Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет бе представена книгата на Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“

   
В Софийския университет бе представена книгата на Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“

В Конферентната зала на Софийския университет бе представена книгата на Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“. Изданието е посветено на важен момент от интелектуалната история на страната и на Софийския университет в периода 1956-1989 г.

Книгата се състои от два хронологично свързани тома, изграждащи своеобразна смислова опозиция. Първият е озаглавен „Властта в университета“, вторият - „Университетът във властта“. На базата на богат документален материал, на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви са представени едни от най-важните епизоди от интелектуалната история на страната по времето на социализма в периода 1956-1989 г.

В центъра на историческия разказ са известните философи и историци Николай Генчев, Исак Паси, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Желю Желев, Иван Славов, Илчо Димитров и др. Документалният разказ е съпроводен от теоретични сгъстявания, които засягат важните теми за отношението между власт и наука, съдбата на науката и на учените в тоталитарна среда, както и чисто човешката им съдба, формите на научна съпротива, Държавна сигурност в Университета, пораждането на научна общност, връзката на индивидуалния разказ със социалната история, проблема за научния авторитет и за властта на науката, за принудата и свободното действие в тоталитарната държава, дебата за тоталитаризма, за границите на реформаторското мислене, особеностите на българското дисидентство и много други.

8

Изданието е част от резултатите от петгодишен изследователски проект на Софийския университет, подкрепен от Европейския съвет за научни изследвания по Седма рамкова програма на Европейския съюз. Международният проект е с ръководител и водещ изследовател проф. Ивайло Знеполски.

Партньори по проекта са: Германия – проф. Томас Линденбергер (Институт за съвременна история, Потсдам); Полша – проф. Дариуш Стола (Институт за политически науки към Полската академия на науките, Варшава); Чехия - проф. Олдрич Тума (Институт по най-нова и съвременна история, Прага); Унгария - доц. Адам Такач (Централно-европейски университет, Будапеща).

Целта на проекта е да изследва динамиката на отношенията между комунистическите режими и обществата в пет от страните на Източна Европа – България, Чехия, Унгария, ГДР и Полша – от 1956 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г. Чрез детайлни архивни и документални изследвания екипът на проекта се опитва да разбере по-задълбочено периода на “десталинизация”, периодът след разхлабването на класическия Сталинизъм и по какъв начин три десетилетия по-късно неочакваните демократични промени стават възможни.

Екипът на проекта, съставен от петима водещи учени, добри специалисти по всяка една от петте страни, се опитва чрез методите на съвременните социални и исторически науки да реабилитира ролята на индивидуалните актьори – артистичните или публичните фигури, обособилите се професионални групи, икономическите субекти – в трансформацията на бившите комунистически общества. Ако до момента доминира един ограничен национален подход към въпроса, то хипотезата на проекта е, че сравнителният анализ ще разкрие повече общи черти отколкото различия между страните, които попадат и последствие излизат от съветската доминация.

2

При представянето на книгата ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че рядко е виждал толкова пълна зала при премиера и според него една от причините е, че проектът поставя в по-широк контекст няколко близки по съдба общества и сравнявайки ги, намира общите черти, които ни обясняват миналото и ни подсказват как да се държим в настоящето. Проф. Герджиков подчерта, че в този по-широк контекст книгата се превръща не просто в научен продукт, а в комбинация от научно изследване и нещо, което може да ни даде правилния поглед по съвсем злободневни въпроси. Ректорът изтъкна, че изследването представя интересна част от историята на Софийския университет и от историята на други университети и препоръча на всички да чуят представянето, да прочетат книгата, защото е любопитна и полезна.

Проф. Георги Каприев представи книгата и отбеляза, че текстът на Ивайло Знеполски е методологически съществен, исторически първопроходен и е навярно най-силно разобличаващата комунистическия режим книга, издадена досега у нас. Той акцентира, че авторът не релативира смисъла на събитие, а въвежда една нюансираща понятийна триада – инцидент-събитие-състояние-голямо събитие.

По думите му, Ивайло Знеполски се концентрира върху генезиса и хода на набор от инциденти. С избора на наблюдаван сектор той прави второто си силно попадение – насочвайки се към събития в сферата на хуманитарното знание, формирани през 60-те и продължавали до края на 80-те години, върху които няма никаква по-цялостна рефлексия. Проф. Каприев подчерта, че авторът осъществява такава рефлексия, анализирайки огромно количество документални фондове, като очертава една впечатляващо плътна картина на изследването и неговия контекст.

10

Изследването не се насочва към брутално репресирани лица, неговите герои са сред най-изявените философи и историци на епохата – Николай Генчев, Исак Паси, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Желю Желев, Иван Славов, Илчо Димитров и хората около тях. Те не са политически противници на режима. По произход и по партийна принадлежност се числят към тогава привилегирования слой, но си позволяват отклонения от модела на официално одобреното и препоръчано познание. Те успяват да завоюват една ограничена по обхват, но влиятелна неофициална публичност и присъщите й форми на комуникация, подчерта проф. Каприев. Той добави, че това е епоха, когато самостоятелно мислещият човек се превръща във враг, срещу когото трябва да се води не дискусия, а борба. Друга тежка вина на героите на книгата е обединяването в интелектуални групи, на която се гледа като покушение срещу демократическия централизъм.

Изследването се разгръща по модела на спиралата и очертава три кръга – 60-те години, първата половина на 70-те, втората половина на 80-те години. Чисто количествено вниманието на автора е насочено към 60-те години, защото именно тогава се формира матрицата и се полагат правилата, каза проф. Каприев.

По думите му, затварянето в границите на страната и социалистическият лагер се оказва пагубно. В тези граници, характеризиращи се с липса на свободно изразяване и на възможност за коректна научна дискусия, няма място за истинска академична рецепция. До края на периода се съхранява нищетата на идеологията, но и нищетата и безизходицата на социалните науки, разкъсвани между изискването за научна обективност и политическа целесъобразност, както я разбира режимът, подчерта проф. Каприев.

„Изобилната документираност на инцидентите в изследването на Ивайло Знеполски позволяват да бъде изведена на преден план антропологичната чудовищност на „комунистическата нормалност”, с нейния необходим краен ефект – скършването на човека – едно минало, което трябва да се помни и премисля, за да не се повтаря”, отбеляза проф. Каприев.

7

Проф. Ивайло Знеполски изтъкна, че за него темата е била много важна и е обмислял още от 1989 г. да направи нещо за българските интелектуалци. Той подчерта, че българските разсъждения за интелектуалците и техните поведения се свързват основно с поезията. В началото авторът също е тръгнал по линията на литературната критика и филмовото изкуство, но след работата с архивите забелязал, че наченките на оспорване на основите на режима и легитимацията на това минава през стремежа тези книги да се превърнат в реалност и да се пренапишат. „Тези книги казват, че историята се е развивала през конкретни етапи, които водят до върховния период”, отбеляза Знеполски.

Според него, когато се подронят основите и определени хора не искат да функционират в режима на историческия материализъм, когато вече не употребяват речника, когато отиват към специализирани изследвания, когато настояват, че науката е автономна, това настояване се превръща в метафора на някаква индивидуална и обществена автономност.

„Ако трябва да търсим и да говорим за основи на друго мислене и ерозиране на режима от гледна точка на неговите фундаменти, трябва да го търсим в хуманитарните науки – история, философия, социология, дотолкова, доколкото са могли да се развиват”, подчерта авторът.

Той отбеляза, че познава героите на разказа и изпитва симпатии към тях, но се е опитал да отстрани емоциите и предубежденията, а да ги види по текстовете такива, каквито са. Знеполски отбеляза, че си дава сметка, че тези, които четат книгата, се интересуват преди всичко от биографичния елемент, но това не е книга с биографична насоченост. „Всеки може да я чете така, както желае и я разбира”, подчерта авторът. Той заяви, че е привърженик на тезата на Умберто Еко, който смята, че никога един автор не може да моделира идеалния читател, който да го чете по възможно най-адекватния начин.

Проф. Знеполски припомни, че е имал 4-5 представяния на книгата и всички те са били с различни интерпретации, но той уважава всяка една от тях и не ги оспорва. „Процесът на интерпретация е една трихотомия. Това е не само отношението между автор и читател, това е и текстът”, продължи авторът с тезата на Умберто Еко.

1

Проф. Знеполски подчерта, че писал книгата пет години, без да публикува и един ред от нея. „Неприятно е, защото работиш, но не произвеждаш нищо за публиката”, каза той и добави, че много му е олекнало след публикуването на книгата. Авторът отбеляза още, че с изворите се борави трудно и не винаги се попада на достоверни такива.

Проф. Знеполски благодари на колегите, които са прочели толкова много страници, на Университета, на ректорите чл.-кор. проф. дин Иван Илчев и проф. дфн Анастас Герджиков, на катедра „Културология”, на архивите, на приятели и колеги.

Книгата е публикувана в съвместната поредица на Издателство „Сиела“ и Института за изследване на близкото минало „Минало несвършено“, в която са публикувани вече 26 тома.