Начало / Новини / Новини и събития / Международна научна конференция „Балканите в европейската интеграция – минало, настояще, бъдеще“

   
Международна научна конференция „Балканите в европейската интеграция – минало, настояще, бъдеще“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е домакин на международната научна конференция „Балканите в европейската интеграция – минало, настояще, бъдеще“. В двудневния форум участват учени от България и други европейски страни, които ще проследят историческите връзки между Западните Балкани и Европа, интеграционните процеси в Европейския Югоизток като феномен на миналото и тяхната перспектива с оглед на бъдещото цялостно включване на региона в Европейския съюз.

Сред участниците са бивши министър-председатели и министри на външните работи на Сърбия, Македония, Косово, Черна гора и Албания, които са същевременно изявени учени от Западните Балкани като проф. Зарко Корач, бивш министър-председател на Сърбия, проф. Владо Бучковски, бивш министър-председател на Република Македония, доц. Байрам Косуми, бивш министър-председател на Република Косово и ректор на Университета “Кадри Зека” в Гиляни, проф. Паскал Мило, бивш външен министър и министър на европейската интеграция на Албания.

Организирана по инициатива на ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от Катедрата по История на Византия и балканските народи към Историческия факултет на Софийския университет, конференцията има за цел да подпомогне и обогати с научна експертиза срещата на високо равнище ЕС – Западни Балкани, която се провежда в София по същото време, като проследи историята, постиженията и перспективите на страните от региона, както и все по-задълбочаващите се връзки с Европейския съюз.

1

Откриването на конференцията се състоя в Аулата на Софийския университет с участието на проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”; чл.-кор. проф. дин Иван Илчев, председател на Организационния комитет на конференцията, г-жа Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество; г-н Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, зам.-министърът на културата на Република България Румен Димитров; г-жа Моника Панайотова, заместник-министър за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.; доц. д-р Тодор Попнеделев, декан на Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”; проф. дин Александър Костов, директор на Института за балканистика с център по тракология към БАН.

Проф. Илчев приветства присъстващите в Софийския университет и отбеляза, че Алма матер винаги с удоволствие е домакин на подобни срещи. Той изрази радостта си от факта, че в Аулата има историци, икономисти, политолози, теоретици и практици, които са се събрали, за да обсъдят миналото, настоящето и бъдещето на Балканите в европейската интеграция. Проф. Илчев подчерта, че независимо от факта, че някои от балканските държави вече са членки на ЕС, те все още имат много какво да научат и изтъкна, че ЕС също няма да бъде завършена цялост, докато не включи цяла Югоизточна Европа.

2

По думите му, целта на научния форум е да се обмени опит, да се потърсят начини и пътища, които да ускорят процеса на интеграция, а това, с което участниците разполагат, е експертиза, която може да бъде от полза на политиците.

Проф. Илчев подчерта, че през следващите два дни в София най-често използваната дума ще бъде „комуникации“ и посочи, че заедно с колегите си гледат на комуникациите като на транспортни коридори, които ще свържат сърцата и умовете на хората и добави, че за съжаление, балканските народи знаят твърде малко едни за други, за своите проблеми и своите успехи.

4

Проф. Илчев обърна внимание, че в учебниците днес няма актуална информация за съвременното развитие и ситуацията в съседните балкански държави. Задачата на този форум е внимателно да се построят нови пътища в съзнанието на хората, които да съдействат за по-скорошно постигане на общото ни европейско бъдеще, добави той. Проф. Илчев благодари на всички за участието и пожела два дни на плодотворни и взаимно полезни дискусии.

Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков приветства гостите на събитието и отбеляза, че Западните Балкани винаги са били геополитически кръстопът и регион на потенциални конфликти. Той изтъкна, че освободителните движения, войните и етническите конфликти са важна част от историята на Балканите.

7

Днес две от държавите от Западните Балкани членуват в НАТО и нито една от двете не е член на ЕС. Според него новите предизвикателства пред европейската сигурност, като терористичните заплахи и миграцията, не могат да бъдат преодолени без сътрудничеството и интеграцията на Западните Балкани.

Западните Балкани се нуждаят от ясна европейска перспектива, отбеляза проф. Анастас Герджиков и допълни, че европейската перспектива за региона означава стабилност, сигурност, мир и просперитет. Липсата на ясна перспектива води до евроскептицизъм, популизъм, радикализация, чуждо влияние и съживяване на отминало напрежение и конфликти. Това са причините, поради които Западните Балкани са основен стратегически приоритет за българското председателство на Европейския съвет, чиято основна цел е да подкрепи страните от Западните Балкани в усилията им за регионално сътрудничество, добросъседски отношения и евроинтеграция, изтъкна ректорът на Алма матер.

Проф. Герджиков отбеляза, че утре в София започва неофициална среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Европейския съюз и на страните от региона на Западните Балкани. Домакин на срещата, председателствана от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, ще бъде българското председателство на Съвета на ЕС. „Не би било преувеличено, ако считаме срещата на върха за най-важното събитие от българското председателство“, каза проф. Герджиков. Той подчерта, че темата на срещата ще бъде "Свързаност" – по отношение на транспорта, комуникациите, енергийната и цифровата инфраструктура, образованието и други аспекти.

Европейската интеграция изисква силни усилия и от страните от Западните Балкани. За да изпълнят критериите за членство, те трябва да осъществят всеобхватни реформи във важни области - икономически реформи, борба с корупцията и организираната престъпност, функциониране на демократичните институции и укрепване на върховенството на закона са само най-важните от тях, подчерта проф. Анастас Герджиков. „Но нашите съседи от Западните Балкани също трябва да бъдат готови да затворят вратата на миналото, да бъдат готови на компромис, помирение, регионално сътрудничество и добри съседски отношения“, отбеляза още ректорът на Софийския университет.

9

Според него не можем да оставим миналото зад себе си и да продължим напред, без да проучим как това минало е повлияло на начина, по който гледаме настоящето: „Това беше нашето убеждение, когато решихме да организираме днешната научна конференция "Балканите в европейската интеграция - минало, настояще, бъдеще". Ректорът допълни, че в рамките на форума участниците от Западните Балкани и много други европейски страни ще проследят историческите отношения между балканските държави, между региона и Европа, както и перспективите за интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз.

Целта на конференцията е да подкрепи срещата на високо равнище между ЕС и Западните Балкани и да предостави експертен опит чрез проучване на историята, постиженията, сложните отношения и перспективите на региона, отбеляза още проф. Анастас Герджиков. Темите на форума включват историята, настоящето и бъдещето на региона - уроците от миналото, решаването на етнически конфликти, Западните Балкани като въпрос за европейската сигурност, Стратегията на ЕС за Западните Балкани, перспективата за членство в ЕС за страните от Западните Балкани и др.

Според ректора на Софийския университет участието на водещите учени в тази област, някои от които с истински политически опит като бивши министър-председатели и министри, дава увереност, че конференцията може да даде на срещата на най-високо равнище научната основа, от която се нуждае всяка подобна стратегическа среща.

Проф. Анастас Герджиков изрази своята благодарност на организаторите от Историческия факултет на Софийския университет и от Института за балканистика към БАН, особено на проф. Илчев и д-р Баръмова, както и на всички участници във форума.

„Позволете ми да пожелая голям успех на този форум и на утрешната среща на високо равнище. Балканите и Европа се нуждаят от това“, каза още проф. Герджиков.

12

Еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел поздрави гостите и участниците във форума и благодари на организаторите на конференцията. По думите й, тази конференция е изключително важна и се случва в уникален момент и за България, и за Европа. „Момент, в който не просто България председателства Съвета на ЕС, но и момент, в който всички ние ще кажем на нашите съседи на Балканите: Ние сме с вас, работихме и ще работим за това да бъдем заедно, да споделяме и съграждаме нашата Европа“, каза Мария Габриел.

Днес отправяме поглед към миналото, но и чертаем картината на света, който ще дойде. По думите на Мария Габриел, ако има място, където може да се види многообразието на съвместно живеещи от столетия различни култури, етноси и религии – това са Балканите. Тя добави, че често в историята много от предизвикателствата, пред които сме се изправяли, са били свързани с преодоляването на границите. „Границите не са само държавни. Границите са често и тези, които ни пречат да вървим заедно напред, да общуваме и да имаме взаимоотношения с другите, които да ни позволяват да творим и да променяме за добро съвместния си живот“, каза още еврокомисарят и отбеляза, че в старите времена, когато е имало граници, т.е. когато нещо трябва да бъде преодоляно, хората са строили мостове. Тя цитира Нобеловия лауреат Иво Андрич, който казва: „Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание. Защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли“.

Еврокомисарят Мария Габриел отбеляза, че днес едни от мостовете, от които Балканите имат нужда, са мостовете на технологиите. Няма как да имаме силна и сигурна Европа, ако тя не е свързана. Няма как Балканите да са част от тази силна и сигурна Европа, ако преди това не са свързани с нея. „Свързаността ни е част от общата ни сигурност. Част от това да живеем и да работим заедно в среда на сигурност. Затова за мен е изключително важно като комисар, отговарящ за цифровата икономика и общество, да работим за конкретни проекти, които носят ползи на гражданите, които са видими и които ни позволяват заедно да вървим напред, каза още г-жа Габриел.

5

Дигитализацията днес е голям шанс за всички нас. Но в същото време трябва да внимаваме, защото тя крие и редица рискове. Затова е важно в центъра на процеса на дигитализация да бъде поставен интересът на европейските граждани. Трябва да покажем, че дигиталната свързаност за Западните Балкани не е просто декларация а реална инициатива с много конкретни действия, изтъкна още Мария Габриел и подчерта, че най-важното е да се защити интересът на гражданите. Западните Балкани винаги са били част от Европа, посочи еврокомисарят. Тя благодари на Софийския университет за организирането на конференцията и пожела успех на научния форум.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев също приветства присъстващите в Аулата и посочи, че европейската интеграция е сложен процес и е важно да се отбележи, че преговорите за присъединяване към ЕС са част от по-голям процес на модернизация и реформи. Правителствата на държавите кандидат-членки трябва полагат още по-активни усилия за осъществяването на необходимите реформи и да ги направят част от своята политика, но не защото ЕС го изисква, за защото това е от интерес за техните граждани. 2018 е година на възможностите за региона, посочи Огнян Златев и добави, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са важна необходимост.

14

Огнян Златев припомни изказване на Жан-Клод Юнкер, според което инвестицията в стабилността и просперитета на Западните Балкани означава инвестиция за сигурността и бъдещето на Европейския съюз. „Имаме общ интерес да работим заедно, да гарантираме на хората икономически, социално развитие и сигурност“, изтъкна Златев и изрази радостта си, че тази конференция се провежда именно в момент, когато в България пристигат лидерите на държавите членки на ЕС и на Западните Балкани.

В рамките на откриването на конференцията участниците и гостите бяха поздравени и от заместник-министъра на културата на Република България Румен Димитров. Той поздрави организаторите от Софийския университет за инициативата да подпомогнат и обогатят с научна експертиза срещата на високо равнище Европейски съюз, Западни Балкани в София. „Благодарение на изтъкнатите учени от България и другите европейски страни, които откликнаха на идеята, ще имаме възможност да проследим историята, постиженията, а и перспективите на страните от региона, както и все по-задълбочаващите се връзки с Европейския съюз“, каза заместник-министърът.

15

Той посочи, че уникалният, непокорен и вечно търсещ дух на Балканите винаги се е проявявал много силно в изкуството, което ни вдъхновява и зарежда. Румен Димитров изрази становището си, че артистите са посланици, които градят чудесните мостове на приятелството и че именно те са едни от гарантите ни за мирни и стабилни Балкани. По думите му, всяко културно събитие е платформа за свободното изразяване на отговорна гражданска позиция и съпричастност към проблемите на региона.

Румен Димитров подчерта, че ние общуваме най-лесно на езика на изкуството. Език, който няма нужда от превод, който може само да обединява, да преодолява предразсъдъци, да обогатява, да интегрира.

Убеден съм, че вашият труд ще има съществено значение за потвърждаване на изключително важния принос на Балканите в историята на европейската и световната цивилизация, както и ще намери своето практическо приложение“, каза в заключение заместник-министърът и пожела успех на конференцията.

Г-жа Моника Панайотова, заместник-министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, приветства официалните делегати, участниците и присъстващите гости на форума от името на министър Лиляна Павлова и представляваната от нея институция - Министерството на Българското председателство на Съвета на ЕС.

16

Панайотова запозна накратко аудиторията с целите и очакванията от провеждащата се на 16 и 17 май в София среща на върха между ЕС и Западните Балкани – безспорно едно историческо по своя характер събитие, тъй като последната подобна среща е била преди 15 години в Солун, Гърция.

Изложението на г-жа Панайотова бе изградено върху две основни направления: коментар на европейската перспектива и обвързаност между ЕС и Западните Балкани, приоритетна тема за Българското председателство, и маркиране на темите и въпросите, които ще бъдат обсъждани на провеждащата се в София среща на върха.

Г-жа Панайотова припомни, че всяко Председателство на Съвета на ЕС има различни по своя характер приоритети. Някои от тях са обвързани с наследените от предходното председателство приоритети, като в нашия случай трябва да се разглеждат важните теми в триото Естония - България - Австрия.

От друга страна, съществуват приоритети, тясно обвързани преди всичко с европейското и международно планиране. Пример за това е финализиране на проекта за дигиталния пазар до края на 2018, където еврокомисар Мария Габриел е работила изключително активно.

Третият тип приоритети са т.нар. извънредни – т.е. теми и проблеми, наложили се следствие на обстоятелства, събития и процеси на местно ниво, възникнали извън планираните в европейски политики за интеграция и развитие.

Като най-важни зам.-министър Панайотова посочи т.нар. специфични приоритети – темите, определящи облика и имиджа на конкретното председателство. Онези теми, с които съответното председателство ще остане в историята.

Г-жа Панайотова изрази убеждението си че нашето председателство ще се запомни като „Балканското председателство“ заради отправеното силно послание, а така също и заради конкретните си предложения за нови проекти и инициативи, съобразени и надграждащи европейската перспектива за пълноценна интеграция на Западните Балкани.

България е държава, напълно осъзнаваща сложността на предизвикателствата и преимуществата на специфичното географско разположение в Балканския регион. Българското правителство целенасочено отстоява убеждението си, че просперитетът, развитието и стабилността на европейския континент са в тясна взаимовръзка с благоденствието и стабилността на Балканите, заяви зам.-министър Панайотова.

България е част от ЕС от 11 години, като изминатият път до това присъединяване е бил труден и дълъг, понякога изпълнен с редица предизвикателства и проблеми. Според нея, нагласите в българското общество – и особено сред младото поколение, неизменно са били проевропейски и оптимистични за бъдещето на ЕС. Процесът на положителна трансформация изисква огромни усилия, но правителството никога не губило мотивация да работи за интегрирането на България към настоящето и бъдещето на европейския проект, който по своята същност е реформаторски проект.

Изискването и насърчаването за реформи никога не са обезкуражавали, тъй като българските политици и администратори осъзнават, че реформиране означава обновяване и подобряване в посока: публичната администрация да подобри работата си в услуга на обществото; образование, което увеличава компетенциите; икономика, подкрепяща разрастването и развиването на бизнеса и пазара на труда; ефективно законодателство и правораздаване.

Моника Панайотова използва възможността да отправи посланието, че вратата на Европейския съюз трябва да остане отворена за западноевропейските партньори, а всяка страна от региона, трябва да продължи своето устойчиво развитие и активното си съдействие в разгръщането на местно ниво на основните европейски политики.

Г-жа Панайотова изтъкна, че днес вече са видни конкретните ползи от сътрудничеството между ЕС и партньорите от Балканите: външната и вътрешна мобилност, образованието в чужбина, значителното подобряване на държавното управление и правораздаването; междусъседските партньорства и др.

По отношение на срещата на върха в София, Моника Панайотова изведе три основни цели, които правителството си поставя: реформиране на европейската перспектива към региона, лансиране на конкретни инициативи за подобряване на
пространствените и общностни връзки и обсъждане на варианти за подобряване на сътрудничеството в общите за цяла Европа предизвикателства, като сигурността и миграцията.

По отношение на първата тема е създадена Декларация за сътрудничество между 28 държави членки, което е знак за единомислие по отношение на европейските ценности и принципи, както и въвличането на ЕС в процесите на подкрепа на политическата, икономическа и социална трансформация в региона.

Г-жа Панайотова изтъкна, че в програмата за срещата на върха е включена дискусия върху връзката и обединяването между ЕС и Западните Балкани, както и между държавите вътре в региона, поради важността на обединението за насърчаването на икономическия просперитет, социалното развитие и политическата стабилност. В т.нар. Анекс на приоритетите в Декларацията, подготвена от правителството, са разработени редица инициативи в различни сфери, допринасящи за подобряването на дигиталните връзки, енергийната ефективност и обмен, транспортната инфраструктура, образованието, европейската политика и пр.

По отношение на темата за миграцията и сигурността, тя изрази надеждата си, че лидерите на европейските държави ще обменят опит и мнения за общата стратегия за сигурност на ЕС. Българското председателство на Съвета на ЕС вече носи положителни резултати за обединяването на региона и за активното участие на балканските държави в европейските политики.

Г-жа Панайотова завърши с пожелания за спорна и вдъхновяваща работа на всички участници в конференцията, тъй като интелигентността и креативността им са от изключителна важност и гаранция за по-доброто взаимно разбиране и взаимодействие.

17

Деканът на Историческия факултет на Софийския университет доц. д-р Тодор Попнеделев също поднесе своя поздрав към високите гости и участниците в конференцията и заяви, че за него е изключителна чест като декан на най-стария факултет на Алма матер, да приветства форума.

Доц. Попнеделев посочи, че Европа е обединение на ценности, които водят към просперитет човечеството, ценности, които дават тласък за развитието на духовността, икономиката и ценности, които цивилизоват този, който се е докоснал до тях. Той зададе въпроса какви са тези високи ценности, ако не бъдат споделяни, ако не търсиш съпричастност, даваш възможността на този, който иска да се докосне до тях и ти си длъжен да подадеш своята ръка, да споделиш своето мислене, опит и онова, което развитието на твоя свят ти е дало.

Доц. Попнеделев изрази искрената си надежда в годината на 130-годишнината на Алма матер Западните Балкани да запомнят не само кога е основан Софийският университет, но и да запомнят конференцията в София с първата голяма, стабилна стъпка към обединението на цяла Европа. В края на приветствието си той пожела успех на форума.

20

Проф. Александър Костов, директор на Института за балканистика с център по тракология към БАН, приветства участниците и присъстващите на събитието от името на Организационния комитет на конференцията. Той благодари на Алма матер като основен партньор и съорганизатор, и специално на проф. Илчев и на колегите му от Историческия факултет за приноса им в подготовката им на събитието.

Според проф. Костов, общата тема и проблемите, дискутирани в рамките на конференцията, безспорно са от изключителна важност за Балканите и за ЕС като цяло. Институтът по балканистика на БАН има половинвековна история в изучаването на миналото и настоящето на Балканите, посочи той и допълни, че през последните 20 години се влагат все повече усилия в изследванията на евроинтеграционните процеси в района. Резултатите от научната им дейност вече са представяни в редица конференции и публикации, реализирани неизменно в тясно сътрудничество с Алма матер и останалите академични институции в България и останалите балкански държави.

Проф. Костов информира и за настоящия голям проект на Института – „Съвременните Балкани и предизвикателствата пред България“, в който са включени изследователи-балканисти от различни академични центрове, редица от които ще вземат участие и в настоящата конференция. Той изрази надеждата си, че по време на конференцията ще имат възможност да представят своите идеи и теории и призова чуждестранните гости към активно и ползотворно обсъждане.

Програма

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":

BEUI_cover