Начало / Новини / Новини и събития / Университетските ботанически градини отбелязаха 125-годишнината от своето създаване

   
Университетските ботанически градини отбелязаха 125-годишнината от своето създаване

В Университетската ботаническа градина в София се проведе честване по повод 125-годишнината от създаването й. Празникът бе уважен от заместник-ректорът на Алма матер доц. Георги Вълчев, представители на академичното ръководство на Софийския университет, преподаватели, учени от БАН, ботаници и гости.

Празникът започна с тържествен водосвет, а директорът на Университетските ботанически градини д-р Красимир Косев приветства гостите. Той заяви, че от векове – след като е изгонен от Рая, човекът се опитва да се върне в него, създавайки подобие на Рая – отражение на природата посредством строителство и изграждане на градини: „Но при нас нещата са още по-сложни и по-близко до Бога, защото са намесени наука, образование и консервация на растително биоразнообразие“.

Д-р Косев отбеляза, че Ботаническата градина по българското и международното законодателство е институция, която отглежда документирани живи растителни колекции за нуждите на науката и образованието и опазване на растителното биоразнообразие.

11

В приветствието си той припомни, че за изминалите години Университетските ботанически градини са станали член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI), Европейския консорциум на Ботаническите градини, Образователната мрежа за екологично образование в ботаническите градини (EBGEN) и участват със своите колекции в обмена на семена Index Seminum с ботанически градини от цял свят.

9

Д-р Косев се спря и на многобройните образователни и научни проекти с градини от цял свят проекти, в които екипът на Университетските градини е участвал и по които предстои да работи. Един от тях е „Ботаниците изследват в училища и ботанически градини“. Проектът е финансиран от Европейския съюз и е предназначен да помага на децата се запознаят с работата на учените и да изучават естеството на ботаниката чрез поредица от теми и изследователски дейности. Като продължение към проекта е изграден кът „Бабината градинка“, представляващ малка къща със зеленчукова градина, билки и цветна леха. Децата могат да наблюдават как изглеждат и къде растат познатите им подправки, билкови чайове, зеленчуци.

10

Д-р Красимир Косев изрази и задоволството си, че след отварянето на вратите на градините за широката публика, те отдавна са излезли от затворената академична общност.

1

По повод празника на Университетските ботанически градини заместник-ректорът на Софийския университет доц. Георги Вълчев поздрави присъстващите от свое име и от името на академичната общност на Софийския университет. Той прочете поздравителен адрес от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков, в който се казва, че опазването на нашата природа е тема, за която мнозина говорят, но малцина са тези, които десетилетия наред успяват на практика да защитят. Обръщайки се към колегите си от Университетските ботанически градини, проф. Герджиков заявява, че на тях се дължи факта, много от растителните видове са запазени и защитени в днешния ден. В приветствието си ректорът изразява и задоволството си, че от много години Университетските ботанически градини са активна част от научния, културен и обществен живот на страната.

YAS_0793

Градините ни в София, Варна и Балчик преди всичко са активна част от научната и образователна дейност на Софийския университет, но също така са предпочитано място за посещение на български и чуждестранни граждани, които имат възможност да се докоснат до красотата и разнообразието на природата“, се казва още в поздравителния адрес. В него проф. Анастас Герджиков изразява и признателността си за многобройните инициативи на Университетските ботанически градини, с които много млади хора се привличат към ботаническата наука.

4

В края на поздравителния адрес ректорът на Софийския университет заявява, че задачата на Университетските ботанически градини е изключително важна и ценна и че вече 125 години те изследват, опазват и популяризират флората на България. „Дълбоко уважаваме вашата дейност и оценяваме изключително високо вашата дейност. Приемете най-сърдечните ни поздравления за безкрайния ентусиазъм, с който работите и за неспирния стремеж да развивате науката и образованието в България“ се казва още в адреса.

12

Доц. Вълчев отбеляза още, че 125 години са един достолепен повод за честване и призова да ги приемем като едно начало и изрази своята увереност, че пътят към знанието ще продължава, а след нас отново ще идват следовници, които ще продължат това дело.

3

Празникът продължи с поднасяне на венци на плочата на първия български професор по ботаника и създател на Университетската ботаническа градина в София Стефан Георгиев. Големият учен бе почетен от академичното ръководство на Софийския университет, от Института по биоразнообразие и екологични изследвания към Българската академия на науките, от Българското ботаническо дружество. Венец поднесе и ръководството на Университетските ботанически градини.

5

Университетската ботаническа градина в София е създадена през 1892 г. На откриването на градината е засаден дъб (Quercus robur L.), в чиито корени цар Фердинанд I поставя златна пара. Днес дъбът със своите могъщи ствол и корона, дарява прохладна сянка, напомняйки за просторните дъбрави, покривали някога Софийското поле.

2

Мисията на Университетските ботанически градини е да изучават и опазват растителното биоразнообразие, разпространяват познанието за растенията и тяхното значение за човечеството. Дейностите, които осъществяват са – поддържане на разнообразни колекции с растителни видове от цял свят; запознаване с различни растителни местообитания – тропични, субтропични, пустинни, водни, планински и други; опазване ex situ редки и застрашени видове; предоставяне на ресурс за научни изследвания в областта на ботаниката, растениевъдството и растителната защита, ентомологията, екологията и други; осигуряване на интересна среда за провеждане на лекционни курсове и беседи, учебни практики, упражнения за студенти както и предлагане на възможност за организиране на изложби и други.

6

В Университетската ботаническа градина – гр. София посетителите могат да разгледат оранжерии, разкриващи красотата и уникалното видово многообразие на тропиците, а също и колекции от палми, кактуси и сукуленти.; гръцка градина с характерни субтропически растения – цитруси, маслини, дафинов лист; розариум, в който се отглеждат над 40 сорта розови храсти; алпинеуми, представящи условията на скалистите планински местообитания; водни площи с типични влаголюбиви растения; пеперуден павилион, в който могат да се насладят на ярките багри на свободно летящи тропически пеперуди (Пеперудите в павилиона се представят сезонно) и информационен център с ботанически пазар.

7

В Университетската ботаническа градина в София може да бъде посетен Пеперудения павилион, в който е се отглеждат свободно летящи тропически видове.

8