Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Успешните примери / Радослав Русев: „Щастлив съм, когато намирам чувство за смисъл в работата си и когато успявам да общувам пълноценно със семейството си и най-близките приятели“

   

21.02.2021

 

Вижте повече за инициативата "Успешните примери" на Стопанския факултет

 

Включете се в нашия FEBA Alumni Club

 

Разговор с Радослав Русев, възпитаник на Стопанския факултет, випуск 2002.

RRusev

Радослав Русев определя себе си като предприемач, мениджър и консултант в сферата на водите. Завършва Стопанския факултет през 2002 г. Впоследствие придобива диплома по финансов мениджмънт (ACCA) и MBA от Warwick Business School. За период от около 10 години Радослав заема различни експертни и управленски позиции в „Софийска вода“ ЕАД. През 2012-2013 г. Радослав е управител на ВиК Добрич, където се опитва да преструктурира дружеството и да въведе нови практики на управление. През 2014 г. е Зам.-министър в МРРБ с отговорности за продължаващата реформа във ВиК сектора, преговори с ЕК и др. От 2015 г. Радослав е съдружник е „Хидролиа“ АД и е участник в редица международни проекти за преструктуриране на ютилити компании, национални реформи и сходни.

 

Здравей, Радо! Разкажи ни за себе си – с какво се занимаваш сега?

В служебен план – комбинирам предприемачески и консултантски ангажименти. Преди 5 години с група дългогодишни приятели и колеги основахме „Хидролиа“ АД, за да потърсим нова ниша и бизнес модел в управлението на водите в индустрията. Мисля, че ни се получава добре. И тъй като не съм оперативно ангажиран всеки ден в компанията, имам комфорта да участвам в различни други проекти и инициативи в страната и региона, включително и в… създаване на квалификационна програма за ВиК мениджъри в Източна Европа в партньорство със Стопанския факултет.

Някаква част от времето си отделям за работа в експертни групи на политическата партия, в която членувам. Вярвам, че има смисъл и бих искал да го правя дългосрочно.

Надявам се, че намирам време за семейството си…

 

Ти ли избра своята професия или тя избра теб?

Трудно ми е да кажа, че имам конкретна професия. С риск да изглежда претенциозно, бих се определил като „генералист“, който днес може да е експерт, утре консултант, вдругиден предприемач и т.н.

Мисля, че професията и ролите си ги избирам аз, като този комфорт са ми го дали семейството и бизнес партньорите, т.е. многократно са ме подкрепяли в тези избори, дори когато са били резки.

Вероятно, обаче, секторът, в който работя (водите), ме е избрал без да ме пита. Случайно, докато бях студент и имах нужда от работа, Софийска вода ме намери и оттогава минаха почти 20 години. Направих 2-3 опита да сменя сектора, но не е случайно, че всеки път се завръщах в този сектор.

 

Кое ти помогна да стигнеш дотук?

Не мисля, че съм стигнал до някакви кой-знае-какви висоти. Имам самочувствието, обаче, че съм участник в готин колектив и правим смислени неща.

Какво ми е помогнало: правилните примери в решаващи моменти – работливи родители (все пак съм от соц. поколение…), креативен дядо, поне по един мотивиращ учител във всеки етап от образованието ми, уникален ментор в най-важните години в кариерата ми, разбираща съпруга, доверчиви (но и критични) бизнес партньори и любопитни деца. Не мога да се оплача.

 

Как разбираш, че си успял човек? Каква е твоята рецепта за успех?

„Успял“ е клише. В конвенционалния бизнес смисъл на „успял“ не се вмествам. Нито съм собственик на голям бизнес, нито управлявам голям екип.

Щастлив съм, когато намирам чувство за смисъл в работата си и когато успявам да общувам пълноценно със семейството си и най-близките приятели. Друга рецепта нямам.

 

Кое е най-важното за един успешен ръководител?

Убедеността в решенията. Да не се бърка със самоувереност или безкритичност. Но да вярва в преценката си, да я облича в решения и да ги следва. В 90% от бизнес (а и житейските) ситуации лошото решение е по-добро от липсата на такова.

 

Кога завърши Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?

През лятото на 2002 г. Не знам с кой акъл, но бързах да завърша (бакалавър), за да вляза в казарма в една от последните възможни години…

Тогава, вярвам и сега, факултетът предлагаше добра среда. Почти всички студенти идваха във факултета от езикови, математически или сходни гимназии.

 

Кое те накара да избереш Стопанския факултет?

Бях невероятно самоуверен. Не съм кандидатствал другаде. Поне 3-4 години преди да завърша гимназия знаех, че искам „да уча бизнес“ и то точно тук. Имах примера на добър семеен приятел, който е 5 години по-голям от мен. Вероятно това помогна доста.

 

Кои са най-ярките ти спомени от Стопанския факултет и студентския живот?

Зеленото кафе до факултета и бирите в пластмасови чаши… Купоните в 17-ти блок в Студентски град. Хубави години. (Както казва Миг Джагър за 70-те: „Man, I don’t remember the seventies…“)

 

Забавни случаи / епизоди, за които си спомняш?

Събота сутрин в 08.00 часа – Проф. Ведър (баща) събираше пълна зала на лекции по избираемия предмет „Риторика“. Често идвахме направо от Библиотеката (рок клуба), за да го слушаме…

 

Кои преподаватели/предмети си спомняш най-живо?

Харесвах Георги Ганев, заради способността му да представи тежки икономически концепции на разбираем език. Още помня встъпителната му лекция по Макроикономика във втория семестър на 1-ви курс: „Колеги, каква е разликата м/у микро и макроикономика“? Отговор: „На макро ниво не може да се краде…“ (интересно ми е дали сега поддържа тази теория; трябва да го питам)

 

Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет ти помогна най-много в кариерния ти път?

Мисля, че факултетът дава добра обща икономическа основа. Фундаментите са важни, особено в страна, която няма комфорта на десетилетия бизнес/икономическо образование.

 

Как оценяваш развитието на Стопанския факултет от твоето студентство до днес?

Положително. Стопанският факултет е фактор в бизнес образованието в страната. Виждам, че факултетът успешно си партнира с бизнеса. Всяка година е на първо или второ място в класацията на икономическите ВУЗ-ове. Това не е случайно.

 

Какво е посланието ти към студентите на Стопанския факултет днес?

„Невежеството е избор“. Вярвам, че след като сте избрали Стопанския факултет, съзнателно (и правилно) сте избрали другия път. В по-практичен аспект: в ранните години на кариерите избирайте шефа си; всичко останало (сектор, конкретна компания, заплата и т.н.) са глупости. По-добре да работите за визионер в свинарник, отколкото за чиновник в мултинационална компания.

 

Коя е най-смелата ти мечта?

Тя е свързана с нещо, което имам смелостта да помечтая, но нямам смелост да изкажа на глас. Питайте ме пак след 20 години