Начало / Университетът / Факултети / Факултет по славянски филологии / Структура / Катедри / Теория на литературата

   

Ръководител проф. д-р Амелия Личева

стая 155
тел. 9308 439
e-mail:

licheva@slav.uni-sofia.bg

 

Катедра “Теория на литературата” е една от най-старите в Софийския университет. Тя е продължител на Катедрата по всеобща културна и литературна история, създадена на 16 декември 1894 г. от проф. Иван Шишманов.
Съгласно Закона за университета от 1904 г., предложен от проф. Шишманов, тогава министър на народната просвета, тя е преименувана в “Катедра по сравнителна литературна история” и влиза в структурата на Историко-филологическия факултет. През 1908 г. за редовен доцент към нея е избран Михаил Арнаудов. След като новият Закон за университета от 1909 г. разрешава назначаването на повече от един професор в катедра, той е избран за извънреден професор. През 1911 г. като редовен професор е утвърден отново Иван Шишманов, който междувременно преподава като частен хоноруван доцент.
Първата официална програма на университета от 1910 г. предвижда специалностите Славянски филологии и Литература да полагат задължителен изпит по “принципите на литературната наука” и по “една епоха от сравнителната литературна история”. На катедрата е възложено преподаването на съответните задължителни курсове. Наред с тях преподавателите разработват и редица свободноизбираеми курсове.

През 1912 г. за редовен доцент към катедрата е избран Александър Балабанов. През 1917 г. той е избран за извънреден професор, а в края на 1921 г. я напуска, за да оглави новосъздадената Катедра по новогръцка филология. През 1918 г. към катедрата е създаден Семинар по сравнителна литературна история със статут на изследователски институт, ръководен от Михаил Арнаудов. През 1928 г. той я оглавява след преждевременната смърт на проф. Шишманов.
Ситуацията в катедрата се запазва без съществени промени до 1947 г., когато новият Закон за висшето образование в България я преименува в “Катедра по теория на литературата и сравнителна литературна история” и я включва в отдела “Класическа филология” на Историко-филологическия факултет. Същата година в катедрата е назначен доц. Пантелей Зарев, който е неин ръководител до 1971 г.
След 1950 г. катедрата остава в състава на Факултета за филологически науки. Курсовете по литературознание и история на литературата стават задължителни за всички филологически и педагогически специалности. В съответствие с това значително се разширява преподавателският състав на катедрата, в която като професор е назначен Александър Пешев, а като нови асистенти – Георги Марков (1951), Емил Стефанов, Иван Попиванов (1958) и Никола Георгиев (1962).
През 1971 г. професор Пантелей Зарев става председател на Съюза на българските писатели и катедрата е оглавена от професор Георги Марков. След неговата смърт през 1987 г. изпълняващ длъжността ръководител на катедрата става проф. Попиванов. От 1989 г. тази длъжност заемат последователно проф. Никола Георгиев, проф. Симеон Хаджикосев и настоящият ръководител доц. Миглена Николчина.
Наред с двете по традиция основни направления днес преподавателите в катедрата водят свободноизбираеми курсове и участват в магистърски програми на факултета като “Литературознание”, “Преводач-редактор” , “Литературата – творческо писане” и др., които имат все по-широк интердисциплинарен характер.