Конференцията бе организирана от Академията за арабски език в Шарджа под личния патронаж на Негово височество шейх д-р Мухаммад бин Султан ал-Касими, владетел на Шарджа и член на Висшия федерален съвет на Обединените арабски емирства (ОАЕ). По негова покана на 8 и 9 ноември 2025 г. в Центъра „Д-р Султан бин Мухаммад ал-Касими“ се събраха 24 представители от 18 европейски страни – учени в областта на арабския език и близкоизточната история и култура.

Академията за арабски език в Шарджа е държавна научноизследователска институция, която има за цел изучаването на арабския език и неговата роля за развитието на арабо-мюсюлманската култура. Поддържа няколко редовни флагмански форума на световно ниво, един от които са конференциите, посветени на арабистиката в Европа. Академията е създадена през 2016 г. по инициатива на емира на Шарджа шейх д-р Мухаммад бин Султан ал-Касими, който превръща емирството във все по-важен център на образованието и науката, културата и литературната дейност в съвременния арабски свят.

Освен представителите на България, в Третата международна конференция за арабистиката в Европа участваха изявени арабисти от Албания, Босна и Херцеговина, Германия, Естония, Испания, Италия, Казахстан, Нидерландия, Литва, Полша, Русия, Словакия, Сърбия, Украйна, Франция, Чехия и Швеция. Бяха засегнати теми, свързани с развитието на арабистичните школи в европейските страни, изучаването на арабски език и култура в тях, както и преводите от арабски на европейски езици.

Проф. Евстатиев изнесе доклад, в който разгледа възникването и развитието на българската школа по арабистика, ислямознание и близкоизточни изследвания. Той открои приноса на някои от основоположниците на това академично поле в контекста на българската ориенталистика като Иван Димитров Кимрянов (1883–1913) и Александър Йонков Шишманов (1889–1949).

В доклада на проф. Евстатиев бе застъпено и съвременното развитие на специалност „Арабистика“ в Софийския университет.

В своя доклад доц. д-р Галина Евстатиева представи и анализира преводите на художествена литература от арабски на български език. Тя представи обзор на основните етапи в развитието на преводаческия интерес сред българските арабисти през последните десетилетия към значими произведения на класически и съвременни арабски автори.

В изложението си акцентира и върху предизвикателствата, съпътстващи процесите на превод и публикуване в България, които следва да бъдат преодолени, за да се осигури по-широк достъп до богатото литературно наследство, създадено на арабски език.

Българските представители обсъдиха въпроси на академичното сътрудничество както с представители на Университета в Шарджа, така и със свои колеги от редица европейски страни. Международната академия за арабски език в Шарджа организира посещение и в национален парк „Млейха“ – разположен в централната пустинна част на емирството археологически и природен резерват.

В специално разположена за целта палатка се проведоха и допълнителни дискусии, свързани с приноса на ориенталистите в изучаването на арабския език и култура.

След Шарджа представителите на Софийския университет посетиха Дубай и Абу Даби, където проведоха и среща с българския посланик Иван Йорданов, с когото засегнаха въпроси на културните и академични връзки между Република България и ОАЕ. Бяха обсъдени и идеи за сътрудничество на катедра „Арабистика и семитология“ във Факултета по класически и нови филологии с институции от ОАЕ, включително възможности за стажове на студенти от специалност „Арабистика“ и магистърската програма „Близкоизточни изследвания с арабски език“ в тази все по-важна страна от Залива.

Третата международна конференция по арабистика в Шарджа и участието на български учени в нея бяха отразени в основни арабски електронни медии, както и в пресата, включително в-к Al Khaleej в Обединените арабски емирства.