На тържествена церемония в Аулата проф. Марк Гелер бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението по удостояването с почетното звание на най-старото българско висше училище е на Факултета по славянски филологии и на Историческия факултет.
Церемонията бе открита от декана на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев, който представи проф. Гелер, неговата академична кариера и научни интереси.
Проф. Марк Гелер е един от признатите водещи специалисти в областта на асирологията и древната хебраистика, чиито приноси в сферите на древното езикознание, древната медицина и древната магия и заклинания имат ролята на еталон в съвременните изследвания.
Проф. Гелер е роден през 1949 г. в гр. Корпус Кристи, Тексас, в еврейско семейство на преселници от Европа. През 1970 г. Марк Гелер получава бакалавърска степен по класически езици в Принстън, а две години по-късно завършва магистратура по семитски езици, която прераства в докторат, защитен през 1974 г. в университета Брандейс, Масачузетс.
Цялата професионална кариера на Марк Гелер обаче е свързана с Европа, където той попада веднага след получаването на докторската си степен – първоначално със стипендия, а после и като редовен преподавател в департамента по хебраистика в University College London. През 1983 г. той вече е директор на основания от него Институт за изследвания по хебраистика, а от 1983 до 1994 г. работи и като директор на департамента по хебраистика. През 1991 г. Гелер получава званието професор, а от 2000 до 2018 г. е гост професор в Свободния университет в Берлин.
Проф. Гелер печели редица грантове за специализация в най-големите научни и университетски центрове в Европа. Най-трайно обаче неговата професионална и творческа съдба е свързана с Берлин. Бил е Хумболтов стипендиант и гост професор в Института „Макс Планк“. През 2008 г. той става член на екипа на Exelence Cluster TOPOI, създаден по съвместен проект на Свободния университет в Берлин и академия „Макс Планк“ с цел изследването на човешкото познание от дълбока древност до късното Средновековие. Клъстърът събира изследователи хуманитаристи с различен профил и експертиза, сред които има гостуващи професори, специализанти и докторанти и от България.
Именно като водещ изследовател в екипа на TOPOI през последните шест години проф. Гелер разработва и ръководи последния си голям проект „BabMed – Fragments of Cuneiform Medicine in the Babylonian Talmud: Knowledge Transfer in Late Antiquity“, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания. Проектът е посветен на изучаването на древната медицина, нейното теоретизиране в светлината на древните текстове с акцент върху данните от Месопотамия. Извършеното по проекта от екипа на проф. Гелер постигна високи резултати и създаденият от него център в Берлин, с участието на учените от различни страни, се утвърди като водещ в изследванията, посветени на вавилонски и асирийски медицински текстове, отразени в множество научни публикации. Един от участниците в този проект е д-р Страхил Панайотов, който направи първия превод на епоса за Гилгамеш на български език.
Проф. Гелер е един от най-големите специалисти по клинопис и по културата на Асирия и Вавилон, за което свидетелстват многобройните му публикации с разчетени клинописни таблички и надписи. Научните му интереси и постижения определено са свързани с развитието на познанието в Древния свят, връзката между магията и науката, трансфера на познанието от Близкия Изток към Древна Гърция и Рим, а оттам и в славянския свят. Той е автор на девет монографии и на 131 научни статии или глави от книги. Броят на написаните от него рецензии също е впечатляващ – 56, което също показва високата му научна активност.
Много са приносите на проф. Гелер в областта на проучванията върху заклинателната литература в Двуречието, между които особено място заема новото, коригирано, допълнено и публикувано на съвременно научно равнище издание на заклинателната серия „Зли демони“. В своята практика проф. Гелер има утвърденото име на професионалист, боравещ еднакво добре с разнообразни древни текстове, съставени на акадски, шумерски, древноеврейски, латински и старогръцки, за което свидетелстват многобройните му публикации в най-престижни научни издания и издадените книги.
В хода на своя професионален опит проф. Гелер работи с редица утвърдени и млади български учени в областите на сравнителното езикознание, семитското езикознание, асирологията, древната хебраистика, арабистиката и медицината, сред които проф. Павел Павлович, проф. Анна-Мария Тотоманова, проф. Владимир Градев, д-р Страхил Панайотов, д-р Кабалан Мукарзел, д-р К. Младенов и редица други, чиято дейност подпомага, подтикнат от искрено уважение към България и нейния народ.
Благодарение на усилията на проф. Гелер и на неговата съпруга Флорентина Бадаланова-Гелер славистичната и българистичната проблематика също бяха включени в обхвата на проблематиката на изследователския клъстър и се откриха неочаквани връзки между нашето Средновековие и Древния изток. В края на миналата година по покана на Историческия факултет и Катедрата по стара история, тракология и средновековна история проф. Марк Гелер изнесе публична лекция за краха на политеизма, която беше посрещната с огромен интерес от страна на преподавателите и студентите на Софийския университет.
Проф. Марк Гелер бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков.
Изтъкнатият учен заяви, че за него е чест да бъде днес в Аулата и благодари на своите многобройни колеги и приятели от Софийския университет. Той произнесе академично слово на тема: „Неканонични размисли: вавилонските книжовници в зората на естествознанието“.
В словото си проф. Гелер обърна внимание на факта как в древния свят естествени природни феномени като слънчевото затъмнение се тълкували като лоши поличби, особено за царя и управляващите кръгове. Проф. Гелер представи историята за асирийския цар Асархадон и лунното затъмнение през 671 г. пр. Хр. За да предотврати потенциалната опасност, царят предприел превантивна мярка и инициирал провеждането на ритуала на Царя-заместник, съгласно която реалният цар трябвало да се оттегли от трона за известен период от време, напуска пределите на двореца и живее в частен дом. На негово място временно се възкачва неговият ритуален субститут, Царят-Заместник и неговата съпруга, носещ символите на властта. Тъй като според затъмнението царят ще бъде сполетян от беда, в края на периода на знамението Царят-заместник и съпругата му бивали екзекутирани, с което лошата поличба се потвърждавала.
„Но доколкото можем да съдим от историческите свидетелства, Асархадон бил последният асирийски и вавилонски цар, който организирал драстичния ритуал на Царя-заместник. Каква била причината затова? Напредъкът на науката“, отбеляза проф. Гелер. Той добави, че по времето на царстването си Асархадон разполагал с цяла армия от работещи усърдно учени, в това число и астрономи, които наблюдавали движението на звездите и правели предположения относно хронологичните рамки на предстоящите затъмнения.
Въпреки че точните предвиждания се появили едва след няколко века, към средата на първото хилядолетие пр. Хр., вавилонските учени постигнали огромен напредък в математическите си изчисления при прогнозирането на астрономичните явления. Проф. Гелер допълни, че в резултат на това, когато учените можели да предскажат дадено затъмнение, то ставало далеч по-малко "зловредно": „Ако можете да изчислите математически кога ще се случи поредното затъмнение, моментът на изненадата изчезва. А когато затъмнението се приеме за нормално небесно събитие, то до голяма степен престава да се възприема като заплаха“.
По думите на проф. Гелер тъкмо този прогрес в областта на астрономията променя и възгледа за мирозданието, който дълбоко засяга и религията. Когато асирийските и вавилонските учени започнали да възприемат небесата като часовников механизъм, движещ се по свои правила и закони, които могат да се предскажат математически, това променило всичко. Сега теологията трябвало да се приспособи към един нов възглед за небесата, които вече не се подчинявали на боговете, а на науката, подчерта проф. Гелер. Интересът към небесата изместил този към Подземния свят, възприеман до този момент като извор на висше познание: „Тази значителна епистемологична промяна е документирана, прочее, в славянската версия на Книгата на Праведния Енох. А този апокрифен текст е ключово свидетелство за вавилонската астрономия от третия век преди новата ера“.
Проф. Гелер посочи, че въпреки това, независимо от новите познания в областта на астрономията, учените, които изследвали вселената, твърдо вярвали, че именно боговете са създали комплексния механизъм на небесата и звездите. Те все още смятали, че звездите могат да бъдат “разчетени,” подобно на “небесни писания”; съответно, ако движението на звездите бъде наблюдавано и документирано, то това би дало основания да се потърсят подобни модели и на земята, които също биха могли да бъдат прогнозирани. По думите му около 450 г. преди новата ера астрономите открили Зодиака, един много точен инструмент за картографиране на небесата. В лекцията си проф. Гелер проследи как тези промени повлияват върху други научни области, които също си съперничели с религията - медицината и другите точки науки.
„Медицината е най-значимата в социален план наука, тъй като всеки от нас има нужда от нея. Всъщност, магията е имала значително присъствие в медицината. Със сигурност това е вярно за асирийската и вавилонската медицина, а също и за медицината в Древен Египет, която е съдържала множество ритуални молитви и заклинания, редом с медицински рецепти. Но към 400 г. преди новата ера възникват редица драматични промени във вавилонската медицина, които всъщност отразяват напредъка в математическата астрономия“, каза проф. Гелер. Появява се нова наука, астралната медицина, която съчетава медицина и астрология. В своята работа с пациентите лекарите започват да използват новите открития в областта на астрономията и астрологията. Те насочили вниманието си към зодиакалните знаци: предписаните при благоприятно разположение на зодиакалните знаци медикаменти се очаквало да имат по-добър резултат от лекарствата, предписани при неблагоприятно разположение на тези знаци. Според проф. Гелер можем да наречем това приложна наука, адаптираща теорията към практиката. За важността на въпросния подход и неговата оценка като “научен” проф. Гелер подертта, че не бива да съдим според нашите съвременни стандартни разбирания за наука, а според античните критерии за наблюдение и регистриране на емпиричните данни и извличането на определени модели от тези данни. Именно това наричаме зора на научното познание.
Проф. Гелер подчерта, че един от спорните проблеми в съвременните изследвания, посветени на древновавилонската медицина, е свързан с диагностиката на заболяванията, тъй като те често са били обозначавани като "ръката" на определен бог или демон, както и с други подобни термини. Към средата на първото хилядолетие преди новата ера, представите се променят. Изразът “ръката” на бога и/или на демона придобива ново значение - определението "ръка на даден бог" е отъждествявано с техническото название на дадено заболяване, тъй като в този период традиционният медицински речник вече има нужда от прецизиране в рамките на конкретна медицинска терминология: „Но вероятно един и същ израз означавал различни неща за различните хора. Лекарите можели да кажат на пациента, че симптомите му са предизвикани от “ръката на бог Мардук”, имайки предвид, че пациентът страда от определен вид кожно заболяване; но пациентът е можел да заключи от това, че той е лично наказан от Мардук чрез болестта си. Проблемът за съвременните изследователи е как да може да определи какво е точното значение на късновавилонската медицинска диагноза и дали тези определения на "ръката" на даден бог или зъл дух, или пък демон, отразяват науката, религията или пък и двете“.
В лекцията си проф. Гелер проследи и развитието на древногръцката медицина и срещаното и там напрежение между наука и религия. Според него на пръв поглед гръцката медицина прилича на “точна наука” – Хипократовият корпус се гордее с разграничаването на медицината от магията, включително и от действията на магьосниците и прорицателите, които започват да се смятат за измамници и шарлатани. Прочутият трактат на Хипократ “За свещените болести” съвсем ясно отхвърля идеята, според която здравословните проблеми трябва да се асоциират с определени божества, което е ясна алюзия към възгледа, формулиран във вавилонската медицина, за "ръката" на бога, предизвикваща заболяванията.
Хипократовият корпус, за разлика от египетската или вавилонската медицина, не съдържа никакви заклинания или магически ритуали. „Но има и една друга, донякъде смущаваща страна на гръцката медицина, която често пъти е игнорирана от историците. Гален, със сигурност най-великият римски лекар, бил изключително религиозен и вярвал, че самият той бил излекуван от бог Асклепий. От време на време предписвал магически амулети на пациентите си и дори твърдял след това, че тъкмо тези амулети като да са върнали доброто им здраве“, отбеляза проф. Гелер. Той посочи, че през по-голямата част от живота си Гален е живял в град Пергам, където се е намирал и един от най-големите лечебни култови храмове на древния свят — Асклепионът; там пациентите били допускани да преспиват, за да им се яви насън бог Асклепий и да им каже какъв медицински режим трябва да спазват, за да се излекуват. Нещо повече, в Асклепиона археолозите са открили голямо количество оброчни плочки, които свидетелстват за вяра в чудодейни излекувания чрез цяровете на Асклепий.
Проф. Гелер подчерта, че най-доброто свидетелство, което имаме за подобен тип лечение, е от автобиографията на Елий Аристид, известен римски оратор, живял почти по същото време като Гален; знайно е, че Елий Аристид бил хронично болен и доказан хипохондрик; той твърдо вярвал в Асклепий и постоянно посещавал светилището му. „Може би Аристид е имал изключителния късмет да остане жив след подобни съвети, но подробните му записки за заболяванията му и лечението им са впечатляващо свидетелство за религиозни вярвания отвъд научната теория, в сферата на медицината“, изтъкна проф. Гелер.
В заключение проф. Гелер отбеляза, че напредъкът в математическата астрономия, както и академичният интерес към тази дисциплина са се превърнали в двигател за дълбоки промени във възприятията за космоса: „Въпреки че боговете все още управлявали Вселената, човечеството търсело други начини за обяснение, различно от божествената намеса, за това как функционирал светът и тези търсения са онова, което сега наричаме наука“.
Репортаж на Телевизия "Алма матер":