Начало / Новини / Новини и събития / Среща с португалския писател Афонсо Круш в рамките на Дните на лузофонията във Факултета по класически и нови филологии

   
Среща с португалския писател Афонсо Круш в рамките на Дните на лузофонията във Факултета по класически и нови филологии

Като част от програмата на Дните на лузофонията, които се провеждат за поредна година във Факултета по класически и нови филологии, студенти, преподаватели и докторанти от специалност ,,Португалска филология“ при Катедрата по испанистика и португалистика се срещнаха с португалския писател Афонсо Круш, който бе в София, за да вземе участие в литературните събития на Пролетния панаир на книгата. Срещата бе организирана от Научноизследователската катедра „Жозе Сарамаго“ при Факултета по класически и нови филологии с любезното съдействие на Португалския културен център „Камойш“ – София.

Събитието беше открито от проф. Яна Андреева, отговорник на специалност ,,Португалска филология“ и координатор на Научноизследователската катедра „Жозе Сарамаго“. Тя представи творчеството на Афонсо Круш, като се спря по-подробно на новоиздадения у нас роман „Книгите, които погълнаха баща ми“ и на дългоочакваната премиера в Португалия на най-новото му произведение „Порокът на книгите“. Със своите над 30 произведения, сред които има романи, сборници с разкази, есеистични книги и стихосбирки, Афонсо Круш е един от най-четените и продуктивни португалски писатели днес. Свързан професионално с художествената илюстрация и с киното, а също и с музиката, той се нарежда по убедителен начин сред най-открояващите се днес португалски писатели, които оформят оригиналния облик на новата португалска литература. Дълъг е списъкът на литературните награди, които книгите му печелят през годините, както в страната му, така и по света. Сред най-авторитетните отличия е и Наградата за литература на Европейския съюз, която му се присъжда за романа „Куклата на Кокошка“ през 2012 г. За радост на българския читател, едни от най-успешните заглавия на Афонсо Круш са преведени и у нас: „Куклата на Кокошка“, „Опак свят“, „Книгите, които погълнаха баща ми“.

afonso-cruz_copyright_paulo-sousa-coelho

Снимка: Paolo Sousa Coelho

Афонсо Круш представи последния преведен на български език роман „Книгите, които погълнаха баща ми“, интригуваща книга за тези, които четат и пишат, а също и наскоро издадената в Португалия „Порокът на книгите“, в която се смесват любопитни писателски истории, автобиографични фрагменти, спомени, разсъждения, диалози с читатели. Писателят отговори на множество въпроси, свързани с творческия му процес, със страстта му към книгите и оформилите светогледа му четива. За най-новото си произведение “Порокът на книгите“ Афонсо Круш обобщи, че е посветено на значението на четенето и промените, които то може да внесе в отделната личност и обществото като цяло. Той посочи, че книгите са променили и неговия живот още от ранно детство и разказа няколко истории, доказващи въздействието на четенето върху съдбите на реални личности, с които се е запознал по времето, когато е събирал материали за произведението си. За своя читателски път писателят сподели, че е започнал съвсем случайно, когато е бил дете, и оттогава досега книгите са много важна част от живота му: „Когато започнах да чета, веднага се влюбих в книгите и оттогава съм страстен читател“. Той разказа за голямото въздействие на приключенските истории, които са събудили желанието му да пътува и да опознава света, и допълни, че когато отваряме една книга, отваряме път към бъдещето.

Засегнат бе и въпросът за това, че книгите му се оттласкват от португалското, за да се насочат към наднационалното и космополитното, а оттам и въпросът за присъствието на националната идентичност като тема, за нейното разколебано място в съвременния свят на все по-засилващи се процеси на интернационализация и глобализация на културата, включително и на литературата. Според Афонсо Круш културите и идентичностите се раждат от смесването на множество фактори – и колективни, и лични, и в днешно време разполагаме с голяма свобода, за да можем да изберем своята идентичност, можем сами да си я създадем. Що се отнася до усещането за уникална идентичност, Круш сподели своята привързаност към родния си край, към белязалите детството и юношеството му образи, а също и интереса си към един от езиците, които оформят уникалната културна идентичност на част от португалците, език с древни корени още от дванайсети век, запазил се днес по поречието на река Доуро и познат като „мирандеш“. В края на разговора участниците изразиха надеждата за нова среща с Афонсо Круш при премиерата на следващата му книга на български език.