Начало / Новини / Новини и събития / С академично тържество Софийският университет отбеляза патронния си празник

   
С академично тържество Софийският университет отбеляза патронния си празник

Празничният ден започна в Богословския факултет на Алма матер, където в присъствието на патриарх Неофит бе отслужена архиерейска света литургия, оглавена от Старозагорския митрополит Киприан.

Ректорът и Академичният съвет на Софийския университет поднесоха венец на паметника на св. Климент Охридски.

На тържеството в Аулата присъстваха вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов, председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, зам-председателят на БАН чл.-кор. Костадин Ганев, представители на Академичния съвет, преподаватели, студенти и гости.

1-2
5

Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков поздрави присъстващите в залата и започна словото си с няколко въпроса - какъв е Софийският университет след 130 години развитие и какво означава фактът, че е най-старият и най-голям университет на България, предлагащ най-високо качество на образованието и даващ най-високи научни резултати? Ректорът отбеляза, че годината е юбилейна не само за първото българско висше училище. Заедно с Университета и българското висше образование празнува своята 130-годишнина.

„Софийският университет е разположен в 18 учебни сгради и обхваща 16 факултета, 3 департамента, множество центрове и обслужващи звена. Но той е най-голям не заради това. Най-голям е, защото Университетът предлага обучение в 120 бакалавърски специалности, над четиристотин магистърски и близо двеста докторски програми. В него получават образованието си 21 000 студенти във всички образователни степени, 1200 от които – чуждестранни студенти. Към тях се прибавят и най-големият брой изходящи и входящи студенти по програма „Еразъм+“. Университетът постига това благодарение на своите 1700 преподаватели и изследователи, на които цялото общество е задължено за всеотдайната им дейност“, отбеляза ректорът.

8

Фактът, че Софийският университет предлага най-високо качество на образованието и постига най-високи научни резултати, се доказва и от Националната рейтингова система, според която той е на първо място в половината от всички професионални направления и във всички приоритетни направления без техническите науки. Ректорът добави, че Университетът дава над една трета от научните резултати на всички 52 български висши училища, от 15-те най-цитирани български учени седем са от Софийския университет. Той е и единственият български университет в първите хиляда в световните класации – в основните класации сме между 700 и 800 място, а в професионално направление „Филология“ е между първите 200 – 300.

„И накрая наред с „най-стар“, „най-голям“, „предлагащ най-високо качество на образованието и даващ най-високи научни резултати“ нарекох Алма матер и „университет“. „Университет“ според столетната традиция (през това столетие първият европейски университет ще навърши 1000 години) означава „universitas magistrorum et scholarium, общност на преподаватели и изследователи. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование университет е висше училище, което обучава по широк кръг специалности в поне три от четирите основни области на науката. Софийският университет отговаря в пълна степен и повече от всеки друг и на средновековната, и на съвременната дефиниция“, изтъкна проф. Герджиков.

18

Той подчерта, че казаното дотук дава обяснение, защо Софийският университет е Университетът с главна буква и защо, когато кажем „Университетът“, всеки българин знае за кой университет говорим. Ние се гордеем с това, посочи проф. Анастас Герджиков.

В словото си той обърна внимание на всички над хиляда образователни, научни и културни прояви, които Софийският университет организира ежегодно. Тази година се прибавят още десетки събития – общоуниверситетски и факултетни, посветени на юбилея. По думите му, активно се включват Културният център, галерия „Алма матер“, Университетският театър, Университетската библиотека, нашите музеи и университетските медии, а много от събитията са организирани от Студентския съвет.

Ректорът посочи, че кулминацията на честванията ще бъде на 8 декември – дата, която преди да стане студентски празник, е била ден на нашия патрон Св. Климент Охридски. Това е също рождената дата на Софийския университет – на 8 декември 1888 г., когато Народното събрание приема закон за преобразуването на Висшия педагогически курс към Първа мъжка гимназия във висше училище.

„Но честването на 130-годишнината на Софийския университет не може да бъде еднократен юбилеен акт. То е част от цялостната дейност за възвръщане на водещата роля на Софийския университет в обществения и културния живот на страната. Наред със събитията, които изброих, през цялата година юбилеят беше съпътстван от медийни прояви – пресконференции, интервюта, отразяване на нашите инициативи“, отбеляза проф. Герджиков.

Той посочи, че много медии са подкрепили идеята да използваме юбилея, за да обърнем внимание на обществото, че духовността е важна и нейното пренебрегване за сметка на материалното води до тежки последствия за развитието на индивида, на междучовешките отношения и оттам на цялото общество. Бездуховният човек, колкото и да е осигурен материално, не е щастлив човек, отбеляза проф. Герджиков.

9

Той обърна внимание и на негативните публикации във връзка с клипа на университетската телевизия „Алма матер“ за студентски кастинг, предизвикал основателната критика от страна на обществеността и медиите, защото естетиката и посланието му не съответстваха на академичния стил, който обществото очаква от Софийския университет. „Ние приемаме тази справедлива критика и се извиняваме за допуснатата грешка. Но между медиите имаше и такива, които не съобразиха, че в този 30 секунден клип, който не е излъчван в ефир, а е предназначен за фейсбук, критикуват естетика и послания, които те самите предлагат на зрителя ежедневно“, отбеляза проф. Герджиков.

Той посочи, че тези завишени изисквания към Софийския университет означават, че обществото си дава сметка, че Университетът е над пошлостта, стремежа към самоцелна слава и несериозното третиране на важните теми и именно затова очакванията към Университета са по-високи.

„За да отговорим на тези очаквания, основното послание през цялата година беше, че Университетът се стреми да се отвори към обществото като една от най-важните образователни, научни и културни институции на България. Целта на това отваряне е не просто да запознаем обществеността с нашата работа, а да се опитаме да променим обществения климат, в който губим ценностите си“, каза ректорът на Алма матер. Той допълни, че това е смисълът на една годишнина – да покажем, че в живота ни има и други важни неща – духовност, просвета, култура и естетическа наслада.

12

По думите му, Софийският университет ще продължи да изпълняваме тази висока обществена мисия и през идните десетилетия. Софийският университет е основен инициатор и подкрепя реформите във висшето образование за повишаване на качеството. В момента изпълнява над 300 научни проекта. Постоянно обновява учебните планове и програми, влизаме в партньорски отношения с бизнеса, с други университети и научни организации, подчерта ректорът и допълни, че само международните договори са няколкостотин.

„Но най-важното е, че не затваряме знанието между стените на Университета. Като нашия патрон Св. Климент Охридски ние трябва да разпръснем духовността навсякъде и да достигнем от студентските аудитории и изследователските лаборатории до цялото общество – не само да образоваме, а и да възпитаваме в духовност, културни традиции, морални ценности и човечност“, каза проф. Анастас Герджиков.

Той пожела на колегите си – преподаватели, изследователи, студенти и докторанти, винаги да се стремят към това, да не забравят високата мисия на Софийския университет, да са горди с постиженията му и щастливи от това, че са намерили призванието си. Ректорът посочи, че заниманието с наука, а оттам и с образование е призвание. То не е просто работа, а вътрешна необходимост да откриваш истината и да намираш връзките между явленията. Това носи удовлетворение, каквото никоя друга дейност не носи.

„Нека предадем любовта към истината, духовността, красивото и доброто на цялото общество! Честит празник!“, каза в края на словото си ректорът на Алма матер.

Цялото слово на проф. Герджиков можете да видите тук .

Академичната общност бе поздравена и от вицепрепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова. В приветственото си слово тя заяви: „Софийският университет се превърна в център на съпротивата срещу отказа от духовност, култура и просветителство“.

Вицепрезидентът отбеляза още, че във века на информационните технологии и изкуствения интелект още повече нараства необходимостта не просто от човека, а от онзи, който се превръща от homo sapiens в homo spiritus. „Това е емблемата на Софийския университет. Това ни завеща и св. Климент Охридски с цялото си просветителско дело“, посочи Илияна Йотова.

112

„Какво обединява големите личности братята Евлоги и Христо Георгиеви, великите умове, останали завинаги в „Златната книга“ на Софийския университет, стотиците хиляди млади хора, преминали през аудиториите, за да се създаде тази гигантска духовна общност на всички, докоснали се до университета? В нейното ядро са добродетелите, ценностите, мъдростта, стремежът към просветление, които ни завещаха славянските първоучители и техните ученици“, изтъкна още вицепрезидентът.

Към преподавателите Илияна Йотова се обърна с думи на благодарност за успешната им мисия не само да дават знания, но и да учат студентите да мислят, да поискат да разберат човека срещу тях и да погледнат през неговите очи, да отсяват доброто от злото. „Най-важният урок, който за първи път научих именно в тези аудитории, е, че свободният човек е търсещият и даващият, а знанието ражда свобода“, изтъкна вицепрезидентът.

14

На студентите Илияна Йотова пожела да мечтаят смело и свободно. Вицепрезидентът се обърна към тях с думите: „Вашият първи успех е приемането ви в Софийския университет, в привилегията да слушате лекциите на безспорни авторитети, във възможността да изказвате на висок глас своето мнение, да разкривате своите идеи“.

По случай 130-годишнината от създаването на най-старото висше училище в България от името на държавния глава Румен Радев Илияна Йотова връчи на ректора проф. Анастас Герджиков Почетния знак на президента. „Днес Софийският университет е сериозен научен център, признат в цял свят“, отбеляза вицепрезидентът.

20

Приемайки наградата, проф. Герджиков благодари и заяви, че приема тази награда като награда за усилията на всички – не само сегашните преподаватели и изследователи, но всички, които през последните 130 години водеха България по пътя на духовността.

Ректорът благодари и на всички, които уважиха празника на Университета и присъстваха в Аулата, както и за множеството получени поздравителни адреси – от Народното събрание, от министерства, парламентарни групи, политически сили, културни институции, висши училища, директори на научни институти.

Проф. дфн Татяна Славова от Катедрата по Кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии прочете академично слово на тема „В началото бе Словото“. В него тя разгледа въпроса защо България в своята национална история успява да запази езика и идентичността си при три царства, когато всъщност на два пъти изчезва от картата на Европа и то за столетия наред? Според проф. Славова това е така, защото България никога не загива като средище на Духа, тя остава вечна, както е вечно нейното писмено слово.

21

„А за да го имаме и пребъдваме, най-напред заслугата е на светите братя Кирил и Методий, сътворили една свещена азбука – глаголицата – гениално филологическо постижение, чрез което българите поемат пътя към Вярата и Просвещението. Исторически момент, който определя бъднините на славяните и ги превръща от езичници в равностойни строители на духовния живот на християнска Европа“, посочи проф. Славова. Тя отбеляза, че с глаголически букви са писани богослужебни и небогослужебни библейски книги, проповеди и служби, съчинения на отците на Църквата и жития, но също и молитви, битови надписи, оловни пластини срещу болести.

В академичното си слово тя проследи разпространението на глаголицата и последвалото въвеждане на кирилицата което определи като дързък политически ход и прозорливо държавническо решение, чрез което владетелят е искал да приобщи българската държава към византийския цивилизационен модел и да я интегрира в християнска Европа и нейната духовна култура.

По думите на проф. Славова, старобългарските книги и надписи с глаголическо и кирилско писмо поставят началото на книжовния старобългарски език – най-древния писмен език на славяните, превърнал се в трети класически език на средновековна Европа наред с гръцкия и латинския. На старобългарски е създадена една от най-значимите литератури през Средновековието.

22

В изказването си тя изтъкна ролята и значението на княз Борис, цар Симеон и цар Петър, насърчавали ревностно книжовното дело, защото за тях то е било държавен въпрос за постигане на църковна и културна самостоятелност.

Тя разгледа периода на Второто българско царство, ролята на книжовниците около патриарх Евтимий и прозорливото и ревностно съдействие на царете Иван Асен II и Иван Александър за изграждането на духовния мост между Първото и Второто българско царство.

„Отново България е средище на Словото, отново пред прага на нашественици, както в края на бляскавия десети век. Но след падането на Българското царство под османско владичество Евтимиевият правопис, чиято основа е светогорска, бързо се разпространява сред другите славяни, най-напред в Сърбия, а после във Влашко, Молдова и Русия“, отбеляза проф. Славова.

Тя подчерта, че докато на историческата сцена се сменят епохи на възход и упадък, през всичките времена езикът, книгите, които не престават да се преписват, съхраняват българската идентичност и благодарение на духовността България не е могла да бъде заличена.

Проф. Славова изтъкна, че само десет години след Освобождението се създава новото огнище за Просвещение – Софийският университет и отправи дълбока признателност към братята Евлоги и Христо Георгиеви, които щедро материализират идеята за средище на науката и културата в Нова България. Преди 130 години Висшият педагогически курс се преобразува в първото и единствено Висше училище в Княжеството, а основатели и първи преподаватели са седем големи фигури в българската наука. Те са завършили филологически, исторически, богословски, педагогически и юридически науки в престижни университети на Европа и Русия, и успяват наново да възродят духовността и поставят началото на научното знание.

23

„А който трупа знание, трупа и грижа, ако перифразираме Еклесиаст. Днес грижата е наша. Още повече, когато имаме великата чест Алма Матер да носи името на св. Климент. “Неговите ученици били най-добри от всички по живот и по учение ”, казва житиеписецът му Теофилакт. Дали ще успеем като него да направим грижата за Словото и Духа “своя храна и удоволствие” и да съборим “стената на незнанието”? – пак по думите на житиеписеца“, отбеляза проф. Славова и изрази увереността си, че макар днес компютрите да са заменили пачите пера и модерни думи са акаунт, линк, файл, нет, копвам, пействам, Изкуството на Словото няма да изостави хората.

Цялото слово на проф. Славова можете да видите тук.

По време на тържественото честване на патронния празник на Софийския университет ректорът връчи дипломите на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2017 г. до 25 ноември 2018 г.

По време на тържеството в Аулата бяха обявени носителите на Голямата награда на Софийския университет за научна и изследователска дейност.

Носител на Голямата награда на Софийския университет за научна и изследователска дейност в областта на природоматематическите науки е чл.-кор. проф. дмн Стефан Иванов.

24

Проф. Стефан Иванов е роден на 1 юни 1957 г. в с. Енина. През 1982 г. получава магистърска степен по математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Владее английски и руски език. Защитава докторска степен през 1987 г. с темата „Линейни свързаности върху гладко многообразие с допълнителни структури“ с научен ръководител ст.н.с. д-р Георги Ганчев. През 2006 г. става доктор на математическите науки в Алма матер с изследването си „Свързаности с антисиметрична торзия и специална холономия“.

От 1988 г. е асистент в Софийския университет, през 2000 г. става доцент, от 2008 г. е професор. От 2013 г. е професор и в Института по математика и информатика при БАН, а от 2014 г. е и член-кореспондент на Българската академия на науките.

Има 77 публикации, сумарен импакт фактор: IF = 78.397. Цитиран е 1544 пъти, h-index = 21, g-index = (брой статии)2 ≤ (брой на цитиранията им) = 36.

Научните интереси на проф. Стефан Иванов са в областта на римановата и комплексна диференциална геометрия, Ермитовите повърхнини и холоморфни векторни разслоения, почти Келерови 4-мерни многообразия, твисторни пространства, почти Ермитова геометрия, геометрия на почти контактни метрични многообразия и други.

Научен ръководител е на двама пост-докторанти, 7 докторанти и 16 дипломанти.

Участвал е в редица научни и организационни комитети на международни конференции и семинари. Изнасял е лекции в редица университети в Германия, Италия, Великобритания, Испания, САЩ и други.

Носител на Голямата награда на Софийския университет за научна и изследователска дейност в областта на социалните и хуманитарните науки е проф. дфн Цочо Бояджиев.

25

Проф. дфн Цочо Бояджиев е роден на 25 септември 1951 г. в Троян. От 1972 до 1976 г. е студент във Философския факултет на Софийския университет, специалност „Философия“ със специализации по психология и българска филология. В периода 1977-1980 г. е докторант към Катедра „История на философията“. През 1980 г. защитава дисертация върху модерното немскоезично платонознание. От 1978 г. е асистент, а от 1987 г. – доцент по антична и средновековна философия във Философския факултет на Алма матер. През 1990 г. защитава втори докторат върху понятието за природа в средновековната философия. От 1992 г. е професор по история на философията.

Чел е лекционни курсове по обща история на философията, философия на Средновековието и Ренесанса, антична философия, културна антропология на европейското средновековие и редица специализирани курсове. Освен в Софийския университет в преподавал още в университети в Пловдив, Велико Търново, Благоевград и други.

В периода 1991-1999 г. е ръководител на Катедрата по История на философията във Философския факултет на Софийския университет, а от 2000 г. е директор на Института за средновековна философия и култура в София. Участвал е в многобройни конференции в България и чужбина.

Проф. Бояджиев е един от най-изтъкнатите български философи в историята и един от най-значимите фигури в съвременната хуманитарна култура на България. Основен исторически принос е създаването на Българската школа по философска медиевистика. Формирана през 1982-1984 г. тя е една от малкото дълготрайни школи в българската хуманитарна наука, радваща се на респектиращ международен авторитет. Определящ за школата е развитият от проф. Бояджиев културологичен подход към историята на философията. С школата, която създава и със съдействието на талантливите си последователи, проф. Бояджиев издига изследванията върху средновековната философия и култура на високо европейско равнище само в рамките на две десетилетия, след като преди това у нас практически е липсвала такава дисциплина.

Проф. Бояджиев е изключително продуктивен учен – автор е на 13 монографии и десетки студии и статии на български, немски, английски и френски език. Проф. Бояджиев има уникална преводаческа дейност от старогръцки, латински, немски и английски език на емблематични автори като Платон, Аристотел, Тома от Аквино, братя Грим и други, за които е удостоен с награда от Съюза на преводачите в България.

Проф. Бояджиев е единственият в световен мащаб, който самостоятелно, а не в екип с други, превежда фундаменталното за християнската философия и култура произведение „Сума на теологията“ на Тома от Аквино. За този превод е удостоен с наградата „Хр. Г. Данов“ за хуманитаристика през 2004 г.

Проф. Цочо Бояджиев се откроява не само като изследовател и преводач, но и с организационната си дейност. Основател е на дисциплината „Философия на Средновековието и Ренесанса“, на магистърската програма „Средновековна философия и култура“ и др.

Има солидно международно присъствие - специализирал е в Тюбинген, Кьолн и Берлин като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“. Член е на няколко европейски академични институции: Международното Платоново общество, Европейската академия на науките и изкуствата във Виена, Берлинско научно общество и други. Съиздател на поредиците Bibliotheca Christiana, “Семинар333” и др. Носител е на престижни национални отличия, а през 2011 г. е удостоен с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента на Софийския университет.

Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2018 г. получи гл. ас. д-р Мира Бивас. Заместник- кметът на София доц. Тодор Чобанов й връчи плакета и грамотата.

26

Д-р Мира Бивас е главен асистент в катедра „Математически анализ“ на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и в Института по математика и информатика на БАН. Има завършена магистърска степен по приложна математика (оптимизация) във Факултета по математика и информатика. През 2017 г. отново там защитава докторантура по математика (математически анализ) на тема „Диференциални включвания с неизпъкнала дясна част“ с научен ръководител проф. Надежда Рибарска.

Води лекции по Негладък анализ във Факултета по математика и информатика, а от 2001 г. отново там води упражнения по ДИС1, ДИС2, математически анализ и функционален анализ.

Интересът на д-р Бивас към математиката датира от гимназиалните ѝ години и към днешна дата научните ѝ интереси са в областта на оптимизацията - негладък анализ, диференциални включвания и оптимално управление. Участвала е в редица научни конференции и семинари в България, Австрия и САЩ. Владее английски, немски и руски език.

Лауреат е на програмата на Л‘Ореал и ЮНЕСКО „За жените в науката“ за 2018 г. Проектът, с който д-р Бивас спечели стипендията е на тема "Тангенциална трансверсалност във вариационния анализ".

Проф. Ренета Божанкова обяви имената на студентите, носители на награди по повод патронния празник, а ректорът им връчи грамотите.

Традиционно на патронния празник бе връчена Годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент от Карлово. Тази година стипендията спечели Гина Делчева, студентка в трети курс в специалност „Специална педагогика“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата със среден успех от обучението отличен 5.97.

По време на тържеството в Аулата на Алма матер бяха обявени носителите на годишните награди на Алма матер за учебната 2018/2019 г. Наградите отличават постиженията на студенти в научната, образователната и културната дейност и за високи спортни постижения.

Деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация доц. Теодора Петрова връчи Годишната стипендия на името на Надежда Дженева на Цветина Иванова, четвърти курс, специалност "Журналистика", профил "Радио".

27

За поредна година бе дадена и Годишна стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков. Явор Цаков поздрави присъстващите за празника и юбилея на Университета и отбеляза, че студентите по радио и телевизионна журналистика, между които е и той, започнали тук, в аудиториите на Университета преди 50 години, отбелязват юбилея от създаването на тогавашната специалност по радио и телевизионна журналистика. „Тази специалност се свързва с името на проф. Михаил Минков, но и с името на д-р Младен Младенов – един изключителен експерт, специалист и голям телевизионен режисьор“, каза г-н Цаков и изрази надеждата си две от учебните аудитории за радио и телевизия във Факултета да носят имената на тези двама изключителни специалисти, поставили основата на радио- и телевизионната наука в България преди 50 години.

28

Г-н Явор Цаков връчи наградата на Теодор Пенев, четвърти курс, специалност "Журналистика", профил "Радио".

Георги Младенов, главен продуцент на Продуцентски център „Новини“ на БНТ, отличи Татяна Йорданова от четвърти курс на специалност "Журналистика", профил "Телевизия" с Годишната стипендия съвместно с Българската национална телевизия на името на д-р Младен Младенов за студент от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация.

29

Познаваме много добре Татяна, от лятото на тази година, може да се каже, че тя е част от екипа на „По света и у нас“, каза Георги Младенов и пожела на стипендиантката да бъде така любопитна и активна, смела, напориста и да продължава да се учи, защото. стипендията на името на д-р Младен Младенов задължава много.

Доц. Огнян Ковачев обяви победителя в Националния студентски конкурс „Петър Увалиев“ за проучване на творчеството и дейността на Петър Увалиев, организиран от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Фондация „Увалиеви”.

Доц. Огнян Ковачев заяви, че за него е изключителна чест да обяви първия носител на наградата. Доц. Ковачев изрази благодарността на Фондацията и на нейния председател г-жа Соня Рув-Увалиева към ректора проф. Герджиков за неговото съдействие за реализирането на каузата.

30-uv

Ректорът проф. Анастас Герджков връчи грамотата на Теодор Борисов, докторант в направление „История на България“ от Историческия факултет за разработката „Левски, Гунди и аз – футболните страсти на Петър Увалиев“.

Тържеството завърши с кратка музикална програма на Университетския състав за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

30

Празникът на Софийския университет беше отбелязан с тържествен водосвет и молитва за здраве и благоденствие и в Екопарк Варна. Служители и гости на Университетска ботаническа градина Екопарк Варна се отправиха с литийно шествие, предвождано от кръста, иконите и хоругвите на православни светци, към параклиса „Св. Климент Охридски“. Църковен хор предаде тържественост на шествието. Празничното богослужение продължи с водосвет и молебен за здраве и благоденствие. Раздаден бе рибен курбан.

 

 

v-2
v-3