Научният форум е част от поредица от събития, посветени на паметните за България годишнини. Форумът бе открит от вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, патрон на честванията на 1170 години от създадената от Светите братя Кирил и Методий глаголица – първата славянска азбука. Присъствие от името Негово Светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски към участниците, бе представено от Н. В. Пр. Западно- и Средноевропейски Митрополит Антоний.

Проф. д-р Павел Павлов и проф. д-р о. Иван Иванов от Богословския факултет на Софийския университет участваха в научния форум с пленарни доклади.

Проф. д-р Павел Павлов изнесе доклад на тема „Покръстването на българите — ключово събитие в историята на България“. В него се посочва, че в християнското разбиране за историята и времето големите събития са своеобразна среща на Божия промисъл и свободата на човека, дори повече – синергия, хармонично (макар и асиметрично) съдействие между Бога и човека, между Божествената и човешката воля. Такова ключово събитие е и Покръстването на България. „То разплита един възел и дава хоризонт не само за развитието на България, но и за подреждането на тогавашния християнски свят, както и възможността той да се разшири и да бъдат включени нови пространства и хора в голямото семейство на християнската цивилизация. Това събитие трасира пътя и дава добър пример и на други страни и народи, които ще поемат по него“, посочи в доклада си проф. Павлов.

По думите му във вътрешен план Покръстването дава нови сили за консолидация и силует в изграждането на нови културни пространства – самостойна Църква, нов литургичен език и писменост, училище-университет, книжовност, своеобразна архитектура и изкуство. „Във всичко това е важно да се подчертае и мястото на обожените човеци, които са двигателят на всичко това – светецът-владетел, равноапостолните Седмочисленици, книжовниците, дипломатите и т.н.“, посочи още проф. Павлов и допълни, че всичко това отдавна е получило своето признание – от патриарх Фотий и папа Адриан до безбройните учени и изследователи през вековете, но въпросът днес е как ние, съвременните българи и формални наследници на това велико дело, да разберем неговия смисъл и значение.

Резюме на доклада: тук.

Проф. д-р свещеноиконом Иван Иванов изнесе доклад на тема „Делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици и ролята им за интеграцията на новопокръстените българи и славяни в християнска Европа“.

В доклада си проф. д-р свещеноиконом Иван Иванов засегна и темата за покръстването – начало и основа за интеграцията на новопокръстените българи и славяни, както и литургическите особености на богослужебните последования, използвани по време на мисионерската дейност на светите братя Кирил и Методий и отзвука им в църковния живот на България.

Проф. Иванов обърна внимание и на църковно-дипломатическите особености на мисията на светите братя Кирил и Методий и влиянието й и процеса на европейската интеграция на българите и славяните.

„Мисията на Светите братя Кирил и Методий не е просто религиозна инициатива – тя е основа за духовна, културна и политическа трансформация на целия славянски свят. Чрез своето мисионерско и спасително църковно-дипломатическо и просветно дело те не само участват в сложния процес на покръстването като белег за църковна и политическа стабилност, но и издигат славянските народи до пълноценно участие в европейската християнска цивилизация. България, като първата славянска държава, приела и развила Кирило-Методиевото дело, изиграва ключова роля за европейската интеграция на целия източнославянски и южнославянски свят“, посочи проф. Иванов и допълни, че наследството на светите братя Кирил и Методий остава жив мост между източната и западната традиция, между духовното и светското, между миналото и бъдещето на обединена Европа. Влиянието на мисията на светите братя Кирил и Методий и процесът на европейската интеграция на българите и славяните е актуална както от историческа, така и от културна, духовна и политическа гледна точка. Мисията проследява не само християнската просвета на славянските народи, но и дългосрочните последици от нея върху цивилизационното им приобщаване към европейското християнство, и в по-широк смисъл – към Европа като културно пространство. Процесът на християнизация на българите и славяните в Европа е заченат с Покръстването на България и е развит посредством и благодарение на великото мисионерско дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

Резюме на доклада: тук

Снимки: Ангел Карадаков