Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Анастас Герджиков: „Нека заедно се погрижим България да има духовно бъдеще! Нека заедно сътворим ново духовно възраждане!“

   
Проф. Анастас Герджиков: „Нека заедно се погрижим България да има духовно бъдеще! Нека заедно сътворим ново духовно възраждане!“

С академично тържество в Аулата на Софийския университет най-старото висше училище в България, което тази година чества своята 130-годишнина, отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май.

На празника присъстваха заместник-председателите на Народното събрание Явор Нотев и Емил Христов, народният представител проф. Станислав Станилов, заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов, ректори на висши училища, учени от Българската академия на науките, представители на духовенството, преподаватели, студенти.

Aula_24.5 (1)

Академичното тържество в Аулата бе открито от Ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков. Той отбеляза, че когато е подготвял словото си за празника, се е колебаел дали темата, която е избрал, е актуална точно сега: „Един комичен инцидент тази сутрин показа, че съм бил напълно прав. Тази сутрин 50 български политици заобиколиха Академичния съвет, наредиха се преди него на шествието и тържествено поведоха. Това не е упрек към една партия, защото в тази група от 50 човека се включиха хора от всички цветове, което беше рядък надпартиен консенсус. Не става дума, според мен, за нарушение на протокола, а на една 100-годишна традиция. Както ще чуете след малко, Вазов е нарекъл 11 май „даскалският празник“, а не празника на политика. Известно утешение за нас беше фактът, че на връщане Академичният съвет беше изпроводен по целия път от спонтанните овации на българите. Пожелавам на политиците и те да ги чуят някой ден“.

„Често казваме, че 24 май е най-българският празник. Показва ни го дългата му история, показва ни го и това, че когато задължителните манифестации бяха отменени, остана само едно шествие – това, за което няма нужда от укази и извеждане под строй на улицата, защото в него хората се включват спонтанно – така, както празникът е започнал“, с тези думи продължи приветствието си към присъстващите ректорът проф. дфн Анастас Герджиков.

Aula_24.5 (15)

Той отбеляза, че 11 май, а по-късно 24 май, се е превърнал от „даскалския празник“ по думите на Вазов, във всенародно тържество, отдаващо дължимото на светите братя и техните ученици, на славянската писменост, на българската просвета, наука и култура и на българската духовност. „Ето за тази духовност искам да си поговорим днес“, посочи ректорът и зададе реторичния въпрос дали сме достойни наследници на първоапостолите и на народните будители, пазим ли свято традициите, носим ли духовността в сърцата си?

Проф. Герджиков изтъкна, че всяко дете знае имената на двамата свети братя Кирил и Методий и на техния ученик – патрона на нашия университет Св. Климент Охридски. Всички българи пеят химна „Върви народе възродени“ на Стоян Михайловски и Панайот Пипков. Но колко от нас са чували за „Св. Кирил и Методий“ на Константин Величков? Колко българи познават „Ода на 11-ий майя“ на Иван Вазов? И колко са чели развълнувания разказ в спомените на Вазов за „Големият ден“? Знаем ли коя е „песента на Кирила и Методия: „И след тисяща години“, спомената от Вазов в този спомен? Помним ли нейния автор Йоаким Груев, който има най-голяма заслуга за разпространението на празника, или Найден Геров, който първи организира честване няколко години по-рано?

Aula_24.5 (4)

Ректорът запозна гостите на празника с куриозния факт, че този химн, написан от Йоаким Груев, според сведението на бащата на великия Борис Христов, се пее по мелодия на американска революционна песен, която по-късно става химн на Съединените американски щати.

Проф. Герджиков посочи, че Йоаким Груев, който има основната заслуга денят на св. св. Кирил и Методий да започне да се празнува като празник на българските ученици, само няколко десетилетия по-късно ентусиазирано констатира, че „от училищен празник, какъвто беше изпърво, достигна да стане всеобщ, народен Великден“.

Ректорът цитира думите на Иван Вазов от „Големият ден“: „Защото и 11 май е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики традиции и жаден за тях“, и попита – ако 24 май е Великден на духа, правим ли достатъчно, за да остане България „държавата на духа“, както я нарече акад. Лихачов, и да не се превърне в държава на духовната нищета?

Aula_24.5 (23)

Проф. Герджиков припомни изказването си от празника през 2017 г., когато отбеляза, че книгата няма да изчезне заради технологичния напредък, но може да изчезне, ако книжовността напусне сърцата ни и добави, че днес поставя въпроса за българската духовност и за необходимостта от ново духовно възраждане.

„Дори представители на народните читалища, някои от които са основани преди 160 години, посрещнаха със скептични погледи думите ми за нуждата от ново възраждане. Очевидно за повечето българи Възраждането е еднократен акт, отминала веднъж завинаги историческа епоха“, отбеляза ректорът на Алма матер.

Aula_24.5 (2)

Проф. Герджиков изтъкна, че днес това не се осъзнава не само в България – темата за духовността и човечността е изместена в световен мащаб от важни и спешни каузи като борбата с глада и преодоляването на дигиталното разделение. „Но съвременният дебат подценява истинската опасност. Не изкуственият интелект и роботите застрашават човечеството – истинската заплаха е в това, че хората губим човешкото. Ново духовно възраждане и нов хуманизъм са ни необходими не само за да запазим културата, просветата, науката и духовните традиции, а за да съхраним човечността си. Хуманизъм и хуманност имат общ корен – те са присъщото на човека“, подчерта ректорът.

Той изтъкна, че в България тази опасност е още по-очевидна – заради демографската криза и емиграцията се безпокоим, че сме изчезващ народ, но не осъзнаваме, че истинската опасност е изчезващата духовност. Ние не четем, не търсим духовно израстване, а единствено икономически просперитет, не общуваме едни с други, не си помагаме, егоизмът е изместил емпатията, а атеизмът – вярата в доброто, каза проф. Герджиков.

Няма нито една партия, която да е превърнала в своя кауза духовното възраждане, а това може да се окаже недалновидна политическа стратегия, защото стремежът към духовно израстване е дълбоко присъщ на човека и материалното може да замести липсата на духовност само временно. Това е и причината за периодичното възраждане на интереса към културата, хуманизма и хуманноста, изтъкна ректорът.

„Именно този неосъзнат глад за духовност във всички смисли на думата превръща 24 май във всенароден, обединяващ всички българи празник. Всяка политическа инициатива, основана на каузата на духовността и човещината, би обединила всички българи по същия начин и би имала много по-голям успех от надвикванията кой ще ни обещае повече“, отбеляза проф. Анастас Герджиков.

444

Ректорът на Алма матер призова да възродим духовността и човечността. Той отправи искрената си благодарност към българските учители, преподаватели, изследователи, библиотечни и читалищни деятели и творци на изкуството и културата и посочи, че за тях всеки ден е „Великден на духа и на просветата“.

„Нека заедно се погрижим България да има духовно бъдеще! Нека заедно сътворим ново духовно възраждане! Нека осъществим мечтаното от Вазов възкресение на новите надежди и на заспалите сили на един народ! Честит празник на българската просвета и култура, на славянската писменост, на знанието и духовността!“, каза в края на приветствието си ректорът проф. Анастас Герджиков.

Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .

По време на тържеството академично слово на тема: „Антарктида – еволюцията на един континент и революцията на българското присъствие“ произнесе директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и основател и председател на Българския антарктически институт проф. дгн Христо Пимпирев.

Той отбеляза, че е много е развълнуван и за него е голяма чест да бъде в светилището на българската наука, в Аула магна на Алма матер, на най-светлия празник за българите – 24 май. „Без буквите, без образованието, без знанието, културата и науката нямаше да бъдем където сме сега, да откриваме нови светове, да откриваме тайните на миналото, на нашата планета, на нашето общество и да вървим напред“, посочи проф. Пимпирев. Той добави, че в академичното си слово ще разгледа еволюцията на един континент, който е бил и остава в центъра на нашата планета и крие тайни за науката, които са за цялото човечество и подчерта, че ние, българите, сме там от 30 години и решаваме актуални проблеми за цялото човечество. „С еволюцията на този континент ще говоря и за революцията на българското присъствие там, защото Антарктида е и българска. Ние сме в Антарктида, защото е било знанието, защото е била науката и защото го е имало и Софийският университет“, каза още проф. Пимпирев.

Aula_24.5 (5)

„Аз, Буки, Веди - знаците, които говорят, които ни дават силата на знанието, което ни тегли нагоре, през златния век на българската култура, до познанието за еволюцията на нашата планета и откриването и покоряването на нови светове!“, каза в началото на словото си проф. Пимпирев. Антарктида привлича вниманието на учените от почти две столетия. По думите му, изследванията на геолозите са показали важни етапи от дългата еволюция на континента и продължителното преместване на антарктическата литосферна плоча от екваториалната област до южния полярен кръг.

Проф. Христо Пимпирев обърна внимание на геоложкия летопис, който показва, че историята на Земята се бележи от непрекъснатото образуване и трансформиране на нейната кора – развитието и движението, раждането и изчезването на континенти и океани, на острови и морета, изригвания на вулкани, катастрофални земетресения.

Aula_24.5 (7)

Не само широката публика, но и малко геолози знаят, че Антарктида извършва дълго „пътуване“ от почти екваториалните ширини до южната полярна област. Tози дрейф има много вълнуващи и драматични моменти, защото конфликтът между континентите и океаните, тяхното вечно движение, оформя облика на Земята, довежда до образуването на различни полезни изкопаеми, влияе върху климата, причинява необузданите стихии на земетресенията и вулканите“, подчерта изследователят на Ледения континент.

Антарктида ни разкрива еволюцията на нашата планета отпреди 2,5 млрд. години – била е в центъра на първия суперконтинент Нуна (Колумбия), по-късно Антарктида, заедно с Австралия и Индия е била ядрото на континента Родиния, а от началото на палеозойската ера, преди 500 млн. г. започва дългата еволюция на южния суперконтинент Гондвана, в който Антарктида е играл определяща роля. След разкъсването на Гондвана в началото на мезозойската ера, преди около 200 млн. год. Антарктида, заедно с Австралия започва своя дрейф на юг-югоизток, отбеляза проф. Пимпирев.

Antarktida

Той акцентира върху важните проблеми, които антарктическата наука разрешава и подчерта, че първото неоспоримо доказателство, че човешката дейност може да промени Земята в глобален мащаб, е антарктическата озонова дупка. Изследването на пробите от ледените сондажи показват, че промените на парниковите газове водят до изменение в глобалната температура, а Антарктида е индикатор на глобалните климатични промени. Проф. Пимпирев изтъкна, че Антарктическият полуостров е едно от най-бързо затоплящите се места на Земята с 2,5 С нараснала температура за последните 50 години. Изучаването на биоразнообразието и геномиката на Антарктида е ключ към нови биологични познания.

Проф. Христо Пимпирев обърна внимание, че вече повече от 30 години десетки български учени от различни институции разработват проекти, свързани с проблемите на най-южния континент, касаещи цялото човечество. Техните изследвания са в областта на науките за Земята, биологичните, физичните и медицинските науки.

В словото си ученият се върна назад във времето и припомни зараждането на идеята за сериозното българско присъствие на Ледения континент - като на шега в аудиториите на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, преди повече от три десетилетия: „Малка група преподаватели с хъс към приключенията, пътешествията и любов към природата и науката фантазирахме как подобаващо да отбележим предстоящия 100-годишен юбилей на най-старото ни висше училище“.

Aula_24.5 (6)

Идеята е била подкрепена от ръководството на Университета и двама наши геолози са се включили в английски научен проект, а с 33-та Съветска антарктическа експедиция заминали още четирима българи: „На ледоразбивача “Михаил Сомов” пътуваха и две малки сглобяеми къщички, които трябваше да станат основа на бъдещата Българска полярна база“, каза директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Пимпирев припомни, че през януари 1988 г. българското знаме се развя на о-в Александър, където е било планирано да се построи Българската антарктическа база. Първите геоложки изследвания на Ледения континент на палатков лагер са били и първият сблъсък със суровата природа на Антарктида. На географските карти на Антарктида се появяват първите официално признати български имена – на планината “Софийски университет” и връх “Св. Климент Охридски”. „Остров Александър си остана само терен, където работиха първопроходците - българи, но съдбата определи Южния залив на остров Ливингстън за мястото, на което днес се намира частица от България“, допълни проф. Пимпирев.

През април 1988 г. започва изграждането на Българската полярна база. По време на тържественото честване на 100-годишния си юбилей Софийският университет отчита успешното провеждане на Първата българска антарктическа експедиция, която приключва с много нови научни резултати и натрупан полярен опит.

Aula_24.5 (9)

Проф. Пимпирев обърна внимание на работата на българските учени през следващите години, когато успели с много труд и борба с природните стихии да изградят място, където да работят и живеят на ледената земя. Той припомни, че в края на 1994 г. президентът Жельо Желев издава указ, с който официално е обявено, че България има антарктическа база, която в чест на най-старото ни висше училище е наименувана “Св. Климент Охридски”.

В своето академично слово проф. Пимпирев увлекателно разказа за следващите проведени експедиции, когато научната дейност се разширява и когато освен геолози на базата започват да провеждат изследвания биолози, физици и глациолози. Десет години след първата експедиция е построена нова, по-обширна и функционална сграда.

От две малки къщички с 18 кв. м покрита площ, днес в Южния залив на о-в Ливингстън разполагаме с българско селище с четири сгради, кухненски бокс, трапезария, спални, работни помещения, пощенски клон “България-Антарктика, 1090” и православен параклис“, отбеляза с вълнение проф. Христо Пимпирев. Първият православен храм в Антарктида “Св. Йоан Рилски” има уникални икони, рисувани на място от художничката Ганка Павлова.

Paraklis

Проф. Пимпирев отбеляза също, че през годините на базата заедно с българските си колеги са работили учени от Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Монголия, Турция, Люксембург и Македония. Публикувани са стотици статии в реномирани научни списания. С гордост отбеляза факта, че от 64 български учени, участвали в Националните антарктически експедиции, 28 са преподаватели в Софийския университет, а знамето на най-старото българско висше училище е достигнало и до най-южната точка на планетата

В словото си проф. Пимпирев подчерта, че Софийският университет се е утвърдил и като център на организацията и провеждането на българските антарктически експедиции и поддържането на полярната ни база “Св. Климент Охридски” . Със своя научен, административен и преподавателски потенциал той е основният двигател за изпълнението на Националната програма за полярни изследвания, утвърдена с правителствено решение.

555

Проф. Пимпирев отбеляза, че за изминалите 30 години България е добила правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 29 държави да управлява 1/10 част от планетата.

„Всичко започна като една мечта, затова нека да мечтаем! Нека загърбим омразата, която напоследък лесно ни сплотява! Да вярваме, че доброто ще победи! Да не се обръщаме назад, а да вървим напред към светлината! Напред! Науката е Слънце!“, каза в края на словото си проф. Пимпирев.

Цялото академично слово на проф. Пимпирев можете да видите тук .

По традиция в рамките на академичното тържество по повод 24 май бяха наградени победителите в Националния литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него.

Aula_24.5 (8)

Проф. Биолчев честити празника и изрази своето вълнение, както и дълбокото си убеждение, че Софийският университет е люпилня, лаборатория, фитнес-център на българския език: „Тук се раждат много книжнини, тук официалният говор придобива човешки размери. И същевременно тук стават понятни много неща, които губят своя езиков вариант навън“.

Проф. Боян Биолчев подчерта, че литературата е присъствала винаги в университета, а Националният литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация „Св. Климент Охридски“ се провежда вече за дванадесет пъти. В тазгодишното издание участваха 130 български студенти, обучаващи се в България и чужбина.

Жури с председател: проф. Амелия Личева и членове гл. ас. д-р Мария Калинова и гл. ас. д-р Кристина Йорданова определи за носители на наградата за 2018 г.

Aula_24.5 (10)

Наградата за проза получи Сони Бохосян, студентка в специалност „Португалска филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Тя бе отличена за разказа й „Доскоро“.

Aula_24.5 (11)

Наградата за поезия бе връчена на Мартин Илиев за творбата му „Стихотворението“. Мартин е студент в специалност „Българска филология“ във Факултета по славянски филологии на Университета.

В рамките на тържественото отбелязване на Деня на славянската писменост заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева обяви носителя на наградата на Факултета по славянски филологии за научна книга в областта на езикознанието – проф. Красимира Алексова. Тя получи отличието за нейното изследване в областта на социолингвистиката „Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта“.

Aula_24.5 (13)

По традиция на празника на славянската писменост и на българската просвета и култура Фондация „Блага Димитрова“ връчва стипендия на студент от Факултета по славянски филологии. Тази година стипендията се връчва за дванадесети път. Председателят на Фондацията Тихомир Юруков обяви името на отличения студент – Николай Генов.

Aula_24.5 (17)

Г-н Юруков уточни, че стипендиантът Николай Генов, от магистърската програма „Литературознание“ към факултета, е определен на заседание на катедра „Славянски филологии“, с участието на университетски преподаватели и членове на Управителния съвет на Фондация „Блага Димитрова“.

Aula_24.5 (18)

По време на академичното тържество за четвърти път бе връчена и наградата на Българското национално радио в памет на проф. Веселин Димитров. Светослав Костов, директор на Радио „София“, обяви името на отличения студент – Флора Велчева, студентка в трети курс, специалност „Журналистика“, профил „Радио“ във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Aula_24.5 (19)

Празникът продължи с музикална програма на Университетския хор за старинна музика.

По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участва в официалната церемония за отбелязване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека.

По повод празника бяха получени поздравителни адреси .

Shestvie_24.5 (1)
Shestvie_24.5 (2)

 

Shestvie_24.5 (6)
Shestvie_24.5 (8)
111