Начало / Новини / Новини и събития / „Диалог: Бяло и черно“, изложба на преподаватели от Факултета по изкуства на Нишкия университет

   
„Диалог: Бяло и черно“, изложба на преподаватели от  Факултета по изкуства на Нишкия университет

В Галерия „Алма Матер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита изложбата „Диалог: БЯЛО И ЧЕРНО“ на преподаватели от Факултета по изкуства на Нишкия университет, Сърбия. Тя се реализира в рамките на проект „ArtNet 3“ на катедра „Визуални изкуства“ по Фонд научни изследвания на Университета с ръководител проф. д-р Лаура Димитрова.

Експозицията бе открита от проф. д-р Стефан Алтъков, зам.-декан на Фaкултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет и ръководител на Катедра „Визуални изкуства“, и проф. Катарина Джорджевич, зам.-декан на Факултета по изкуства на Нишкия университет и ръководител на Катедра „Изобразителни изкуства“

Артистичната проява е резултат от продължаващото вече няколко години сътрудничество между Факултета по изкуства на Нишкия университет и Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет и е част от изявите в рамките на Климентовите дни и честванията, свързани с 130-та годишнина на Алма матер.

1

В изложбата участват проф. Катарина Джорджевич, проф. Славица Ерделянович Цурк, проф. Перица Донков, проф. Мирослав Живкович, извънреден проф. д-р Слободан Радойкович, извънреден проф. д-р Елизабета Маторкич Бисенич, извънреден проф. Братислав Башич, извънреден проф. Лидия Узелац, доц. Никола Маркович, доц. Владан Ранджелович.

При създаването на концепцията проф. Катарина Джорджевич се позовава на казаното от Герхард Рихтер и включва в изложбата творби, обединени от идеята за минималистично използване на изразните средства и насочване повече към анализ на промените в структурата и динамиката на изграждащите ги елементи, отколкото към разкриване на връзката между съответната идея и емоциите.

Акцентира се на взаимовръзката мотивация – обект на изображение на литературните източници, степенуването на чувствата, на визуалната артикулация на идеите, които водят до трансформирането на писаното слово, на звуците и усещанията в елементи на визуалния речник, водят до въвеждането на разнообразно по характер сетивно-възприятийно съдържание и пренебрегване на конкретните мотиви, на тяхното значение и представяне.

5 K. Djordjevic-Vortex 1

В този контекст всяко произведение на изкуството може да бъде видяно като неделима цялост с абстрактно съдържание. Възприемането на определена творби не се влияе от имагинерното, фигуративното или обективното „представяне“ на реалността, то зависи от непосредствения опит на наблюдаващия и е изключително субективно.

Откриват се възможности за „отворена“ интерпретация, в която вниманието на зрителя „превключва“ от невъзможност за идентифициране на обекти от действителността към желание за „хуманизиране“ на съдържанието.

6 Vl. Randjelovic-risunka 1

Затова и вечният разговор за значението на творбата е винаги отворен. И не става дума за това как нещо да бъде направено така, че да е универсално, да е вечно, а преди всичко за стремежа да се запазят онези „качества“ на художественото произведение, които са своеобразни движещи сили за твореца. Или както казва Герхард Рихтер: „Онова, което е отвъд това, което сме, и което в този смисъл е вечно“.

3