Начало / Новини / Новини и събития / Дни на лузофонията във Факултета по класически и нови филологии

   
Дни на лузофонията във Факултета по класически и нови филологии

Във Факултета по класически и нови филологии се проведоха онлайн традиционните Дни на лузофонията, организирани от специалност „Португалска филология“ при Катедрата по испанистика и португалистика и научноизследователската катедра „Жозе Сарамаго“, учредена във ФКНФ през 2019 г. с договор за сътрудничество между Софийския университет и „Камойш“ - Институт за сътрудничеството и езика при Министерството на външните работи на Португалия.

В програмата на Дните на лузофонията бяха включени лекции на трима изтъкнати университетски изследователи на португалоезичните литератури и култури от европейското образователно пространство. С директни включвания от Порто, Лисабон и Будапеща във форума участваха проф. д-р Изабел Пиреш де Лима, проф. д-р Петър Петров и проф. д-р Ищван Ракоци. На лекциите във виртуални стаи присъстваха студентите, докторантите и преподавателите в специалност „Португалска филология“ на Факултета по класически и нови филологии, както и директорът на Центъра за португалски език и култура „Камойш“ към португалското посолство в София и лектор в Софийския университет Анаиза Гордино. Модератор на събитията бе проф. д-р Яна Андреева, отговорник на специалност „Португалска филология“ към Катедрата по испанистика и португалистика на Факултета по класически и нови филологии.

В приветствието си към лекторите и участниците в Дните на лузофонията деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Мадлен Данова изрази удовлетворението си от това, че въпреки предизвикателствата на настоящата ситуация във факултета отново се провежда този традиционен форум за научен и образователен обмен. Тя благодари на организаторите за усилието да се поддържа традицията всяка година да се честват Дните на лузофонията, за да могат студентите от Факултета по класически и нови филологии да се запознаят по-отблизо с постиженията на португалоезичните култури.

1

Водещ лектор в програмата на Дните на лузофонията бе проф. д-р Изабел Пиреш де Лима, почетен професор на Университета на Порто и доктор хонорис кауза на Софийския университет. В лекцията си „Падението на един ангел – падение или освобождение?“ проф. Пиреш де Лима представи литературното творчество на един от най-значимите романисти в света на португалоезичието – португалския класик от епохата на Романтизма Камило Кащело Бранко. Като се спря в частност на Падението на един ангел, тя очерта общите белези на Камиловия роман и техните конкретни проявления в текста: сложно конструиран сюжет; линеарно построено действие; ускорен наративен ритъм; сбито портретиране на персонажите с цел открояване на обсесивните чувства, които ги владеят; намесващ се с иронични или емоционални съждения разказвач; богат език, съчетаващ възвишена реторика с разговорна реч. Представяйки тезата си за „реалистичния романтизъм“ или „романтичния реализъм“ на Камило, проф. Лима открои дълбоките идейни противоречия, които са заложени в протагониста на романа, в чиято фигура изследователите на Камиловото творчество откриват ясни следи от авторовата личност. Идейната еволюция на персонажа разкрива онези противоположни черти, които превръщат Калисто Елой в човек между две антагонистично противостоящи си епохи, какъвто е бил и самият Камило Кащело Бранко, по думите на Изабел Пиреш де Лима. Като такива опозиции бяха посочени консервативната аристократична етика, стояща в основата на закостенялото възпитание на героя, и изкушението му да се отдаде на призивите на Ерос и на лукса, който се налага от внесените от чужбина модерни забавления и стандарти за материален комфорт; ерудираното познание на класиците и засиления интерес към френския език, отъждествяващ се с новия буржоазен начин на живот; употребата на класическия и дори анахроничен португалски език и последващото увлечение по чуждиците; пренебрежението към прогреса и модернизацията на изостаналата португалска действителност и очароваността от всички нововъведения на чуждестранната мода и индустрия; политическото консерваторство и идеите на либерализма; все още феодалната обвързаност с Трона и Олтара и разкрепостеният буржоазен стил на социален живот. Проследявайки метаморфозата на Калисто Елой, в заключителната част на лекцията си проф. Пиреш де Лима открои една от възможните интерпретаторски хипотези, според която ангелът, откъснал се от имагинерната действителност на книгите, се е превърнал в млад мъж, който е силно обвързан с живота. Заучените идеи, възприети от книгите в самотен прочит, отстъпват пред общуването с другия в реалния живот и именно това е пътят за еманципация на човешкото същество.

2

Проф. д-р Ищван Ракоци от Университета „Йотвош Лоранд – ЕЛТЕ“ в Будапеща изнесе лекция на тема „Континуитетът на парковете – историческите пана на Франсоаз Шейн като интерактивна история на Португалия и нейните отвъдморски пространства“. Той представи кратък исторически преглед на честванията на Великите географски открития в Португалия през ХХ в. и присъствието на темата за Откритията в някои от емблематичните градски паркови пространства на португалската столица. Проф. Ракоци разгледа посоките на художествено отразяване на глобализиращото световно движение на португалските мореплаватели от XV-XVI в. в декоративните керамични пана на френската художничка Франсоаз Шейн, с които е облицована построената през 1959 г. и реновирана през 1994 г. лисабонска метростанция „Парк“. По аналогия с идеите на португалския философ Жозе Жил, пространството на метростанция „Парк“ бе представено като пространство на рефлексията и пространство на прехода, в което се осъществяват процесите на синтезиране, деконструиране и конструиране на историята. Като историк на литературата проф. Ищван Ракоци изтъкна на първо място сред изображенията, присъстващи в керамичните пана, заглавията на класически текстове, които са посветени на португалските открития и териториална експанзия по времето на Ренесанса. Лекцията се фокусира също върху изображенията на картографски знаци и символи, световните религии и култури, както и на различните географски глобуси, свидетелстващи за етапите в историята на картофската наука. В заключение проф. Ракоци изтъкна динамичния и диалектичен характер на тази керамична „историография“, чиято цел, по думите на самата Франсоаз Шейн, е да впише чрез подобни художествени проекти Всеобщата декларация за правата на човека в ежедневното градско пространство на световни градове като Париж, Брюксел, Хайфа, Лисабон и други.

3

Проф. д-р Петър Петров от Университета на Алгарве и Центъра по лузофонски и европейски литератури и култури на Университета на Лисабон представи исторически преглед на развитието на късия жанр в Бразилия в лекцията си „Траектории на бразилския разказ“. Като се съсредоточи върху някои върхови образци на жанра от втората половина на XIX до края на XX в., проф. Петров разгледа творчеството на изтъкнати бразилски писатели от различни литературноисторически епохи и естетически течения. Родоначалникът на съвременния бразилски разказ Машадо де Асис бе представен с разказите „Гледачката на карти“, „Теория на медальона“ и „Предколедна меса“, илюстриращи най-характерните за автора похвати при изграждането на фикционалните светове на творбите му, а именно кондензираното действие и опростения сюжет, които поставят акцента върху инцидентно събитие, представено като своебразен климакс в живота на протагониста. Персонажите на Машадо са представители на средната класа на Рио де Жанейро, а описанието на ежедневното им поведение и моралния им облик онагледява заложената в разказа авторова критика към заможната градска прослойка в имперска Бразилия. В лекцията бяха засегнати и три ключови фигури в развитието и обновлението на жанра на бразилския разказ през втората половина на ХХ в. В разказите на Кларисе Лиспектор се очертава моделът на психологическата проза под влиянието на екзистенциализма от 60-те години. Фокусът върху интимния свят на персонажите, най-често жени домакини от големия град, както и асиметричното и фрагментирано писане, акцентиращо върху детайла и двойствеността, изграждат субективистичната интроспективна поетика на Лиспектор. Проф. Петров се спря и на регионалистичния разказ на Гимарайс Роза, като изтъкна характерните за него теми за детството, пътуването и израстването, които се разгръщат на фона на бразилския сертон, където пастири, ловци, каменоделци, цигани, бегълци от правосъдието, слепци, бандити и убийци живеят в архаичния свят на други също анонимни персонажи, които чрез митопоетическия разказ на Роза разкриват светоусещането на бразилеца от вътрешността на страната и дълбинния образ на самата Бразилия. В заключителната част на лекцията си проф. Петров представи разказите на Рубен Фонсека, които в стилистиката на хипер-реализма отразяват репресивната и насилническа действителност по времето на бразилската военна диктатура, но и позволяват аналогията с най-актуалната действителност. Засегнати от отчуждението и насилието, персонажите на Фонсека се задушават в затворената си градска среда, която ги обрича на социално изключване и маргинализация. Сблъсъкът им с тази среда провокира насилието, така характерно за големите бразилски градове, и същевременно изразява крайната безпомощност на маргинализираните персонажи пред системата, доминирана от упадъчни форми на масовата култура и остра социална несправедливост.