На честването присъстваха ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, деканът на Философския факултет проф. Соня Карабельова, президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев, изтъкнати общественици, учени и личности, свързани с политическия и интелектуалния път на д-р Желев.

Деканът на Философския факултет проф. Соня Карабельова приветства присъстващите от името на деканското ръководство и отбеляза, че мястото за провеждане на срещата не е избрано случайно – знаковата 65 аудитория на Софийския университет, аудиторията, в която са се раждали идеи, в която са се взимали решения с историческо значение не само за факултета, не само за университета, но и за страната ни. „За някои хора тези събития са много важни и са много значими. И за повечето от тях ще чуем от близки колеги, съмишленици и приятели на д-р Желев“, посочи проф. Карабельова и допълни, че за младите колеги това е изключително важен знак, защото е важно да помним и да знаем откъде сме тръгнали, къде се намираме и накъде отиваме. Деканът подчерта, че за Философския факултет е било изключително важно да подкрепи идеята на инициативния комитет за честването по повод 90 години от рождението на д-р Желю Желев, тъй като са убедени, че трябва да му отдадем заслужена почит.

По думите й той е не само възпитаник, учен, изследовател и преподавател в Катедрата по философия на Философско-историческия факултет на университета. Той е продължител на традициите и ценностите, които изповядва колегията на Философския факултет от неговото създаване, традиции и ценности, свързани с отстояването на академичната свобода, принципите за активна гражданска позиция и силна ангажираност със социалните и политическите процеси, инициирането на значими обществени промени. „Д-р Желев достойно защитаваше и отстояваше не само традициите и ценностите, свързани с академичната свобода, но и свободата на идеите и демокрацията. За човека Желю Желев демокрацията на беше просто политическа система. Тя е свобода на избор и отговорност. Той вярваше, че без свободата да се поставят въпроси и да се оспорват догми няма истинска промяна. Това е и мисията на Философския факултет и на университета – да създава не само знания, но и условия за свободно и критично мислене, да учи бъдещите поколения не просто да тълкуват света, а да участват в неговото формиране“, изтъкна проф. Карабельова.

Във факултета и в Софийския университет ние подготвяме мислещи хора, визионери, отговорни за обществените процеси, етиката и справедливостта, допълни тя и посочи, че днес не само отдаваме почит към д-р Желю Желев, а искаме да напомним за отговорността, която носим и като общество и като академична общност – да мислим, да сме критични и отговорни, така, както го правеше д-р Желев.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев изказа благодарност на инициативния комитет, осъществил това събитие, на колегите от Философския факултет, на деканското ръководство, на проф. Карабельова за енергията, която не са спестили, за реализацията, защото фигурата на д-р Желев е неразривно свързана с историята на този факултет. Ректорът посочи, че събитието е важно, защото съвремието ни страда от липса на памет. „Няма как да вървим напред, няма как да търсим посоки, да търсим решения без да се обърнем назад, да видим какво сме свършили и кои са хората, стоящи зад свършеното, какви грешки са допуснати, какви успехи са постигнати. Не можем да не се лутаме, ако скъсаме връзката с миналото. Няма да ни доведе до нищо добро“, изтъкна проф. Георги Вълчев.

Ректорът посочи, че поуките и изводите са много. Той припомни трудните години в началото на прехода, когато е трябвало да се променя обществено-политическата система и геополитическата ориентация на страната и посочи заслугите на д-р Желев в тези процеси. Проф. Георги Вълчев каза, че трябва да се научим да отдаваме почит на онези, които с енергията, с волята си, със себеотрицанието си поемаха огромната отговорност на онези години и подчерта, че д-р Желев е един от тях и заслужава нашето уважение и почит.

„Той е олицетворение на това, което беше университетът. Поне в тези късни десетилетия от средата на 70-те и 80-те години. Университетът беше интелектуалното средище на България. Тук вреше и кипеше. Не само във Философския. Не само в Историческия факултет. Аз самият 80-те години бях студент и добре си спомням каква енергия се криеше зад това, което направиха колегите от Физическия факултет във връзка с ядрения инцидент в Чернобил – все още не се говореше официално. В 65-та аудитория чухме точно от колегите от Физическия факултет какво се е случило“, припомни ректорът. Той разказа, че в студентските аудитории е имало живец и дебат и посочи, че се надява тези години да се върнат отново, да се върне обществения интерес, защото иначе няма да имаме бъдеще. „Слава Богу, младите хора, с които работим показват, че България ще има бъдеще. Неслучайно има и от тях толкова много в днешната аудитория, защото има какво да научат и от приятелите от съратниците на д-р Желев за онези смутни години“, каза проф. Вълчев. По думите му днес трябва да помислим как да намерим пътища едни към други, въпреки различията си, как да съумеем цивилизовано да разговаряме и търсим решения, да излезем от това лутащо се състояние, което подкопава основите на демокрацията. „Дано днешните послания, които ще чуете, да добият популярност в обществото ни и да потърсим пътища за бъдещето на България, защото днешното време е преломно, пречупват се огромни констелации, трябва да бъдат търсени смели решения и се надявам днешното събитие малко да ни смири, малко да ни направи по-чуваеми един към друг въпреки различията ни, за да можем като нация да вървим напред. Предстоят ни трудни изпитания и нека поне малко се поучим от изпитанията, през които премина д-р Желев и хората около него, и въобще всичките тези поколения, които положиха много сили и тогава съумяха да намерят път един към друг и с компромиси и битки намериха решения, които ни изведоха на пътя на демокрацията и на просперитета“, каза в заключение проф. Георги Вълчев.

Връщайки се в спомените си Георги Първанов, президент на Република България за периода 22.1.2002 – 22.1.2012 г, заяви, че с д-р Желев дълго време, не рядко са били опоненти, спорили са, често пъти и остро, но никога агресивно. „Нямам спомен да съм чул от него към мен или обратно - да съм изрекъл думи, които сега звучат от политическия речник на българските политици, в това число и в отношенията между институциите“, отбеляза той и допълни, че когато д-р Желев е станал държавен глава, а той – председател на опозиционната партия, пак са поддържали коректна и толерантна линия на отношенията.

Георги Първанов припомни още, че когато ролите са се разменили и той самият е получил честта да бъде президент, едно от първите неща, които е направил, е да покани д-р Желев като свой съратник с идеята да ни представлява в рамките на франкофонската общност, като инициатор на нашето присъствие там, както и за други обществени дейности. „Това беше знак на пълна приемственост между институциите, колкото и да сме били различни“, подчерта Георги Първанов. Той отбеляза още, че сегашните президенти ги събира само д-р Желев – във Веселиново, когато е поставена паметната плоча, и сега. „Много бих искал да си вземем поуки от миналото и да предадем тези поуки на следващите поколения, за да може наистина България да върви напред така, както я виждаше президентът Желев, така, както я виждаме и ние“, каза още Георги Първанов, отправи поздрав за инициативата и пожела на всички да бъдат живи и здрави.

Росен Плевнелиев, президент на Република България за периода 22 януари 2012 – 22 януари 2017 година, заяви, че за него президентът Желев е свят човек, патриархът на българската демокрация и негов кумир. Той се върна в спомените си към големия митинг, достигнал до „Цариградско шосе“, когато е слушал неговия глас – глас на надежда, на промяна, който ни отвори нова страница. „За мен президентът Желев бе и моят ръководител по някакъв начин, когато през 1990 година поставяхме основите на СДС в Благоевград“, продължи със спомените си Росен Плевнелиев и припомни за времето, когато се отпечатваше един апокрифен вестник „Независимост“ и той го е транспортирал от София до Благоевград, четейки в автобуса части от „Фашизмът“. „За мен президентът Желев беше преди всичко този голям лидер на България, който отвори от всички гледни точки една нова страница, който промени живота на всички нас и ние сме дълбоко благодарни за това“, каза още Росен Плевнелиев.

Той обърна внимание върху поведението на съвременните лидери не само у нас, на хората в Народното събрание, където ходят със скъсани дънки, изключват микрофони, не искат дори и да се чуват, както и да разменят аргументи. „Днес живеем в свят, в който повечето се обединяват и казват, че имаме като че ли по-малко, а не повече демокрация“, каза той и с гордост си припомни създадения от него като държавен глава Съвет на президентите и за участието на д-р Желев в работата му. „Днес можем да кажем, да, той е в друго измерение, но той е с нас. И повече от всякога неговата битка и неговите ценности трябва да бъдат отстоявани от всички нас“, каза президентът Плевнелиев и се обърна специално към младите хора в залата – дано да си дават сметка, че президентът Желев гледаше със своите дълбоки топли очи и казваше: „И запомнете, демокрацията се лекува само с повече, а не с по-малко демокрация“. Това означава по-добре работещи институции, по-силно гражданско общество, повече правила, които важат за всички, изтъкна президентът Росен Плевнелиев.

Стефан Тафров прочете част от текста на президента Петър Стоянов в една от книгите, които представят днес, който съдържа и неговата оценка към д-р Желю Желев. В нея той разглежда безспорните заслуги на д-р Желев за българския демократичен преход и високия личен пример, който е оставил: „Желев беше убеден демократ. Демократичността му беше не просто академична, а и житейски изстрадана, а отношението му към властта бе патриархално идеалистично и това бе оценено по достойнство от българските граждани и като президент и преди това Желю Желев никога не използва властта за лични облаги“.

Деканът на Философския факултет проф. псн Соня Карабельова прочете поздравителен адрес от името на президента Румен Радев, в който той отправя поздрав за инициативата за отбелязването на 90-годишнината от рождението на първия демократично избран президент на Република България д-р Желю Желев. В него той отбелязва, че е оставил траен отпечатък върху институцията и припомни своето твърдение – д-р Желев се ръководеше от идеи, а не от корист. В адреса си Румен Радев говори за философските съчинения на д-р Желев, за неговото верую, за непримиримото му отношение към тоталитаризма, за неговата работа като президент.

„Д-р Желю Желев се нарежда в редицата на историческите лидери от Централна и Източна Европа, вписали страните си в процесите на европейската интеграция. Много от каузите, защитавани от него като държавен глава, са актуални и днес. Затова и настоящето събитие по повод отбелязването на 90-та му годишнина може и трябва да бъде повод за размисъл по ключови за нацията ни въпроси“, се казва още в поздравителния адрес.

В дискусията се включиха още доц. Петко Симеонов, проф. Георги Фотев, както и съвременници, съратници и приятели на Желю Желев.

В рамките на събитието бяха представени книгите „Първият президент на Републиката“ и „Каузата на нашия президент. Спомени за Желю Желев“, които осветляват неговата роля в най-новата българска история.

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":