни звена / Катедри / Клетъчна биология и биология на развитието

   

Ръководител: доц. д-р Таня Топузова-Христова

каб. 224
тел: (02) 8167 213
е-mail: topouzova@biofac.uni-sofia.bg

 

Целенасочената дейност по Физиология на растенията в Катедрата по цитология, хистология и ембриология е създадена през 1974 г. Тя възниква от Сектора по хистология и ембриология към Катедрата по зоология на гръбначните животни. Отделянето в самостоятелна структура е извършено, за да се отговори на нуждата от разширено преподаване и подготовка на специалисти по дисциплините цитология, хистология и ембриология. Още преди отделянето на катедрата, в обучението на студентите от Биологическия факултет са въведени курсовете по хистология за студенти ІІ курс и по Ембриология за ІV курс, организирани и четени от проф. Георги Паспалев, а след него – от проф. Стефан Стефанов. През 1972 г. е въведено и четенето на самостоятелен курс по цитология. Лекциите в продължение на 11 години се водят от проф. дбн. Георги Марков, а упражненията – от асистентите Лилияна Димчева, Веселин Пенков и Добринка Митева.

c-1

Проф. Стефан Стефанов, ръководител на катедрата
от 1974 до 1989 г.

По-късно за редовен асистент по Цитология е избрана Елена Стефанова. От 1992 година курсовете по клетъчна биология и цитология, както и някои специализирани курсове към Катедрата се поемат от проф. дбн Елена Стефанова, а през 1994 г. и от проф. дбн Румен Панков. Проф. Стефанова и проф. Панков актуализират курса по клетъчна биология и създават Лаборатория по клетъчни и тъканни култури, в която понастоящем се провеждат практически занятия със студенти-магистърска степен, а също така се извършва и голяма част от научно-изследователската работа на асистентите и докторантите в катедрата.

От обособяването на катедрата през 1974 г. нейното ръководство се поема от проф. Стефан Стефанов. Той е начело на катедрата до пенсионирането си през 1989 г. През следващата година тя се ръководи от временен ръководител, а от 1990 до 1992 г. – от ст.н.с. ІІ ст. д-р Лалю Джонджуров. След него в продължение на два мандата ръководител е доц. д-р Веселин Пенков, от 2001 до 2009 г. – проф. дбн Елена Стефанова. Понастоящем ръководител на катедрата е проф. дбн Румен Панков.

Освен хабилитираните преподаватели проф. Панков, проф. Стефанова и доц. Таня Топузова-Христова, академичният състав, извършващ обучението в катедрата, включва: гл. ас. д-р Пламен Георгиев, гл. ас. д-р Ралица Скробанска, гл. ас. д-р Надежда Стефанова, гл. ас. д-р Веселина Москова-Думанова и гл. ас Виктория Нечева. Работата им е подпомагана от лаборантът Деница Мелнишка.

Освен основни курсове за студенти бакалаври катедрата организира и обучението в две магистърски програми (МП) – по клетъчна биология и патология и по Биология на развитието. Катедрата е акредитирана и редовно обучава докторанти по специалността Клетъчна биология. Понастоящем в катедрата разработват своите дисертации Думанова, Борислав Арабаджиев и Александър Евангелатов. Катедрата има подписан договор по програма Еразъм и осъществява активно сътрудничество с Университета в Гренобъл, Франция.

c-2
c-3
c-4
Откриване на учебната 1979 г. На втория ред доц. Веселин Пенков, проф. Елена Стефанова и гл. ас. Лиляна Димчева. Колективът на катедрата през 1979 г. Колективът на катедрата през 1981 г.

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ
Научната проблематика в Катедрата по цитология,хистология и ембриология е насочена в няколко направления – Организация, функция и възстановяване на еукариотния геном след увреждане, Апоптозни промени в еукариотните клетки, Клетъчна сигнализация, свързана с клетъчната адхезия в условия на нормална и променлива гравитация, Експериментална ембриология и механизми на развитието.

В последните години активно се развива и направлението, свързано с изучаване на стволовите клетки, като колектив от катедрата има водеща роля в създаването на първите линии от човешки ембрионални стволови клетки в България. Интензивно се работи върху създаването и изучаването на нови триизмерни системи за клетъчно култивиране, които имитират условията на живот на клетките в многоклетъчния организъм. Друго направление, разработвано съвместно с Катедрата по биохимия включва проучвания на структурата,
функциите и значението на мутациите в белтъка Best 1 при развитието на различни патологични състояния на окото.

Катедрата поддържа активно научно сътрудничество с учени от Националните институти по здравеопазване на
САЩ, Fox Chase Cancer Center, Филаделфия, Университета в Гренобъл, Франция, и др.
През последните пет години в катедрата са подготвени и защитени 4 докторски тези, а понастоящем се разработват още три.

КУРСОВЕ ОТ БАКАЛАВЪРСКАТА СТЕПЕН НА ОБУЧЕНИЕ, В КОИТО УЧАСТВАТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ОТ КАТЕДРАТА
1. „Клетъчна биология“ с титуляр проф. Е. Стефанова за специалност „Биология“, 1 сем.
2. „Цитология“ с титуляр проф. Р. Панков за специалности „Молекулярна биология“ и „Биотехнология“, 1 сем.
3. „Цитология“ с титуляр проф. Е. Стефанова за специалности „Биология и химия“, „ЕООС“, „БУР“ и „География и биология“, 1 сем.
4. „Цитология, хистология и ембриология“ с титуляр гл.ас. Т. Топузова за специалност „Биология и английски език“, 1 сем.
5. „Хистология и ембриология“ с титуляри проф. Р. Конакчиева и гл. ас. П. Георгиев за специалност „Биология“, 3 и 4 сем.
6. „Механизми на развитието“ с титуляр гл. ас. П. Георгиев за специалност „Биология“, 6 сем. и още 5 курса.

c-6
c-7
c-5
Практически занятия по цитология. Оттук минават студенти от всички специалности в БФ Преди началото на лекция с магистри от МП по клетъчна биология и патология

МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ, В ЧИЕТО ИЗВЕЖДАНЕ УЧАСТВАТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ОТ КАТЕДРАТА
1. В МП „Клетъчна биология и патология“ участват със задължителните курсове „Ядрени домени“, „Стволова клетка“, „Клетъчен граничен комплекс и контактни взаимодействия“, „Контролни механизми на клетъчната пролиферация“, „Клетъчно култивиране“, „Методи на ЕМ, цитохимията и имунохистохимията“ и избираемият курс „Механизми на развитието“.
2. В МП „Биология на развитието“ участват със задължителните курсове „Механизми на развитието“, „Органогенеза“, „Стволова клетка“, „Микроскопска анатомия на органите“ и избираеми курсове.
3. В МП „Медицинска и фармакологична биофизикохимия“ участват със задължителния курс „Клетъчна биология“.
4. В МП „Медицинска физика“ участват със задължителния курс „Цитология“.