Начало / Новини / Новини и събития / Първа съвместна конференция „Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC в България“

   
Първа съвместна конференция „Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC в България“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на първата съвместна конференция под надслов „Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC в България“. Събитието се организира от Министерството на образованието и науката и българското представителство на EATRIS-ERIC.

EATRIS – ERIC (www.eatris.eu) e паневропейски консорциум към ЕС и с основна роля в развитието на знанията и технологиите в областта на транслационните изследвания, разработването на лекарства, иновативни стратегии и подходи за превенция, диагностика и медицинско лечение, състоящ се от над 80 водещи европейски института. В конференцията участваха представителите на Изпълнителния борд на EATRIS-ERIC Антон Уси, Мартин де Корт и Дейвид Мороу, като част от тяхното официално посещение в страната.

DSC_0408

Конференцията бе открита от чл.-кор. проф. дбн Румен Панков от Биологическия факултет на Алма матер, който изрази радостта си да приветства всички присъстващи на събитието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той представи официалните гости и подчерта, че сесията е във връзка с присъединяването на България като член на Европейската инфраструктура за транслационна медицина – EATRIS-ERIC.

Проф. Панков изтъкна, че събитието е под патронажа на Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от програмата, посветена на създаването на партньорска структура на европейския консорциум в България.

DSC_0426

Заместник-министърът на образованието и науката г-жа Карина Ангелиева също приветства присъстващите и говори за някои от предизвикателствата пред българската наука, които трябва да се преодолеят. Тя обърна внимание на разговора за положителния образ на научните изследвания в България. По думите й, в следващия програмен период България трябва да дефинира тематични области и основни инструменти за подпомагане на иновацията и добави, че се очаква тройно увеличаване на средствата за иновации.

DSC_0413

Г-жа Ангелиева добави, че се предвижда среща с Националния съвет за научни изследвания, а също и създаване на открит портал за наука, за да може обществото да има достъп и да вижда реалните резултати. Акцент в изказването й бе необходимостта от създаване на по-оперативен и ефективен инструмент за финансиране на научните изследвания. Тя посочи, че в момента липсва инструмент за финансиране на съвместни програми между наука и бизнес, а това е много важно, особено когато говорим за транслационна медицина, подчерта Карина Ангелиева.

Тя изрази радостта си, че вече се поставя въпроса за законодателство, свързано със стартиращи програми, развитие на инкубатори в университетите и научните организации – неща, които са важни и трябва да се решат. Г-жа Ангелиева изрази надеждата си, че по този повод и с участието на България в EATRIS ще се създадат такива общности на знанието и ще се определят конкретни проблеми в различните научни области, които да бъдат решени.

DSC_0446

Проф. Росица Конакчиева от Софийския университет, която е и национален директор на EATRIS, също поздрави присъстващите. Тя обърна внимание на трудностите, които са били преодолени по пътя към присъединяването на България в EATRIS. По думите й, българската наука има нужда да бъде разпозната и интегрирана на европейско ниво и в EATRIS това може да се случи. Тя призова българските изследователи да използват капацитета и възможностите на паневропейския консорциум.

DSC_0463

Събитието продължи с представяне на европейските научни програми и инфраструктури в областта на биомедицината, бяха обсъдени възможностите за научно и технологично сътрудничество в областта на персонализираната транслационна медицина, възникващи от присъединяването на България към Европейската инфраструктура.

В програмата на форума бяха включени и презентации на научноизследователска инфраструктура, отговаряща на високите стандарти на съвременната молекулна медицина и омикс-технологиите, насочени към персонализирана фундаментална и приложна медицина, Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ), концепцията за изграждане и развитие на финансирания чрез ОП НОИР Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)“ и Центърът за компетентност „Фундаментални, транслиращи и клинични изследвания в областта на инфекциите и инфекциозната имунология“.

DSC_0417