Постепенно Софийският университет става един от авторитетните научни центрове на Балканите, напълно развит европейски тип университет. Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" е най-големият и престижен научноизследователски център в страната.

Достъпна среда за всеки

Сградата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (бул. „Цар Освободител“ 15) е една от архитектурните забележителности на София. Сградата е разположена в центъра на гр. София и ежедневно се посещава от десетки гости на столицата. Алма матер осигурява безплатен обществен достъп до открити пространства и зелени площи. Дворът в Ректората, който се намира във вътрешната част на сградата, е достъпен както за студентите на Алма матер, така и за широката общественост. Обособени са зелени площи, места за отдих и почивка.

В близост до Ректората се намира Университетската ботаническа градина – София (ул. „Московска“ 49), която освен научно-образователна има и културна мисия. Градината е отворена за достъп за посетители целогодишно и съдейства за разширяване на познанията им за растителното царство, за редки и застрашени растителни видове.

В Университетската ботаническа градина има оранжерии, разкриващи красотата и уникалното видово многообразие на тропиците, средиземноморска градина с характерни субтропически растения, розариум, в който се отглеждат над 40 сорта розови храсти, алпинеуми, представящи условията на скалистите планински местообитания, водни площи с типични водни и влаголюбиви растения и др. Бабина градинка – на принципа на китните градини с плодове, зеленчуци и подправки, и в тази градинка деца и възрастни могат да видят откъде идват храните на трапезата ни. На малка площ всяка година се представят различни ядливи растения, като същевременно се демонстрира и покривно озеленяване – модерен елемент на урбанизираната градска среда.

Университетска ботаническа градина в Балчик се простира на площ от 194 дка и разполага с растителни колекции с над 4900 вида, които се увеличават непрекъснато. Наложила се е като важен туристически обект. Наред с това, тя е паметник на културата и защитена местност по закона за защита на територията. Освен красив кът на България, Университетската ботаническа градина в Балчик е място за изследователска и научна дейност, студентски практики, инициативи, свързани с екологичното образование и изкуството. При Ботаническата градина функционира Балкански екологичен център. Градината е отворена за посетители целогодишно. През летния сезон се посещава от хиляди туристи.

Университетската ботаническа градина във Варна има обща площ 360 дка и е отворена за посещение. Тя е обявена официално за първия в страната и на Балканите екопарк с обща площ 36 хектара. Арборетумът включва повече от 300 вида екзотични дървета и храсти, тревистите растения са повече от 100 вида, а колекцията от ириси наброява повече от 250 вариетета и сорта. В градината могат да бъдат разгледани колекция от ириси, розариум, градина с хемерокалиси, сезонни експозиции от кактуси и сукуленти на открито, водни площи с типично водни и влаголюбиви растения, както и представители на животинския свят, екзотични и непознати дървета и храсти от цял свят.

Биологическият факултет (бул. „Драган Цанков“ 8) и Факултетът по математика и информатика (бул. „Джеймс Баучер“ 5) също имат просторни дворове с открити зелени площи, които са достъпни не само за студентите, а и за широката общественост.

Някои факултети на Алма матер са разработили проекти за облагородяване на зелените площи около техните сгради.

Ректоратът на Софийския университет се намира в близост и до няколко големи обществени парка – парк „Борисова градина“, парк „Докторска градина“, парк „Заимов“, до които може да се стигне пеша или с велосипед.

Устойчиви практики в Алма матер

Софийският университет предприема редица действия за насърчаване на по-устойчивото пътуване до работа чрез осигуряване на места за паркиране и съхранение на велосипеди и осигуряване на станции за зареждане на електрически превозни средства. Също така Алма матер насърчава по-устойчивото придвижване до работа на преподавателите, студентите и служителите като ходене пеша, колоездене, използване на обществен транспорт и електрически превозни средства.

Софийският университет има шестнадесет факултета, които са разположени в различни сгради на територията на гр. София. В подкрепа на политиката за реализиране на зелени коридори в София, Университетът насърчава служители, преподаватели и студенти да използват активно градския транспорт при пътуване до и от кампусите си.

Студентите на университета имат възможност да се придвижват от Ректората до общежитията в кв. „Студентски град“ и до останалите сгради, където са част от факултетите и студентските общежития, чрез обществен транспорт – автобус 280, автобус 94, тролеи и метро. Това осигурява бърз и удобен начин на придвижване, тъй като спирките на градския транспорт са разположени в непосредствена близост до Ректората.

Освен пред сградата на Ректората станция на софийското метро има и пред Центъра за източни езици и култури. На голяма част от факултетските администрации е осигурена безплатна карта за градския транспорт. Всички студенти могат да ползват карта за пътуване в градския транспорт на преференциални цени.

Във всички кампуси на университета са монтирани велостойки, които могат да се използват от всички студенти, преподаватели и служители. Така те имат възможност да идват на лекции със своите велосипеди, които се съхраняват надеждно.

Във всички сгради на Софийския университет е осигурен достъп за хора в неравностойно положение чрез изграждане на специални рампи.

Инициативи на Софийския университет за устойчиво развитие

В сътрудничество със Столична община по проект INNOAIR, който приключи преди две години, Стопанският факултет на Софийския университет изработи „Пътеводител (дигитално ръководство) за реализиране на зелени коридори в София по изпълнение на дейност „Зелени коридори“. Ръководството представя стъпка по стъпка действията, очакваните резултати, маркетингови съвети за възприемане от гражданите като допълнение към цялостната културна и поведенческа промяна.

Предложени са решения за принципите за регулярно намаляване на трафика и подобряване на еко мобилността в зоните на зелените коридори; начините, по които ще се намали концентрацията на замърсяванията на въздуха, свързани с автомобилния трафик; възможностите и насоки за развитие на зелените коридори в София; намаляването и ограничаването на вредните емисии в града в съответствие с „ВИЗИЯ ЗА СОФИЯ“; осигуряването на допълнителен инструмент за изпълнение на изискванията на ЕК по отношение на качеството на въздуха.

През 2024 г. в експлоатация влязоха три нови сгради на Университета в кампус Лозенец, които са проектирани и построени като енергийно ефективни.

- Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE),

- Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото“ (УНИТе),

- Технологичен център „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика".

Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE)

Новата високотехнологична сграда на GATE е разположена в кампуса на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на бул. „Джеймс Баучер“ в съседство с Факултета по химия и фармация, Факултета по математика и информатика и Факултета по физика. Още от пръв поглед архитектурата ѝ подсказва важната роля на института на водещ изследователски център в технологиите на бъдещето, чиято мисия е да направи живота на хората по-добър чрез съвременните достижения на науката.

Паркингът е разположен на юг от сградата, предвиден е необходимият брой на достъпни места за паркиране, както и паркоместа, оборудвани за електрически превозни средства. Паркингите за автомобили и велосипеди са оборудвани с видеонаблюдение.

Сградата на „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика" е замислена и изпълнена като екологична лаборатория със специални еко-елементи – плосък покрив за разположение на соларни панели, специална изолационна окачена конструкция за висока енергийна ефективност, разделяне на отпадъчните води на битово-отпадъчни и лабораторни за бъдещо внедряване на специализирани пречиствателни модули с учебна и технологична цел, резервоар за събиране на дъждовна вода за поливане и др.

Новият технологичен център съдържа 13 лабораторни комплекса по води, отпадъци, молекулярни и флуоресцентни техники за анализ, плазмени технологии за създаване на плазмени модули и хибридни технологии за пречистване на води, трансформация на отпадъци и други иновативни решения. Този нов изследователски и образователен център е място за развитие на иновации и технологии в кръговата икономика и биоикономиката с фокус върху води, енергия и управление на отпадъци. Той е център за развитие на ново поколение образователни продукти с кросдисциплинарен характер и предоставящи съвременно практическо обучение на студентите в Алма матер.

Сградата на Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото“ (УНИТе) е проектирана с достъпна архитектурна среда и за хора в неравностойно положение. Фасадното оформление на сградата е едновременно модерно и в унисон с околното застрояване. Проектът за сградата беше представен на 4 ноември 2019 г. от архитектите Константин Пеев и К. Кръстев от изпълнителя „ЕКСА“ АД пред ръководството и преподавателите на ФМИ, включително участниците в проекта УНИТе.

Паркингът е разположен на юг от сградата, предвиден е необходимият брой на достъпни места за паркиране, както и паркоместа, оборудвани за електрически превозни средства. Паркингите за автомобили и велосипеди са оборудвани с видеонаблюдение.