Начало / Новини / Новини и събития / В Университетската библиотека бе открита изложба на тема: "Книгата отвъд книгата. Малък разказ за читателите, които създават книгите"

   
В Университетската библиотека бе открита изложба на тема: "Книгата отвъд книгата. Малък разказ за читателите, които създават книгите"

Във Фоайето на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ бе открита изложба на тема "Книгата отвъд книгата. Малък разказ за читателите, които създават книгите". Изложбата разказва за читателите, които сами правят книги, изземайки функциите на издателя. Тя може да бъде разгледана до 13 май 2016 г.

Изложбата е експонирана по повод Световния ден на книгата и авторското право и в нея могат да се видят ценни и необичайни книги от личните колекции на проф. Алберт Бенбасат от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и доц. Васил Загоров от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Експозицията показва няколко вида книги „направи-си-сам“: алигати – книги, създадени от вестникарски подлистници, съединени в общо книжно тяло; конволюти (рекомплекти) – няколко книги и/или брошури, подвързани в едно книжно тяло; ръкописни преписи – единични ръкописни копия на книги (навярно отпреди ерата на копирните машини); самиздат – оригинали или копия на книги в незначителен брой екземпляри чрез писане на ръка, на пишеща машина (често под индиго за повече бройки) и по-рядко на циклостил или ксерокс.

На събитието присъстваха колеги на проф. Алберт Бенбасат и доц. Васил Загоров, ректорът на УНИБИТ проф. Денчев, проф. Анна Гергова, любители на екзотичните книги.

4

Изложбата бе открита от директора на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Анна Ангелова, която заяви, че в Библиотеката отново е празник на книгата - многостранна и многолика. Тя припомни, че българската ръкописна книга има хилядолетна история, а българската старопечатна книга се появява и развива в периода на Възраждането. След „Неделника“ на Софроний на бял свят излизат първото българско списание, първият български вестник, първите буквари, граматики и т.н. и така българската възрожденска книжнина добива и оформя своя жанров облик.

Именно в този период, когато връзката автор - издател - читател е ясна и точно дефинирана чрез системата на спомосъществувателството и когато всеки автор знае къде точно, на кое място и до кой читател ще достигне неговата книга, се чувства длъжен да постави в края на книгата почти винаги списъка на хората, допринесли тя да види бял свят – за да ги има, за да се помнят и да се знаят.

DSC_0301

В този период обаче, наред с оформяне облика на традиционната книга, се появяват и правят първите си стъпки и така наречените нетипични, нестандартни книги. Причините за това са много и различни“ – каза доц. Ангелова и се спря на една от тях, цитирайки Христо Ботев, който пише през 1875 г. в рубриката си „Книжевност“, че поради липса на средства е принуден да издаде съчинението на руския генерал Липранди в подлистник във вестника вместо в книга.

Проф. д-р Алберт Бенбасат представи някои основни акценти от изложбата и заяви, че съществуват книги, които не са дело само на издател и на печатар: „Читателят в тези книги играе една много важна, основна роля. Той става производител по някакъв начин, той прави, довършва, досъздава и по свой начин моделира книгата. В тази изложба ще видите книги, които са моделирани от самите читатели, сглобени от тях“.

3

Проф. Бенбасат разказа още, че понякога читателите по свое усмотрение, понякога без никаква логика от няколко събрани книжки правят един том и добави, че това е уникалното в читателското участие в създаването на книгите.

Той добави, че гордостта на изложбата са експонатите подлистници, които са много редки и трудно се откриват. „Подлистникът е една от формите, при които книгата се масовизира, влизайки в масмедиите – в един вестник. Така тя тръгва към масовата публика, която няма достатъчно материални възможности да си купи цялата книга и я купува на части”, подчерта проф. Бенбасат и добави, че има романи-подлистници от по 1000 стр. Един от представените на изложбата е „Потайностите на принц Карл”.

6

Доц. Загоров заяви, че идеята за изложбата се е родила още преди няколко години, а е представена за първи път миналата година в Университета по библиотекознание и информационни технологии отново по повод Международния ден на книгата. „Самата изложба се оказа един жив организъм, тя непрекъснато има нужда да бъде обогатявана и обмисляна”, каза доц. Загоров и подчерта, че тази година на изложбата в Софийския университет има допълнителни експонати.

Доц. Загоров разказа за книгите „самиздат“, които са били основно на теми табу по време на социализма - хиромантия, източен иглов масаж, дъновистки практики, религиозни книги. В книгите са използвани различни техники за размножаване – включително ръкописен препис, снимане с фотоапарат, препис с пишеща машина, като са били подвързвани с първомайски плакат, за да избегнат подозрения.

„Самиздат е типично тоталитарно явление и е различно от днешното самоиздаване, където всеки може да издаде книга когато пожелае. По време на социализма е било опасно и забранено”, добави проф. Бенбасат. „За нас книгата е ценност именно като една културна ценност”, подчерта още той по повод преувеличаваната масмедийна роля на книгата.

„Книгата е памет, индивидуална, социална, културна, тя е паметта на човечеството и не бива да я подценяваме и да я идентифицираме само с масмедията или медията изобщо”, каза в заключение проф. Бенбасат.

2