Празникът бе открит от декана на Факултета по педагогика доц. д-р Ваня Божилова, която поздрави всички абсолвенти, докоснали се до знанието и намерили своя път през Софийския университет, заедно с него, напред към това, което им предстои. Тя посочи, че всеки край е едно ново начало и припомни въпроса кое е по-важно – пътят или резултатът.

Деканът добави, че в тази дилема се появява и още едно измерение – с кого вървиш по този път. „А вие имахте шанса, колеги, да вървите с огромен брой хора, които дават всичко от сърце, които носят знанието в себе си и в душата си и са готови да го предадат на другите по начин, който да ги запали. Това са всички наши колеги от Факултета по педагогика“, посочи доц. Божилова и пожела на всички един прекрасен празник.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Мадлен Данова не скри вълнението си и поздрави всички от името на ректора проф. Георги Вълчев в този тържествен и важен ден в техния живот – когато виждат резултата от положените усилия, от дългогодишната работа.

Тя пожела на абсолвентите никога да не забравят своята Алма матер, хората, които са им помогнали по този път – преподавателите и приятелите, с които са станали толкова близки през тези години. Призова ги никога да не забравят мечтите си и защо са тръгнали по този път, да пазят това, на което са ги научили, да го развиват и предават на тези след тях най-човешкото и най-важното – добротата и отстояването на собствените разбирания, идеали, мнение. „Вярвам, че на това сме ви научили“. С тези думи проф. Данова обяви випуск 2024/2025 г. на Факултета по педагогика за завършил.

Д-р Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление на образованието – София в периода 2006-2025 г., посочи, че е щастлива, че точно в тази зала назад във времето е получила първата си диплома като магистър по история, и отново в тази зала е била част от първия випуск на магистратурата „Образователен мениджмънт“. Тя изрази радостта си да приветства младите си колеги със затварянето на една важна страница в тяхното личностно развитие, което ще е началото на професионалната им изява.

„Трябва във всеки един миг да се връщате назад и да помните. Защото паметта е мъдростта на всеки един от нас. Паметта е мъдростта на обществото ни, но във всеки един миг трябва да преживеете този миг, защото след него идва следващият“, каза д-р Кастрева и подчерта, че няма друго висше училище в страната ни, което да носи достолепието на Софийския университет, няма друг факултет, който да е толкова даряващ, защото това е факултетът, който изгражда хората, градящи бъдещето на държавата ни, бъдещето на всеки от нас, бъдещето на всяко дете, посочи д-р Кастрева.

Тя призова абсолвентите това да е само началото на тяхната приказка, която ще започнат да пишат от днес – изпъстрена с добри думи и със сиянието на младостта. Пожела на всички много успехи, щастливи преживявания, да се връщат в Софийския университет и да пишат неговата история.

Празничният ден на Факултета по педагогика продължи с приветствие от абсолвента Георги Чавдаров, представител на бакалаврите, който посочи, че с колегите му изпитват в този миг смесица от гордост, облекчение, благодарност и частица неверие, че са успели да стигнат до този момент.

В началото срещахме трудности, но точно в тези моменти изпитахме страх от непознатото, от класната стая, пълна с деца, всъщност точно тези деца се превърнаха в нашата най-голяма мотивация, подчерта той. Георги Чавдаров посочи, че през изминалите години в университета са станали по-човечни, по-емпатични и са създали истински приятелства. „И ако някога отново се усъмните в себе си, спомнете си онези първи страхове от класната стая, които вие успяхте да преодолеете с лекота, а ако някога отново изпитате несигурност в това дали искате да работите с деца и с ученици, спомнете си момента, в който първото дете дойде при вас и ви каза „Вие сте най-готиният учител на света!“, каза Георги Чавдаров.

От името на абсолвентите магистри приветствие поднесе Тони Карабашев, който посочи, че в този ден е преход и навлизане в нов етап, в който са много по-добре екипирани с повече знания, умения, с по-ясни цели и може би по-добре дефинирайки бъдещето си. В изказването си той обърна внимание на значението и смисъла на играта и посочи, че като деца ние влизаме в нея и се свързваме с другите участници в нея и средата, единствено и само защото тя ни носи удоволствие. Когато пораснем, постепенно започваме да губим това усещане и удоволствие и да наричаме нещата с имена като „работа“ и „задължения“. „Влизайки в играта, ние скъсваме връзката с миналото, спираме да се тревожим за бъдещето и оставаме в настоящия момент, започваме да живеем и да съществуваме най-пълноценно“, посочи Тони Карабашев и пожела на себе си и на всички свои колеги да започнат отново да обичат нещата, които правят, да влизат в тях като в детска игра: „Пожелавам ви да обичате работата си!“, каза в заключение Тони Карабашев.

Празничният ден продължи с връчване на дипломите.