Начало / Новини / Новини и събития / Екип от Биологическия факултет участва в съставянето на Червената книга на местообитанията в Европа

   
Екип от Биологическия факултет участва в съставянето на Червената книга на местообитанията в Европа

Координатор за информацията от България и единствен съавтор от българска страна в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Катедра „Екология и опазване на природната среда“ на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Европейският Червен списък на местообитанията е финансиран от Европейската комисия.

За първи път е направена цялостна оценка на европейските местообитания, която дава подробна картина на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа и в заобикалящите континента морета и Атлантическия океан. Над 300 експерти, включително и от България, допринесоха със знания и опит, за да се направи оценка на заплахите за европейските местообитания.

Работата по Европейския Червен списък на местообитанията, продължила четири години, е координирана в партньорство между Института за изследване на околната среда във Вагенинген (Алтера) (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), „Бюро за природата“ (NatureBureau) и консултантите Джон Янсен, Сюзън Габей и Джон Родуел.

Координатор за информацията от България и единствен съавтор от българска страна в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Катедра „Екология и Опазване на природната среда“ на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В екипа, предоставил информация за сладководните местообитания, участва и гл. ас. д-р Пламен Иванов от Катедра „Ботаника“.

Резултатите от работата показват, че над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха: повече от три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и почти половината от нашите езера, реки и крайбрежия. Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкова застрашени, но и тяхното състояние също буди тревога. Очаквано за България, крайбрежните местообитания, особено дюните, и някои от храстовите и тревните местообитания се отличиха с висока степен на специфика, но и влязоха в групата на най-застрашените хабитати в Европа.

Във всичките заобикалящи Европа морета и в Атлантическия океан мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия (естуари) са застрашени. В Средиземно море почти една трета от всички хабитати са пряко застрашени от изчезване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан. Буди тревога и големият брой на морските местообитания, за които все още знаем прекалено малко, особено тези, разпространени в Черно море.

В хода на работата по Европейския Червен списък на местообитанията се очерта много важната роля на България за опазването на биоразнообразието в Европа. Със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред петте най-богати на хабитати европейски държави, непосредствено след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони.

Европейският Червен списък на местообитанията осигури много важен инструмент, за да се направи преглед на поетите ангажименти за опазването и възстановяване на сушата, сладководните басейни и моретата на Европа. Той включва много по-широк спектър от тези местообитания, които вече са законово защитени съгласно Директивата за хабитатите и ще помогне да се оцени доколко се изпълняват целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г.

Допълнителна информация за Червения списък и оценките на всички местобитания сухоземни, сладководни и морски местообитания могат да бъдат намерени на European Red List of Habitats .