Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Гражина Шват-Гълъбова бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

   
Проф. Гражина Шват-Гълъбова бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

В Аулата на Софийския университет се състоя тържествена церемония по удостояването на проф. Гражина Шват-Гълъбова от Института по славистика към Полската академия с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по славянски филологии.

На церемонията присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова, деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, преподаватели и студенти.

Церемонията бе открита от доц. Пенчев, който представи творческата биография на проф. Гражина Шват-Гълъбова.

1-a

Проф. Гражина Шват-Гълъбова е сред най-изтъкнатите съвременни чуждестранни българисти. Родена е във Варшава, където завършва висше славистично образование. Под ръководството на проф. Тереза Домбек-Виргова специализира българистика и защитава с отличие дипломна работа на тема: „Функцията на гротеската в разказите на Йордан Радичков от шестдесетте години“ и дисертационния труд „Изобразеният свят в разказите на Йордан Радичков“. На изтъкнатия български писател е посветена и дебютната й книга.

От 1981 г. до днес изминава пътя от редовен асистент през хабилитиран доктор до професор по българистика във Варшавския университет и от научен сътрудник до директор на Института по славистика на Полската академия на науките (2007-2011 г.).

Преподавателската дейност на проф. Гражина Шват-Гълъбова е изцяло свързана с Варшавския университет. Наред с основните преподавания по български език, българска литература и история на славянските литератури, тя разработва множество лекционни цикли в областта на литературата, културата, митологията и развитието на общественото съзнание на южните славяни.

2-a

Проф. Гражина Шват-Гълъбова свързва личната и професионалната си съдба с България и българистиката, за което свидетелстват многобройните й публикации в български и чуждестранни специализирани издания и множество съвместни научни проекти с колеги от български научни институции.

Доц. Пенчев подчерта, че проф. Гражина Шват-Гълъбова е сред редовните участници в провежданите от Факултета по славянски филологии на Софийския университет Славистични четения. Тя е научен ръководител и консултант на студенти и докторанти от Университета, специализиращи във Варшавския университет и Полската академия на науките.

Процесите, факторите и топосите, формиращи мирогледните и ментални стереотипи на българите също са сред изследователските търсения на проф. Гражина Шват-Гълъбова. През последното десетилетие научният й интерес е насочен към историята на идеите, формирането на националната идентичност и феномените на цивилизационните промени на българите, сред които средищно място заема проблематиката, свързана с художествените и идеологическите интерпретации на богомилството.

Деканът на Факултета по славянски филологии заяви, че особено важна за областта на съвременната българистика е нейната монография „Haeresis Bulgarica в българското културно съзнание на ХІХ и ХХ в.“, издадена на български език през 2010 г. от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Съществен принос в чуждестранната българистика е излезлият в Полша през 2011 г. „Лексикон на българската традиция“, който представя най-значителните български културно-исторически явления, отразени в литературни и документални текстове. Новаторската концепция на лексикона и сътрудничеството на най-добрите полски българисти са помогнали на проф. Гражина Шват-Гълъбова да постигне обобщаваща картина на утвърдените, класически български „места на паметта“ и в много случаи да ги представи в нова светлина.

За научните й заслуги проф. Гражина Шват-Гълъбова е отличена с множество академични отличия и държавни награди – дипломи на Министерството на културата на Република България, с Почетна грамота на председателя за БАН за заслуги към българистиката и с почетния знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“.

4

В края на словото си доц. д-р Бойко Пенчев заяви, че заслужените награди са само слаб знак на признателност за духовното присъствие на учен като проф. Гражина Шват-Гълъбова. „Да посветиш живота си на една малка литература, писана на чужд език, е достойно за уважение. Когато обаче успееш да предадеш този свой интерес на по-младите, това е вече нещо голямо“, каза той и добави, че благодарение на любовта и енергията на учени като проф. Гражина Шват-Гълъбова българската литература и култура живеят и участват в интелектуалния живот извън рамките на националната културна традиция.

Чуждестранните българисти като нея помагат да се отворят границите на заниманията с българска литература и култура - както видимите, политически и езикови граници, така и невидимите граници, които понякога възникват поради методологическото или идеологическо затваряне в една национална научна традиция. Научното дело на проф. Гражина Шват-Гълъбова е рядък принос за разбиването на тези граници и стереотипи“, каза още доц. Пенчев и изрази убеждението си, че удостояването на проф. Гражина Шват-Гълъбова с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е заслужен знак на признателност за нейното научно и духовно присъствие в полето на заниманията с български език, литература и култура.

6

Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Ренета Божанкова връчи на проф. Гражина Шват-Гълъбова високото отличие.

Проф. Гражина Шват-Гълъбова благодари за оказаната чест на ректора, на Академичния съвет на декана на Факултета по славянски филологии и на всички, които са обърнали внимание и са оценили нейния труд: „Благодарна съм и заради това, че през целия си професионален живот съм се старала да се придържам към максимален, макар и недостижим в науката обективизъм. Това нерядко означаваше избор на самота. Моята цел обаче беше да преговарям за малката, губеща се в меандрите на нашето мислене и нерядко принизявана истина. Тази истина, която свикнахме да пишем с малка буква, но без която хората остават затворени в собствения си затвор, изгубват способността си за живителна обмяна на мисли, а културата им умира“.

7

Академичното слово на проф. Гражина Шват-Гълъбова бе на тема: „"За някои геокултурни метафори. Българският модел" . В него проф. Шват-Гълъбова очерта приликите и разликите между българската и полската национална митология. Опирайки се на системните различия на двете културни парадигми и дълбоките разлики в историческия опит, тя се позова на една универсална геокултурна категория, каквато е Югът за европейските култури – концептуализиран от българската и полската култура от гледна точка на нуждите на националните идеи и преживяването на модерността.

Като обща, „ключова традиция“ и за двете култури тя разгледа периода на комунистическия режим и реактивираната от него национална идеология. По думите й, през 60-те години на XX век. стремящата се към универсализъм комунистическа идеология започва да абсорбира т.нар. коренни ценности, приспособявайки местните национални митологии към нуждата на пропагандата, служеща за запазване на властта. Като изследовател на българския вариант на този внезапен обрат тя стига до извода, че моделираните през този период места на културна памет в сферата на социалния и политическия живот остават изключително трайни дори и след 1989 г.

Проф. Шват-Гълъбова обърна сериозно внимание и на въпроса за съотнасянето към чуждите културни извори, чиято метафора е Югът. Според нея тя може да се тълкува от гледна точка на типологията на френския изследовател Реми Барг. Според него решаващо за спецификата на Латинска Европа е не толкова самото връщане към гръцките и юдео-християнски извори (нещо присъщо и на византийската и арабската култура), колкото римският начин за предаване на съдържание, което не е автохтонно. „Римски е този, който предава нещо, което не идва от самия него, което е познал по несигурен и импровизиран път, който знае, че заема мястото между елинизма и варварството. Ислямската парадигма означава пълно заличаване на знанието за чуждестранни извори, византийската – отношението без благоговение към тях, фрагментаризирането и презаписването им“, подчерта проф. Шват-Гълъбова и добави, че в същото време Латинска Европа дължи първичната динамика на своето развитие именно на приемането на вторичния характер на своята култура. Според Реми Барг тя започва да избледнява с появата на Модерността, в момента, в който Европа е повярвала, че е извор сама за себе си.

8

В края на словото си проф. Шват-Гълъбова отбеляза, че ако приемем критериите от типологията на Барг, то можем да кажем, че при всичките им различия отношението и на полските, и на българските текстове към културните извори на Юга имат обща черта – те са излагани не за да се разкриват тяхната ненамаляваща красота и странност, а за да доведат до въплъщаване в корпуса на собствената култура. Проф. Шват-Гълъбова акцентира, че това е ритуал, чието значение не съответства на семантиката на римското утвърждаване на елинската традиция, а също така говори много и за стерилността на връщането към мита за началото, за театралността на този жест и спешната нужда да се вложат много усилия в това да бъде помислено нещо, което досега не е било помисляно от никого.

В края на тържествената церемония деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев благодари на проф. Гражина Шват-Гълъбова за ерудираното й и интелектуално-провокативно слово: „За пореден път видяхме демонстрация на онзи рядък интелектуален дар да се намира подобното в онова, което ни изглежда различно, и обратно – да се намира различното в онова, което ни е изглеждало подобно“.

Той изрази убедеността си, че занимавайки се с живота на идеите, проф. Шват-Гълъбова сама, на свой ред, участва в този живот на идеите и стимулира интелектуалния диалог. От свое име и от името на Факултета по славянски филологии проф. Бойко Пенчев й пожела здраве, енергия, бодър дух и да продължи да отправя своите интелектуални предизвикателства и да обогатява полето на българистиката.

2
3