Начало / Новини / Календар / Кръжок по астрономия: Плазмени двигатели за космически апарати – световни и български разработки

Зала А205 или А207, Физически факултет, бул. "Джеймс Баучър" 5

Лектор ще бъде Стоил Иванов – докторант в катедра „Радиофизика и електроника“.

Стоил Иванов завършва НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ с профил физика. След това придобива бакалавърска степен по инженерна физика във Физическия факултет при СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2017 година завършва магистратура по аеорокосмическо инженерство и комуникации с магистърска теза „Стабилизация и анализ на поведението на съзвездие от малки сателити“. Тази тематика запалва неговият интерес в областта на орбиталната динамика, проектиране на орбити и системи за задвижване на космически апарати. От 2018 година е докторант в катедра „Радиофизика и електроника“ към Физическия факултет при СУ „Св. Кл. Охридски“ и работи по дисертацията си на тема „Електротермичен плазмен двигател за малки спътници“. Той е част от екипа, изпълняващ проект „Електротермичен микровълнов плазмен двигател за българските нано-сателити“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06-ОПР 01/1. Стоил Иванов е и съосновател на нестопанското сдружение „Инициатива САТ-1“ (sat-1.com), стремящо се да подпомага аерокосмическия сектор в България чрез изпълняването на практически проекти и разпростаняването на придобития опит и знания сред младите български учени с интерес в областта.

1

На 4 октомври 1957 година е изстрелян първият изкуствен спътник „Спутник-1“. Това събитие маркира началото на Космическата ера. Неминуемо се започва и разработването на двигатели за космически апарати, които да позволяват изпълнението на все по-амбициозни мисии, сред които и стъпването на човек на Луната през 1969 година. Благодарение на разработените двигатели, човечеството изпраща спътници и до други планети от Слънчевата система. Основните технологии за задвижване се делят на два вида: химически двигатели (например ракетен двигател) и електрически двигатели (например плазмен двигател). Въпреки че химическите двигатели са с много по-неефективен разход на гориво спрявмо електрическите, до края на ХХ-ти век химическите двигатели са основен избор поради ниската си консумация на електроенергия. Напредването на електрониката в последните две десетилетия обаче променя тази тенденция. Електрониката става по-компактна и ефективна и вече става възможно малки и леки спътници да изпълняват задачи, които традиционно са се изпълнявали от големи и тежки платформи. Паралелно с това, наличната електрическа енергия на борда на космическите апарати значително се увеличава. Тези особености позволяват навлизането на електрическите двигатели в космическата индустрия и в днешно време те вече са основен избор за бордова система за задвижване.

По време на лекцията Стоил ще разясни кои са основните параметри на един двигател, ще покаже сравнение между електрическите и химическите двигатели. Ще ни запознае с установените технологии в електрическото задвижване, както и с последните тенденции в областта. Ще бъдат разгледани няколко примерни мисии, които са осъществени чрез електрически двигатели. Накрая ще завърши с представяне на текущите проекти, които се изпълняват във Физическия факултет.

Организатор/координатор: Ивайло Станев - istanev@phys.uni-sofia.bg

Кръжокът по Астрономия към Катедра "Астрономия" се провежда от над 110 години. Негов основател е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, първият доктор по астрономия в България.