Начало / Университетът / Центрове / Център за източни езици и култури / Новини / Конспекти за докторантури 2010/2011 г.

   

К О Н С П Е К Т И

за обявените конкурси за докторанти

към Факултета по класически и нови филологии за учебната 2010/2011 г.

 

Конспект по Арабско обществознание

  1. Възникване и развитие на европейския интерес към арабския свят и исляма. Школи и подходи в европейската и американската ориенталистика – арабистика, ислямознание и близкоизточни изследвания. Историята на арабския свят и исляма: периодизация и основни подходи към нейното изучаване.
  2. Арабският полуостров до възникването на исляма през VІІ в. сл. Хр. Общественополитически и културен облик на Древна Арабия. Религиозни вярвания. Взаимодействия със съседните цивилизации.
  3. Възникване на исляма. Мухаммад ибн Абдуллах (поч. 632) и формирането на ислямската религиозно-политическа общност (умма). „Праведни халифи”. Религиозен авторитет и политическа власт в ранния ислям.
  4. Коран и Сунна. Подходи към тяхното изучаване в мюсюлманския свят и в европейската наука. „Стълбове на исляма”. Джихад. Възникване и особености на ислямската религиозна доктрина.
  5. Арабо-мюсюлмански завоевания. Етапи и характерни черти на ислямизацията. Отношения на арабите със завоюваните народи. Последици за облика на възникващата арабо-мюсюлманска цивилизация.
  6. Схизматични процеси в ранния ислям – фитна и формиране на основните „партии” в уммата. Суннити, шиити и хариджити. Течения, секти и школи.
  7. Омеядски халифат (661–750). Обществено-политическо устройство и борби за политическо надмощие. Продължение на завоеванията в Африка, Азия и Европа. Упадък на Омеядската династия.
  8. Абасидска династия (750–1258). Етапи. Обществен живот, духовна култура и изкуство. Книжовни школи и образователни центрове. Халифи, султани и везири. Навлизане на перси и тюрки в управлението на Халифата. Буиди. Селджукиди.
  9. Независими от Абасидите владения и династии в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Фатимиди. Алморавиди и Алмохади. Мюсюлманска Испания: етапи в историческото развитие. Особености на андалуската култура. Взаимодействие между иудейство, християнство и ислям. Реконкиста.
  10. Ислямска догматика и „религиозни науки”. Шариат и фикх. „Корени на фикха”. Религиозно-правни школи.
  11. Богословско-политически дискусии в исляма през средновековието. Ислямска теология (калам). Улеми. Ислямската „ортодоксална схоластика”. Значение на фалсафа – арабоезичният неоплатонизиран аристотелизъм. Суфизъм и ишракизъм. Политическа мисъл. Ал-Мауарди и продължителите на неговото учение. Ибн Таймия и салафизмът.
  12. Средновековните арабски историци и тяхното осмисляне на обществото през призмата на исляма. Типове и жанрове исторически съчинения и извори. Ибн Исхак и ал-Уакиди. Ат-Табари и ал-Масуди. Късносредновековни автори. Ибн Халдун.
  13. Арабският изток през късното средновековие. Мамелюци в Египет и Сирия. Кръстоносни походи и монголско нашествие в Близкия изток. Характер и исторически последици за историята на арабския свят и Европа. Османско завладяване на Близкия изток и Северна Африка.
  14. Османско владичество в арабския свят. Съперничеството между Османската империя и Иран. Колониално проникване на Запада в Близкия изток. Ход и особености на европейската колониална експанзия в арабския свят.
  15. Походът на Наполеон Бонапарт в Египет (1798–1801). Значение и последици. Египет и останалите арабски провинции на Османската империя през периода от началото на ХІХ в. до Първата световна война. „Възраждане” (нахда) и просветителство в арабския свят. Установяване и характер на мандатната система в арабския свят.
  16. Традиция и модернизация. Религия и политика. Консервативни нагласи и нови харизматични лидери. Уаххабизъм, махдизъм и сенусизъм. Модерно реформаторско движение в исляма. Сходства и различия с Реформацията в западното християнство. Етапи и представители.
  17. Арабски национализъм. Идейни течения и историческа съдба. Тенденции.
  18. Арабските страни в периода между двете световни войни. Общественополитически процеси и идейни течения. Навлизане на модернизма в политиката. Секуларизационни реформи.
  19. Арабският свят в международната политика. Палестинският проблем като основа на близкоизточния конфликт.
  20. Съвременните арабски държави. Социална структура и типове политически режими. Проблеми и перспективи в развитието. Авторитаризъм и перспективи за демокрация.
  21. Фрагментация на религиозния авторитет в исляма. Новата мюсюлманска публичност. Съвременни ислямски движения и групировки. Представители.
  22. Политически дискурси и социални практики. Властта и интерпретирането на символите в съвременния арабски свят. Проблемът за мюсюлманската жена. Джендър изследвания.
  23. Отношения между християнството и исляма. Доктринални сходства и различия. Особености и етапи във взаимодействията между двете религии.
  24. Арабският свят и ислямът в междукултурните отношения. Тезите за „сблъсъка на цивилизациите” и „ислямо-християнската цивилизация”. Предизвикателства и перспективи пред интеркултурния диалог.

Препоръчителна литература:

  1. Айкелман, Дейл Ф. и Джеймс Пискатори. Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис”, Велико Търново, 2002.
  2. Большаков, Олег Г. История Халифата, т. 1–3, Издательство “Наука”: Москва, 1989–1998.
  3. Евстатиев, Симеон (съст.). Ислямът. Кратък справочник. Второ преработено издание, Център за интеркултурни изследвания и партньорство, Издателство „Изток–Запад”, София, 2007.
  4. Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят. Ислямът и публичната сфера. Хабилитационен труд, СУ „Св. Климент Охридски”, София, 2005.
  5. Евстатиев, Симеон и Дейл Ф. Айкелман (съст). Ислям и публичност: глобални и регионални измерения. Център за интеркултурни изследвания и партньорство, София, 2007.
  6. Ибн Халдун, Встъпление, превод Йордан Пеев, М. Нуридин и П. Братоева, София, 1985.
  7. Пеев, Йордан. Ислямът: доктринално единство и разноликост, София, 1982.
  8. Пеев, Йордан. Съвременният ислям, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1999.
  9. Свещен Коран, Превод Цветан Теофанов, ИК „Труд”: София, 2008.
  10. Саид, Едуард. Ориентализмът, Издателство „Кралица Маб”, София, 1999.
  11. Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Издателство „Обсидиан”, София 2002.
  12. Bulliet, Richard W. The Case for Islamo-Christian Civilization, Columbia University Press: New York, 2004.
  13. Cleveland, William L. A History of the Modern Middle East, 2nd edition, Westview, Oxford, 2000.
  14. Daniel, Norman. Islam and the West: the Making of an Image, Edinburgh, 1960. [Oxford, 2003].
  15. Eickelman, Dale F. The Middle East and Central Asia: An Anthropological Approach. 4th Edition, Upper Saddle River: New Jersey, 2002.
  16. Fakhri, Majid. A History of Islamic Philosophy, 2nd ed., New York, Columbia University Press, 1983.
  17. Geschichte der arabischen Welt. Unter Mitwirkung von Monika Gronke... Begr. Von Ulrich Haarman. Hrsg. von Heinz Halm. – 4., überarb. u. erw. Aufl. – München : Beck, 2001 (Beck’s Historische Bibliothek).
  18. Der Islam in der Gegenwart, Hrsg. von Werner Ende und Udo Steinbach, Unter red. Mitarb. von Gundula Krüger. – 4., neubearb. und erw. Auflage. – München : Beck, 1996.
  19. Lapidus, Ira M. A History of Islamic Societies, Second Edition. Cambridge University Press, Cambridge, New York, 2002.
  20. McAuliffe, Jane Dammen. The Cambridge Companion to the Qur’ān, Cambridge University Press, Cambridge, 2006.
  21. The Oxford History of Islam, Edited by John L. Esposito, Oxford: Oxford University Press, 1999.
  22. Roy, Olivier. Globalized Islam: The Search for a New Ummah, Columbia University Press, New York, 2004.

Изисквания към кандидатите:

  • Общи изисквания:

Съгласно Правилника за организацията и провеждането на докторантурата в СУ.

  • Изисквания за настоящата докторантура:

Кандидатите трябва да притежават магистърска степен в област от хуманитарните или социалните науки. Притежаването на магистърска или бакалавърска степен по арабистика, близкоизточни изследвания или сродни специалности е предимство, но не и задължително изискване.

Изпитна процедура:

  • Писмен изпит:

Изтеглена от няколко възможни билета тема се разработва писмено на български език в рамките на предвидено от регламента на СУ време.

  • Устен изпит:

Състои се от: 1) дискусия по разработената на писмения изпит тема; 2) допълнителни въпроси по теми от настоящия конспект (по преценка на изпитната комисия).

Критерии за оценяване:

– Равнище на демонстрираните от кандидата знания;

– Умения за разработването на логично структурирано и аналитично изложение по темата;

– Способности за заемането на аргументирано становище по разглеждания проблем, както и за формулирането на обобщения, изводи и заключения.

 

Изготвил: доц. д-р Симеон Евстатиев

________________________________________________________________________________________________________________________________

Конспект по Съвременен японски език

  1. Особености на японския език като социолингвистична система.
  2. Особености на фоносемантиката в японския език. Giseigo, gitaigo.
  3. Стилистиката на съвременния японски език.
  4. Основни лексикални пластове в японския език.
  5. Формиране и особености на японската писмена система.
  6. Семиотична типология на йероглифите.
  7. Синтагматични граници на думата в японския език.
  8. Особености на епистоларния стил в японския език.
  9. Система на частите на речта в съвременния японски език.
  10. Прилагателното в системата на частите на речта в съвременния японски език.
  11. Наречието в системата на частите на речта в съвременния японски език.
  12. Словоизменение в японския език. Типология на глаголното спрежение.
  13. Граматични категории на глагола.
  14. Комуникативна типология на изречението.
  15. Частите на изречението в традиционната японска граматика.
  16. Структурна типология на изречението в японския език.
  17. Социолингвистичната категория keigo.

 

Съставила: проф. дфн Бойка Цигова

________________________________________________________________________________________________________________________________

Конспект по Японска литература и култура

  1. Японската литература като културно-исторически процес.
  2. Автохтонно развитие и влияния в японската литература и култура през периода VІІ – ХІІ век.
  3. Автохтонно развитие и влияния в японската литература и култура през периода ХVІІ – средата на ХХ век.
  4. Традиционни жанрове в класическата японска поезия.
  5. Класически жанрови форми в японската проза от периода Хейан.
  6. Традиционни и нови литературни направления в японската проза през ХХ век.
  7. 正岡子規 и лирическата поезия в литературната парадигма на Новото време.
  8. Поезията 俳句през ХХ век.
  9. Просветителски период. ( 70-90-те години XIX век). Характер и особености на “Движението за свобода и народни права”. Движение за литературни реформи.
  10. Японски литературни дружества, творчески обединения и списания, създадени през първата половина на ХХ век.
  11. Тематични и стилистични особености на творчеството на 芥川龍之介.
  12. 夏目漱石и идеите на Новото време в японското общество.
  13. “Естетиката на сянката” в литературното творчество на 谷崎潤一郎.
  14. Следвоенно направление “戦後派”; Характерни теми и идеи в творчеството на “Младото поколение” японски писатели от 50-те години на ХХ в.
  15. Особености на жанра私小説.
  16. 原爆文学. Атомната бомба като литературен образ на смъртта.
  17. Стилистика и особености на композиционната структура на произведенията от жанра 随筆 в класическата и съвременната японска проза.
  18. Творчеството на川端康成в общата парадигма на съвременната световна литература. За преводите на негови произведения на български език.
  19. Литературният стил на 三島由紀夫. Метафори и символи в романа 『金閣寺』.
  20. 安部公房 – писател и драматург. Превод и рецепция на творчеството му в България.
  21. Творчеството на 大江健三郎 в общата парадигме на съвременната японска литература.
  22. Японската литература в България. (За преводите на японска литературна проза от японски на български език през периода от 1977 г. до края на ХХ век).
  23. Превод и рецепция на японска поезия в България.

 

Съставила: проф. дфн Бойка Цигова

________________________________________________________________________________________________________________________________

Конспект по Съвременно корейско езикознание

  1. Първите корейски писмени системи и тяхното значение за зараждане на корейското езикознание.
  2. Историческо значение на корейското писмо Хангъл и принципи на неговото създаване.
  3. Историческо развитие на звуковата система на корейския език в периода XV-XX в. (съгласни, гласни, вокална хармония, тонове).
  4. Литературно-писменият език в Корея до XVв.
  5. Корейското езикознание в Корея XV - XVIII в.
  6. Корейската лингвистика през ХIХ - ХХ в.
  7. Езикознанието и езиковата политика в КНДР.
  8. Фонетични взаимовлияния между сричките в съвременния корейски език.
  9. Съществително име - видове и употреба.
  10. Местоименна система.
  11. Хоноративна система.
  12. Време и аспект на глагола.
  13. Определително име.
  14. Главни части на изречението (подлог, сказуемо).
  15. Задължителни части на изречението, изисквани от сказуемото (пряко допълнение, “дума-кръпка”).
  16. Второстепенни части на изречението (определение, обстоятелство).
  17. Словоред на корейския език.
  18. Видове сложни изречения ( сложни съчинени и сложни съставни).
  19. Произход на корейския език – теории и хипотези.

________________________________________________________________________________________________________________________________

Конспект по Индийска литература

  1. Ригведа – основополагащ текст на индийската култура.
  2. Упанишадите – основни идеи и модели на осмисляне на феноменалното битие.
  3. Древноиндийски героически епос (итихаса).
  4. Древноиндийската драма и театър (натя).
  5. Художествената литература (кавя) на санскрит.
  6. Бхакти – генезис, същност и основни течения. Бхакти литературата – основни представители и произведения.
  7. Поезията на сантите. Влияние на суфизма. Творчеството на Кабир.
  8. Премчанд и развитието на съвременната белетристика на хинди.
  9. Художествената проза на хинди след 1947 г. Направлението наи кахани – характер и основни представители. Романът на хинди.
  10. Съвременната поезия на хинди. Направлението Чхаявад. Естетиката на наи кавита.

 

Изготвила: доц. д-р Милена Братоева

________________________________________________________________________________________________________________________________

Конспект по Арменска култура и литература

  1. Философски, етични, политически мотиви в басните на Мъхитар Гош (1130-1213) и Вардан Айгекци (1260 - ?).
  2. Трагедията на малкия човек в поезията на Саят-Нова (1712 – 1795).
  3. Родолюбие и предателство в романа „Самвел” на Раффи.
  4. Обществените недъзи, отразени в многопосочната сатира на Акоп Паронян – „Национални стожери” („Азгаин джоджер”).
  5. Вътрешна борба и противоречия на човешката личност в романа „Геворг Марзпетуни” на Мурацан.
  6. Историческата действителност и конфликти в романа „Хаос” на реалиста Александър Ширванзаде. Основни теми, символи, образи.
  7. Обществената етика и морал през погледа на писателя Нар-Дос – в повестите „Убитият гълъб” и „Анна Сароян”.
  8. Историческият сблъсък между национални традиции и европейска модерност в поезията на Ованес Туманян (1869 – 1923). Поемите „Ануш”, „Маро” и „Ахтамар”. Сравнителен анализ.
  9. Лирика на вечността и преходното битие. Четиристишията на Ованес Туманян като художествена интерпретация на смисъла на човешкия живот.
  10. Универсалната нравственост в художествената интерпретация на Аветик Исаакян (1875-1957) – поемата „Абдул Ала Махари”.
  11. Жанрово новаторство на обществото в поезията на Егише Чаренц (1897 – 1937) : „Рубаят”, „Синеока родина”, „Обезумелите тълпи”, „На моята мила родина”, „Книга за пътя”.
  12. Патриархалния бит и нравственост през погледа на Аксел Бакунц (1899-1937) – „Фазан”, „Мътнадзор”.
  13. Художествено осмисляне на понятията измяна и патриотизъм в романа „Вардананк” на Дереник Демирчян (1877-1956). Основни персонажи и идеи.
  14. Ованес Шираз – поетично слово в името на назованата любов. Лирично родолюбие и родолюбива лиричност.
  15. Арменският фолклор – олицетворение на арменската душевност.
  16. Християнството като фактор за запазване на арменската идентичност.
  17. Ереси, възникнали в Армения през Средновековието. Павликянство, тондракийство, ареворди.
  18. Хачкарите – материален израз на арменския творчески гений.
  19. Арменска митология и арменски народни поверия.
  20. Арменската писменост. Създаване, хипотези са съществуване на арменска писменост преди 405 г., видове ръкописни шрифтове в периода V – ХVІІ век.

Частична итература:

  1. Ակսել Բակունց՝ «Երկեր», 1-ին հ., Ե., 1976:
  2. Հակոբ Պարոնյան՝ «Երկերի ժողովածու», 1-ին հ., Ե., 1962:
  3. Չարենց՝ «Բանաստերծություններ, պոեմնր, բալլադներ», Ե., 1976:
  4. Հովհաննես Թումանյան՝ «Բանաստեղծություններ» Ե., 1959:
  5. Ավետիք Իսահակյան՝ «Աբու-լալա Մահարի», Ե., 1975:
  6. Ակսել Բակունց՝ «Պատմվածքներ», Ե., 1975, 2 հատ:
  7. Դ. Դեմիրճյան՝ «Վարդանանք», Ե., 1954:
  8. Րաֆֆի՝ «Սամվել», Атина, 1936
  9. Раффи, „Самвел”, София, 2010 г.
  10. Յ.Յ. Պարոնեան՝ «Ազգային ջոջեր», Պոլիս, 1912:
  11. Հովհաննես Թումանյան՝ «Բանաստերծություններ», Ե., 1922:
  12. Հովհաննես Թումանեան՝ «Անուշ», Պոլիս, 1921:
  13. Հովհաննես Թումանյան՝ «Ախթամար», Ե., 1969:
  14. Շիրազ՝ Երրորդ հատոր Չափածոյ
  15. MYTHOLOGY OF ALL RACES. Vol. VII – ARMENIAN, AFRICAN. N.Y. 1964
  16. Nina G. Garsoian: The Paulician Heresy. A Study in the Origin and Development of Paulicianism in Armenia and the Eastern Provinces of the Byzantine Empire. Publications in Near and Middle East Studies. Columbia University, Series A 6. The Hague: Mouton, 1967
  17. Армянский фолклор. Сост. И пер. Г.О.Карапетяна. М., 1979
  18. Армянский фольклор http://www.armfolk.ru/
  19. Джурас, В. Павликянство и тондракитство. К истории двух ересей http://gnostic.front.ru/juras.htm
  20. Дорога Мгера - армянские легенды и предания. Сост. Г.О.Карапетян.М., 1990
  21. КОЛЛЕКЦИЯ АРМЯНСКОГО ФОЛЬКЛОРА http://armeniantales.narod.ru/
  22. МИФЫ НАРОДОВ МИРА. Т.1-2. М. 1986-1988
  23. ХЛЕБОСТРУЙ – арменски притчи за хляба, човека и земята. Пловдив, 1996