Начало / Новини / Новини и събития / Йохей Сасакава бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Йохей Сасакава бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония в Аулата на Университета ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков удостои председателя на Фондация „Ниппон“ Йохей Сасакава с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии на Университета.

На тържеството присъстваха посланикът на Япония Такаши Коидзуми, гости от Япония, студенти и преподаватели от Софийския университет.

1

Церемонията бе открита от проф. дфн Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, който представи Йохей Сасакава. Проф. Федотов отбеляза, че г-н Сасакава е личност с огромни заслуги за хуманитарната кауза по целия свят, както и за финансовото подпомагане на културата, в това число и на обучението в Софийския университет.

„Ръководената от Йохей Сасакава Фондация „Ниппон“, известна също и като „Сасакава“, предоставя средства за стипендии на докторанти в 69 университета в повече от 45 държави. С тези средства се обучават и докторанти на Софийския университет от 1993 г. От тогава досега програмата „Сасакава“ работи много успешно. Нейни стипендианти са повече от сто български студенти. Тези средства те използват за обучение и за извършване на проучвания в чужбина. През 2016 г. петима докторанти от Софийския университет получиха такива стипендии“, каза още проф. Федотов. Той добави, че освен изразяването на признателност за финансовата подкрепа на докторантите на Алма матер, почетната степен отчита и огромния принос на г-н Йохей Сасакава за редица благородни каузи, сред които особено изпъква борбата за пълна победа над проказата като заболяване и над съпътстващата я обществена дискриминация, от която страдат не само болните, но и много от оздравелите хора по света. Заслугите на г-н Сасакава в това отношение се потвърждават и от факта, че е избран за посланик на добра воля на Световната здравна организация, подчерта проф. Федотов.

2

Йохей Сасакава е завършил политически и икономически науки в Университета „Мейджи“ в Токио. В основаната през 1952 г. Фондация „Ниппон“ от 1981 г. е член на Борда на директорите, от 1989 г. е президент, а през 2005 г. става председател. Специален пратеник е на правителството на Япония за национално помирение в Мианмар.

Йохей Сасакава е носител на множество награди, сред които Международна награда за мореплаване, Награда „Върховенството на закона“ на Международната адвокатска асоциация, Международна награда „Ганди“. Почетен доктор е на редица университети, сред които Йорк, Малайски, Букурещки, почетен академик на Руската академия за естествени науки.

3

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков връчи високото отличие на г-н Йохен Сасакава. Г-н Сасакава изрази своята благодарност за оказаната чест и не скри вълнението си от възможността, която има да говори в Софийския университет за усилията, които е положил през годините за премахването на проказата. Аудиторията имаше възможност да види кратък филм, отразяващ благородната мисия на Йохей Сасакава. Във филма беше представена реалността за онези, които са страдали и все още страдат от проказа - веднъж посочена като нелечимо заболяване, проклятие или наказание от Бог, то е плашело и отвращавало хората от векове.

6

В академичното си слово на тема: "Победа на два фронта: ликвидирането на проказата като болест и като стигма" г-н Сасакава отбеляза, че благодарение на напредъка на ефективното лечение, проказата вече е лечима. Фондация „Ниппон“ е направила много за това лечението на болестта да стане безплатно и достъпно по целия свят. Той разказа как след като са направили лекарството достъпно, са очаквали незабавни резултати. Въпреки това са се сблъскали с някои неочаквани предизвикателства. Много от пациентите не са знаели как да приемат таблетките, тъй като са познавали само традиционната медицина. В някои африкански племена, където според обичая храната е разпределяна равномерно между членовете на общността, същото се случвало и с лекарството, което съответно го правело неефективно. В други случаи болните не отивали да получат лекарството, въпреки че било напълно безплатно, защото все още не проявявали никакви симптоми, намирайки се в ранните стадии на болестта, или пък защото се страхували да не бъдат отхвърлени от общността като прокажени.

7

Така много скоро става ясно, че идеята само да се популяризира безплатното лекарството не е достатъчно ефективна. Необходимо е да бъдат опознати местните обичаи, традиции и култури. За постигане на повече резултати Фондация „Ниппон“ започва да работи активно съвместно със здравните министерства, медицинските специалисти и представителите на неправителствения сектор по места. Благодарение на съвместните усилия много пациенти са излекувани, а броят на заболелите започва рязко да намалява в много от засегнатите държави.

Въпреки тези забележителни успехи над болестта, Йохен Сасакава отбеляза, че животът на много от пациентите не се променя особено след излекуването. Дори и след като са излекувани, те продължават да живеят в санаториумите.

9

Виждайки това, за г-н Сасакава става ясно, че е твърде оптимистично да се мисли, че стигмата и дискриминацията, свързани с проказата, ще изчезнат толкова лесно. Етикетът „болен от проказа“ съпътства дори излекувалите се пациенти през остатъка от живота им. Така Йохей Сасакава насочва вниманието си към разрешаването на този проблем. Той представи борбата с проказата като велосипед, предното колело на който представлява медицинските успехи в излекуването на болестта, а задното – социалния успех в елиминирането на стигмата и дискриминацията, свързани с болестта. По думите му, така както велосипедът няма да се помръдне, ако не се движат едновременно и двете колела, така и хората трябва да обединят усилията си за разрешаване на проблема в медицинския и социалния му контекст.

10

По отношение на втория проблем с проказата Йохей Сасакава се обръща за съдействие към Обединените нации, които едва през 2010 г., седем години след първото му посещение, приемат резолюция за премахване на дискриминацията по отношение на хората, страдащи от проказа, както и членовете на техните семейства. Много от излекувалите отказвали да признаят за проблема си, страхувайки се от дискриминация, но Сасакава стига до извода, че едва когато проблемът бъде представен от самите тях, това ще накара другите да се замислят върху него.

11

Според Сасакава това, което трябва да се направи, е да се мисли ясно за проказата, защото, обсъждайки този проблем, всъщност мислим за цялото човечество. Защото навсякъде по света за историята на болестта често се говори като за „негативна история“, която на места е дори забравена или изтрита. „В същото време историята на проказата е история за това как хората, които са заболели от нея, са се изправили и преодолели дискриминацията, дори и при най-безнадеждните обстоятелства. Те са загубили своята идентичност, своите домове, своите семейства, приятели и социален живот – и въпреки това пътят, по който са поели като човешки същества, може да ни научи много за силата и толерантността, на която хората могат да бъдат способни. Това е безценна история“, подчерта Йохей Сасакава.

По думите му, именно това трябва да се предаде на бъдещите поколения – опитът, който имаме с болестта и нейните социални проекции. Борбата с дискриминацията на болните е нещо, което човечеството никога не бива да забравя. „Трябва да сме сигурни, че гласовете на болните ще бъдат чути от идните поколения. Приемам това като важна мисия и ще продължа да работя за запазване историята на проказата“, каза Йохей Сасакава.