Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Чин Че Кьо бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. Чин Че Кьо бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония в Аулата на Ректората проф. Чин Че Кьо от Университета „Сонгюнгуан“ бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии и е за изключителния принос на проф. Чин Че Кьо за развитието на научните изследвания в областта на кореистиката в България, за активната научноизследователска и преподавателска дейност в Катедрата по кореистика на Софийския университет и огромната помощ, оказана на Центъра по кореистика в проектната дейност.

Тържествената церемония бе открита от директора на Центъра по източни езици и култури на Софийския университет проф. дфн Александър Федотов, който представи биографията на проф. Чин Че Кьо.

1

Проф. д-р Чин Че Кьо е директор на Академията по източноазиатски изследвания в Университета „Сонгюнгуан“ в Република Корея, с който Софийският университет „Св. Климент Охридски“ успешно развива партньорски отношения в последните десет години благодарение и на личната подкрепа на проф. Кьо.

Завършил е Университета „Сонгюнгуан“ в Сеул, където и до днес преподава класическа корейска и китайска литература. Понастоящем е президент на Корейското дружество за корейска литература на класически китайски език, президент на Дружеството за образование в областта на корейското образование на класически китайски език, президент на Дружеството за преводи на класическата корейска литература, член на Комитета по планиране в Института за превод на класическата корейска литература, а в миналото е бил директор на Института „Дедонг“ по кореистика, директор на бакалавърското обучение в Университета „Сонгюнгуан“, декан в Университета „Сонгюнгуан“, президент на Корейския съвет по обучение на магистърско ниво, съветник на министъра на културата, спорта и туризма, член на Управителния съвет по напредналите кореистични изследвания и т.н.

2

В миналото, а и сега, проф. д-р Чин Че Кьо ръководи много важни международни проекти в областта на кореистиката.

Той е световнопризнат учен, автор на 16 монографии, публикувани на корейски и английски език, на повече от 100 реферирани студии и статии, отпечатани в престижни академични списания, съавтор на 6 научни книги, публикувани съвместно с други автори. Превел е 6 класически писмени паметника от класически китайски на съвременен корейски език.

Той е един от най-известните в Република Корея и в света учени в областта на класическата източноазиатска и корейска книжнина.

Благодарение на неговите усилия близо десетилетие Софийският университет и Университетът „Сонгюнгуан“ развиват изключително ползотворно сътрудничество, което се изразява в организиране на ежегодни съвместни конференции, ежегодно изнасяне на лекции пред български студенти-кореисти, създаване на колективни монографии в областта на кореистиката и т.н.

Всяка година проф. д-р Чин Че Кьо гарантира обучение на най-добрите български бакалаври-кореисти в магистърски програми в Университета „Сонгюнгуан“.

Той е оказал неоценима помощ при подготовката на последните два изключително важни проекта, които Центърът по кореистика и Катедрата по кореистика са спечелили в Република Корея. Участието в тези престижни проекти е свидетелство за важното място, което българската кореистика заема в световната наука, фокусираща своето внимание върху кореистичните проблеми.

5

Проф. д-р Чин Че Кьо бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от заместник-ректора на Алма матер доц. д-р Юрий Кучев.

Проф. Чин Че Кьо произнесе академично слово на тема: East Asian studies in Korea. Той изказа дълбоката си признателност за подготовката на събитието, благодари и на всички присъстващи колеги: „За мен е истинска чест да изнеса лекция в този университет с дългогодишна история“.

Проф. Чин Че Кьо отбеляза, че преди сблъсъка си със Западния свят Корея се намира под китайското културно влияние, пише с китайски йероглифи и формира самостоятелна култура в рамките на цивилизация, различна от латинската култура. По думите му, Корея преживява няколко сблъсъка: система за плащане на данъци на Китай, в съвременния преходен период: колониализъм и империализъм, след Втората световна война: Студена война и разделение на страната.

4

„Въпреки многобройните трудности страната ни оцеля. По-специално, през преходния период трите източноазиатски държави Корея, Китай и Япония преживяват глобална промяна в своята система, която довежда до преход в светогледната система и всяка страна откликва по различен начин на сблъсъка. В зависимост от реакцията към западния свят, страните се развиват в различна посока“, посочи проф. Чин Че Кьо.

След като Корея получава независимост, преминава през война, в която участват голяма част от страните по света и се достига до нейното разделяне. В Източна Азия Корейският полуостров е белязан от проблемите „съзнание за корейския проблем“ и „съзнание за глобален проблем“. От тази гледна точка, откривайки специфични примери в кореистиката, могат да се намерят научни обосновки, препратки към световната наука, изтъкна професорът.

9

Той посочи, че от историческа гледна точка Корея дълго време е била в периферията на Източна Азия, но запазва своята идентичност. Поради това съумява да поддържа непрекъснати връзки с водещите държави. След преходния период Корея се приобщава към западната система на управление. Това довежда до прекъсване на традициите и загуба на културна идентичност и от друга страна на търсене и възприемане на световната култура. В изказването си проф. Чин Че Кьо отбеляза, че скоро след Корейската война държавата е повишила икономическия си статус и нуждата да подпомага на академично ниво бъдещето и ценностите на Източна Азия нараства. Зараждат се академични планове за изследване на вътрешноазиатските ценности, различни от западноевропейската гледна точка.

„Именно тази перспектива беше заложена в изследванията на Източна Азия. От този момент изследванията върху района са включени към Регионалните изследвания и са гледна точка и изследователски метод, който комуникира със световните изследвания върху Източна Азия“, изтъкна професорът. Той добави, че регионалните изследвания основно имат за цел да повишат разбирането за друга страна и представляват търсене на конкретни примери за сравнение. Само че в Корея специалността „Източноазиатски изследвания“ предпочита метода изучаване чрез разбиране на цивилизацията и историята на прилежащия регион на Корея и да го глобализира. „Понастоящем ние сме държава, която не цели да бъде локална, но глобално да представи и изследва Източна Азия“, отбеляза още проф. Чин Че Кьо.

3

Той допълни, че в исторически план Корея е малка държава, която цели запазването на своята идентичност без да се отваря или обединява с други страни. Тя представя модел на развитие в съжителство с великите държави. Така предоставя исторически модел на признаване на другите страни без оглед на техния размер и мощ, като едновременно с това се уважава взаимната независимост. Това е реален пример за многоизмерен модел в световен план, отбеляза проф. Чин Че Кьо и добави, че от тази гледна точка, Корея е както водещ фактор, така и обект за изследване. Този двойнствен характер на изследванията за страната подобрява корейския интелектуален ресурс и предоставя достатъчна основа за развитието на кореистиката.

„След появата на западноевропейския империализъм, главна роля в конструирането на световния ред и установяването на йерархия на ценности и ключови фактори, играят науката и аксиологията. Както знаем, тази наситеност на отношенията води до силно поляризирано насилие и изключване от системата и това се превръща в обичайна култура. Съвременната система поражда основите на империализма и колониализма. Тези основи водят до непрекъснато насилие и са ярко доказателство за разпадането на съвременната система“, отбеляза проф. Чин Че Кьо.

8

По думите на професора, след сблъсъка със западния свят и разпадането, породено от западните империи, в Източна Азия се зараждат исторически конфликти и военно напрежение между държавите и народите или дори вътре в страните оставя наследство от конфликти, завист и омраза. Това означава, че днес трябва основно да се преразгледа тази система. Проф. Чин Че Кьо отбеляза, че е възможно това да се постигне чрез наблюдение върху историята, живота, света и човечеството в определено време и място, но може да се приложи на практика само чрез универсализъм, без централизираност и хегемония. Именно тук се включват Източноазиатските изследвания, провеждани в Корея, подчерта той: „Опитът в историята на Източна Азия от предмодерния и модерния период и тълкуването и теорията за живота от този период могат да дадат ново знание и пример за бъдещето. Именно това се стреми да постигне специалността „Източноазиатски изследвания“ в Корея и това е именно изследователския подход, който търси“.

В изказването си проф. Чин Че Кьо проследи паралелите в историческото развитие на България и Корея: „На територията на България през 3000 г. пр. Хр. процъфтява златната тракийска цивилизация. Това кореспондира с държавата Чосон, основана от Тангун през 2400 г. пр. Хр. През ІХ в. братята Кирил и Методий създават кирилицата, а през средата на ХV в. крал Седжонг създава самостоятелна система за изписване, наречена „хангъл“. Това също е сходство в историческия опит на двете страни“. Той спомена още и сходното окупиране от съседни силни държави и владичеството, историческо страдание и влиянието от наследството на владичеството. Пряка връзка имат и отношенията, които България осъществява с Корейския полуостров по време на Студената война, изтъкна проф. Чин Че Кьо.

Той добави, че може да имаме предвид дори само периода, когато България се освобождава през ХІХ в. от Османската империя, преминава през монархия и комунистическа система, през 1989 г. пада комунистическият режим и се наблюдава преход в политическата система. По думите му, подобно е положението и с Корейския полуостров. През ХІХ в. полуостровът е изложен на атаките на Великите сили, преживява окупационен период, след получаването на независимост преминава през студения период и Корейската война, които водят до система на разделение на полуострова, която продължава и до днес. Проф. Чин Че Кьо посочи, че и двете страни представят сходни исторически примери. Разделението на Корейския полуостров е не само задача на Северна и Южна Корея, но е и световна дилема.

„Икономическият сблъсък между Китай и САЩ поражда началото на нов период на Студена война. Тъй като по време на студената война България се намира във враждуващия блок, по време на Корейската война и след това тя установява директни връзки със социалистическата Северна Корея“, посочи проф. Чин Че Кьо. По думите му, тези различни примери показват, че България и Корея имат много сходства, които правят напълно възможен обмена на научно ниво.

След преходния период България установява през 1990 г. дипломатически отношения с Република Корея, но реалният научен обмен се случва рядко, най-вече на ниво кореистични изследвания, посочи професорът. Той каза още, че основните академични изследвания за Корея и България са на база на проучване на наследството от чуждото владичество и Студената война, а двете държави споделят знанието си за този опит на международни конференции. Изследва се въпросът за наследството от чуждото владичество и как трябва правилно да се тълкуват архивните материали от периода на Студената война.

„Това се прави, защото е важно от научна гледна точка да се разтълкува как тези две направления променят общественото развитие на двете страни и какво е тяхното значение. По-специално различните архивни материали, свързани с Корейския полуостров, създадени по време на социалистическата система, дават гледна точка върху Студената война и Корейския полуостров, различна от европейската и американската гледна точка и предоставят нов фокус върху документалистиката“, каза проф. Чин Че Кьо. По този начин могат да се правят сравнителни изследвания на проблема „робство“ в двете страни, както и научно да се разглежда Студената война.

7

Проф. Чин Че Кьо добави, че единственият регион в света, в който се открива наследство от Студената война, е Корейският полуостров. Установяват се срещи между Корейската народно-демократична република, Република Корея и САЩ, разглежда се въпросът за ядреното разоръжаване, които са породени именно от поляризацията на света, но сянката от Студената война все още е надвиснала над нас, подчерта проф. Чин Че Кьо. „На Корейския полуостров са останали свързани както наследството от окупацията, така и Студената война“, добави той.

Проф. Чин Че Кьо изтъкна, че в продължение на седем години в Софийския университет и университета „Сонгюнгуан“ се провеждат изследвания, фокусирани върху сходствата и различията в окупацията. Потвърди се възможността България и другите Източноевропейски страни да си кореспондират със световната наука на база на архивите за Корейската война. “Такива научни проблеми подсилват интереса към кореистичните изследвания в България и откриват напълно възможностите за препратки към научните среди в Корея и света”, посочи проф. Чин Че Кьо и добави, че може да се разшири кореистиката, а чрез кореистичните изследвания се създава възможност българската наука да кореспондира със световните научни среди. „Още нещо, впоследствие примерът на Софийския университет и университета „Сонгюнгуан“ може да прехвърли границите на България, да разшири кореистичните изследвания на целия Балкански полуостров, да повиши академичното ниво в региона, както и да предостави мотивация за научно партньорство“, добави професорът.

По думите му, задълбочените изследвания, проведени до този момент в двата университета, са дали и нов поглед върху изследванията за Източноазиатския регион. Според него, от една страна, това е благодарение на срещите между Софийския университет и университета „Сонгюнгуан“ на база кореистични изследвания, но същевременно е и предоставяне на насока за изследвания на Източна Азия, които по принцип са от западноевропейска гледна точка.

„Смятам да продължа както от името на Института по източноазиатски изследвания към университета „Сонгюнгуан“, така и лично, в дългосрочен план да търся научни проблеми, които да повишат научния обмен и връзката между специалисти с цел развитие на кореистиката в Софийския университет и да играя ролята на посланик на тази кауза. Именно това е причината да приема днес званието „доктор хонорис кауза“ и е моето задължение за в бъдеще“, каза в края на словото си проф. Чин Че Кьо.

222
12
13